Чрез своя антикризисен план, като гарантира финансовата стабилност на държавата, на публичните финанси и на банковата система, правителството си поставя за цел да подпомогне бизнеса, да защити доходите на хората и да подкрепи пазара на труда.
Това заяви министър-председателят Сергей Станишев пред журналисти в хасковското предприятие за производство на машини, съоръжения и технологични линии за хранително вкусовата промишленост „ПИМ" ООД.
Фирмата е оборудвала над 300 предприятия в страната, а 75% от продукцията се реализира на външния пазар. В дружеството работят 287 човека, а всяка година поне една четвърт от продукцията му се обновява, съобщиха от пресцентъра на МС.
Премиерът посочи, че световната финансова и икономическа криза прави годината по-трудна и това е причината кабинетът да предприеме някои непопулярни мерки за съкращаване на разходите.
Целта е да се икономиса достатъчен ресурс, чрез който държавата, посредством инфраструктурната си програма, да създава нови работни места и да изпълнява своите социални ангажименти при значително по-тежки условия.
Сергей Станишев отново изтъкна, че кризата в България е привнесена и тя е криза на пазарите, с която първи се сблъскаха експортно ориентирани предприятия като „ПИМ" ООД. 
Трудно можем да избегнем това, тъй като навсякъде в Европа икономиката е отслабена. Затова, освен гъвкавата фирмена политика, държавата също предлага помощ в тази насока - чрез Българската банка за развитие, която работи във взаимодействие с Агенцията за експортно кредитиране.
Пред журналисти министър-председателят потвърди, че правителството е обсъждало въпроса за увеличението на минималната работна заплата. По думите му това е стремеж, характерен за политиките на повечето страни-членки на Европейския съюз.
Програмата на премиера Станишев продължава с посещение в Димитровград, където той даде старт на проекта за реконструкция на водопроводната мрежа на града. Проектът включва изграждането на водопровод от ПС „Черногорово" до напорните водоеми, намиращи се на десния бряг на р. Марица.
Финансирането на проекта се извършва изцяло със средства от Републиканския бюджет и е на стойност 1 470 322 лв.
USD
CHF
EUR
GBP
nono
на 22.06.2009 в 15:01:41 #3Вбесен от агитка на ГЕРБ емблематичният за БСП бивш министър от кабинета Виденов и кабинета Станишев червен „аристократ” Румен Овчаров реши да обиди свиркащите политически противници на култура. За целта изтъкна, че кандидатите на БСП за следващия парламент знаят общо 48 езика, докато културата на ГЕРБ била „пожарникарска”. Като доста „по-културен” от средно статистическия червен кандидат за законодател (ползвам в работата си 4 чужди езика) си позволявам да разсъждавам за културата на този начин на изразяване от политици, които могат спокойно да бъдат показвани в Музея на нахалството на провалените, ако имаше такъв. Защото Овчаров е неповторим в това отношение – продънен заедно с Виденов и изхвърлен от Станишев, но отново незаменим и редом с него по трибуните на партията, раздаващ същевременно оценки и квалификации със самочувствието на вечен победител и с надменността на червен олигарх. Ако говорим за култура не е лошо БСП да каже първо какво точно е направила през този мандат за културата в България, освен организирането на годината на Русия в България (по измислен повод като 130 годишнината от руско-турската война). Именно ретроспекцията на голямото руско гостуване през въпросната година беше и темата на нещо като отчет за мандата му в края на 2008-ма, който министър Данаилов снизходи да направи с целия му възторг от Йосиф Кобзон и компания. Вярно е, че културният ни министър Стефан Данаилов е по-известен като майор Деянов и „бате Серго” от пропагандния комунистически сериал „На всеки километър, който най-културно беше въртян по всепроникващата държавна телевизия отново за хиляден път при това управление. В резултат на което майор Деянов удържа върховни рейтингови позиции на култа към неговата личност въпреки безличното си управление на „ресора”. Но не говорим само и просто за културата, а за простотията на претендентите да ни учат на политическа култура. Защото говореното на Овчаров е демонстрация на точно обратното – на агресивната, макар и лустросана (но не и лустрирана) антикултура на публичното поведение. Да обиждаш на „пожарникар” е признак на всичко друго, само не и на „социална чувствителност”, каквато уж имали червените лидери. Както е известно няма лесно „да ги стигнем американците”, защото там казват, че времето е пари, докато у нас царува правилото „дай да убием два часа”. Убивайки времето, ние се „застрелваме в крака” (друг американски лаф). Но не само това – в Америка, която дори мразещите припознават като световен лидер, не просто ценят тежкия и жертвоготовен труд на пожарникарите, а буквално го поставят на обществения пиедестал. Така е и няма как да е иначе във всички общества и държави, в