"300 милиона лева годишно ще пестим с електронното управление и електронните услуги". Това стана ясно от думите на вътрешния министър Румяна Бъчварова по време на заседанието на вътрешната парламентарна комисия, която одобри проект на Закон за електронната идентификация.

По думите й това е първият от поредицата законопроекти на кабинета за електронно управление. Според Румяна Бъчварова законът дава нужната гаранция за електронната идентичност.

Към момента съществуват различни форми на идентификация, посочи силовият министър. Нито една от тях обаче не отговаря на стандартите за сигурност, по мнението на Бъчварова.

Освен спестените 300 милиона лева, 20 милиона човекочаса годишно ще се спести от висене по опашки. Законът гарантира ниво 4 на сигурност на електронния идентификатор. Чрез електронен чип ще се удостоверява самоличността на ползвателя, изтъкна Бъчварова. Удостоверението за електронна самоличност ще важи за 5 години. Идентификаторът пък е важен елемент от въвеждане на електронното гласуване.

Искри прехвърчаха между социалиста Красимир Янков и министър Бъчварова. Той видя известни несъответствия между предложенията в закона и отговорностите на МВР по него и нови изменения в закона за силовото ведомство. "Какво точно предлагате", ехидно попита червеният депутат.

Силовата дама не се даде. "Всичките ви въпроси към мен започват така сякаш знаете повече от мен", репликира Бъчварова. "Не ми е ясно с този закон какво целите", продължи с нападките Красимир Янков. Прочете закона и ще разберете, отговори Румяна Бъчварова.

Вътрешният министър се ядоса, че пак е останала неразбрана и даде обяснението на професор Георги Димитров, който да разясни целта на закона. На няколко носители ще има възможност за електронен идентификатор стана ясно.

Красимир Янков се ядоса и попита дали това ще е за сметка на потребителите. "А за чия сметка да е - на ЕС ли", напрегна се министър Бъчварова. Социалистът подчерта, че в Испания тази услуга е за сметка на държавния бюджет.

И ексвътрешният министър Цветан Цветанов обаче също не хареса проекта и видя пробойни в него. Нямало разчети колко хора ще ползват услугата. "Трябва ли заради едни 15% останалите 85% да плащат", попита той. Трябвало също така да е ясно кога ще влезе в сила тази услуга. "Не знаем каква услуга ще получим в момента", продължи с критиките Цветан Цветанов.

Имаме само декларативни послания в закона, подчерта той, въпреки че обяви, че ще го подкрепи. Трябва да вървим към тези технологии, подчерта той, но било неясно каква е възможността на администрацията да предлага електронни услуги.

Основните цели на законопроекта са постигане на по-висока степен на ефективност на електронното управление в България, осигуряване на подходящо равнище на сигурност на електронните трансакции и оперативна съвместимост на средствата за електронна идентификация в контекста на Цифровата програма за Европа и правната рамка на европейско ниво.

Законът за електронната идентификация е изцяло съобразен с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

Предмет на законопроекта е уреждането на обществените отношения, свързани с електронната идентификация на физическите лица, потребители на електронни услуги – български граждани или чужденци, постоянно пребиваващи на територията на България.

Проектът на закон създава възможност тези лица да притежават уникален електронен идентификатор, за който се издава удостоверение за електронна идентичност.

Предложената уредба е подчинена на принципа за техническа и технологична неутралност на инструментите и механизмите за електронна идентификация, включително и на носителите на електронна идентичност – такива могат да бъдат документи за самоличност с чип, банкови карти с чип, други смарт карти с чип и мобилни устройства.

Компетентният административен орган във връзка с издаването и управлението на удостоверенията за електронна идентичност е министърът на вътрешните работи.

Законопроектът предвижда и възможността тези дейности както и други спомагателни дейности по реализацията на услугите от технически характер да бъдат осъществявани от частноправни субекти в условията на регистрационен режим.

Законопроектът съдържа и правила за извършване на проверка за валидност на издадените удостоверения от центрове за електронна идентификация. Предвидено е създаването на такъв център в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е допусната възможност и други лица да осъществяват функциите на такъв център след регистрация в Министерството на вътрешните работи.