които има елементарна култура на признателността към ближния. При диктатурата на културата от овчаровски тип е друго… Обобщението на Овчаров показва пълна липса на съпричастност по адрес на едно професионално съсловие, което, добре или зле, но си върши работата в интерес на обществото. При това по условие с риск на живота си. В най-прекия смисъл. Интересно, ако някой от луксозните имоти на Овчаров пламне, кого ще повика на помощ – може би езиковите специалисти?! Бръщолевенето на Овчаров съвсем не е някаква „личностна особеност” . Тя е представителна за върхушката на другарите, които се изживяват като някаква партокрация със запазено място над глупавата маса българи, осъдени да бъдат управлявани, а когато си поискат- обиждани, ругани и наставлявани от тях. Тон дава самият партиен вожд Станишев. Той нарече безнаказано „циркаджии” гражданите, дръзнали да го критикуват в протестна подписка (да приемем, че не са били милион, както твърдят организаторите на протеста, но бягаха хиляди със сигурност). Пак той наруга като „ненормални” българските граждани, които се интересуват от темата за досиетата. А журналистите, чиито питания не му харесват, направо оприличи на”глупци”, понеже го занимавали с глупости (така реагира и предшественикът му на партийния връх, превзел след това и държавния Г.Първанов, когато го попитаха за пръв път за досието му). Списъкът на пренебрежителното изразяване на социално безчувствените другарки и другари е дълъг. В него запазено място има др. Масларова, която от сърце възкликна за децата с увреждания, за чието нещастие в България сигнализираха чужди журналисти, че не можело да се направи кой знае какво за тях, защото те „толкова си могат”. За илюстрация да припомня, че вътрешният министър Михаил Миков репликира критиките на председателя на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност Минчо Спасов с това, че бил „катаджия”. Миков се опита да обиди на „милиционер” Цветан Цветанов от ГЕРБ . Това не прави другаря министър демократ с демократите, които основателно виждат в милиционерството символ на комунизма, а просто го показват като неадекватен политик и управленец, който не държи сметка, че обижда собствения си електорат, защото просто не му пука какво си мислят хората за него. Нещо повече, в самозабравянето си този представител на партията, чиито кадри дължат постовете си в държавата и в свързания с нея „бинес” на офицерската си взаимна солидарност с партийния елит и много се гордеят с това, попържа често (и безадресно, макар адресът да е на Позитано 20) „ченгеджийницата”. Прави го, когато води някакви свои ведомствени и вътрешнопартийни битки. С което буквално подражава на лидера си Станишев. Той също има в публичния си речник този епитет, който никак, ама никак не му отива: веднъж като шеф на партията, приютяваща и приласкаваща цели червени ескадрони с офицери от ДС и втори път като премиер, в чиято администрация нито едно от тези ченгета не е почувствало дискомфорт от миналото си. От тези бегъл преглед на наглото управленско говорене може да се сглоби следното представително изречение: За днешната червена власт пречка са собствената й ченгеджийница, чуждите „циркаджии”, маскирани като граждани, „глупавите” журналисти, недолюбваните от всички катаджии и „ненормалните”, които се интересуват от пр
nono
на 22.06.2009 в 15:00:23 #2Върви масово доплащане на иначе безплатни лекарства за много болести, сред които диабет, епилепсия, паркинсон, проблеми с щитовидната жлеза, твърдят пациенти от София, Пловдив, Велико Търново и Русе, съобщи "24 часа". От месец новият позитивен списък действал, но фармацевтите работят по един, а лекарите по друг. Вчера за проблема официално предупреди и Мирослав Ненчев, шеф на фармацевтичния съюз. Доставчиците искали за много от медикаментите повече пари от записаното в позитивния списък. Причината е, че доставчиците искат за много от медикаментите повече пари от записаното в позитивния списък. В момента няма регламент, по който пациентите да доплащат разликата. Затова се налага аптеките масово да работят на загуба или да нарушават закона, обясни Ненчев. Проблемът не зависи от нас, отговориха от здравната каса. Оттам само плащали, но не договаряли цените. В НЗОК също се оплаквали пациенти, че им се налага да доплащат. Сериозни проблеми за аптеките ще има и ако свършат парите за лекарства на здравната каса, прогнозира Ненчев. Причината е, че в момента те плащат директно на дистрибуторите и чак след два месеца получават парите си от НЗОК. Така ако средствата за медикаментите се окажат недостатъчни, щяло да се стигне до масови фалити. От касата все още анализират колко пари се харчат за лекарства след влизането в сила на новия позитивен списък. Оттам обаче обясниха, че възможността парите да не стигнат е съвсем реална. Особено силно страдат от проблема пенсионерите в страната, чийто доходи и бес това са твърде ниски.
nono
на 22.06.2009 в 14:59:15 #1Тема номер едно продължава да бъде масовото кандидатиране на подсъдими и подследствени лица за депутати. Дупнишките "братя Галеви", например, вероятно се споменават по-често от партийните лидери, твърди Ясен Бояджиев. Докато вестниците ни заливат с умилителни репортажи за посрещането на "братята Галеви" като национални герои, всички се възмущават от избирателния закон и предлагат той да се промени, за да се пресече възможността за толкова лесно бягство от правосъдието. Възмущението е може би справедливо, но в повечето случаи е насочено в погрешна посока и води до грешни изводи. Проблемът не е в закона Най-напред проблемът съвсем не е в избирателния закон, нито в нововъведения, така наречен, мажоритарен елемент, който в много други отношения наистина е лицемерен, порочен и вреден. Даже бих казал, слава богу, че законът не ограничава правото на обвинени, но неосъдени лица да бъдат избирани. Защото освен купуването на гласове отдавна познат елемент от българската изборна традиция е и използването на съда за политически репресии. Не се съмнявам, че и днешната българска власт би се опитала да препречи със скалъпени обвинения пътя на свои опоненти до участие в изборите, ако имаше тази възможност. Впрочем, и така български съд се опита да елиминира от участие в изборите цяла партия с отказа си да приложи закона и да регистрира ръководството й. Така че вместо да се възмущаваме от избирателния закон е добре да се запитаме защо, например, за едно и също деяние в Германия има осъдени, а в България две години по-късно – не? Или защо във Франция разкриват и доказват убийство, а в България пускат убийците? Или защо, след като от толкова години всички говорят за "братята Галеви", не е доказано нито едно тяхно провинение? Въобще големият въпрос е не защо едно или друго лице е в кандидатските листи, а защо не е в затвора с осъдителна присъда. А истинският проблем не е в придобития заради изборите кандидат-депутатски имунитет, а в предоставения от държавата на мнозина имунитет пред закона, направил ги всесилни и недосегаеми. Галеви – творение на държавата Сега, разтревожен от критичния поглед на Европа, министър бие тревога за "галевизацията" и изразява надежда "гражданите да направят правилния избор". Години наред обаче изборът на държавата бе на страната на "братята Галеви", а гражданите, на които сега се разчита, бяха оставени в обятията на страха. Когато граждани на Дупница все още събираха смелост да говорят за мафия, друг министър отиде на половинчасова "проверка" в града и констатира, че няма такова нещо. После се оказа, че пак той се среща по тъмна доба с "братята", за да обсъжда с тях държавнически дела. Народна представителка от същата партия, сега водач на местната листа, пък присъства на пищното тържество за първата годишнина на поставения и управляван от "братята" кмет и от името на цялата си парламентарна група изказа пълна подкрепа за властта в града. В края на краищата проблемът не е просто в това, че държавата не е могла или не е поискала да докаже вината им и да накаже "братята Галеви" и другите, запътили се сега към политиката, подобни на тях. Проблемът е, че те са творение на тази държава. Затова, всъщност, в държава като днешна България на Галеви мястото в парламента ще им подхожда напълно.