През нощта на 4-5 май в Турция беше извършен „недържавен преврат”, както го нарекоха анализаторите. За първи път в историята на страната, министър-председателят си дава оставката, не поради разпадане на коалицията, или вот на недоверие на Меджлиса, а поради вътрешно-партийни разногласия. И за първи път от времето на Ататюрк, действащият президент ще решава кой ще застане начело на Министерския Съвет.

Оттук-нататък, който и да бъде той, фактически глава на правителството ще бъде Реджеп Тайип Ердоган, който от няколко години, не без успех, се опитва постепенно да превърне турската държава от парламентарна в президентска република.

Датата на извънредния конгрес на Партията на Справедливостта и Развитието (ПСР) е назначена за 28 май. В 11 часа все още действащият министър-председател Ахмед Давутоглу ще даде своята последна пресконференция. След това, ще бъдат разгледани следните кандидатури за поста председател на ПСР и негов приемник: министърът на правосъдието Бекир Боздайъ; министърът на здравеопазването Мехмед Мюеззиноглу; министърът на транспорта Биналли Йълдъръм; вице-премиерът и прес-секретар на правителството  Номан Куртулмаш; министърът на енергетиката Берат Албайрак. Последният е зет на Ердоган и логично най-вероятен приемник на Давутоглу.

В такъв случай,Турция фатално ще се отдалечи от ЕС и САЩ и ще заприлича на другите тюркски държави: Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан. Дори някои наблюдатели с чувство за хумор сравняват турския президент с османски султан, обкръжен от братя, синове и зетьове.

След фаталния си разговор с Реджеп Тайип Ердоган, Ахмед  Давутоглу декларира пред медиите:

„След консултации с президента, аз стигнах до извода, че смяната на лидера на партията и министър-председателя ще доведе до по-добро. И тази смяна трябва да се извърши по мирен път, за да се съхрани единството на партията”.Тоест, призна се за победен и излезе от политиката.

Различията между двамата не са от вчера. Въпреки че дълго бяха отричани, на фона на успехите на ПСР и страната като цяло. Те имат различни възгледи по кюрдския въпрос, по сделката с ЕС за бежанците, по преследванията на опозицията и журналистите.

За разлика от Ердоган: практик и управленец, Давутоглу е кабинетен учен, известен теоретик на международните отношения. Той беше силен министър на външните работи и слаб министър-председател.

Парадоксален е фактът, че етническите различия между двамата определиха отношението им към Руската Федерация.

Ердоган, който произхожда от грузинците-мюсюлмани (в Грузия ги наричат „аджари” и по ирония на съдбата, авторът на тези редове в момента е точно в Аджария) е противник на компромиси с Путин. Давутоглу, който по произход е кримски татарин, въпреки че е под силното влияние екстремиста и терорист Мустафа Джемилев, не желае да превръща своя етнос в разменна монета в руско-турските противоречия. Затова постоянно се изказваше за помирение с Москва. Последният път беше доста категоричен в това отношение и така „преля чашата” на президента Ердоган.

Давутоглу беше най-либералният представител на турската върхушка. Той си позволяваше да играе самостоятелна роля и да възпира авторитарните стремежи на Ердоган. Следващият министър-председател ще бъде в сянката на президента. Дори да не е зетят-енергетик.

От месец и половина президентът проявява авторитарни наклоннности и във външната политика, изземвайки функциите на министър-председателя и на външния министър Мевлюд Чавушоглу.

Ердоган подкрепи Илхам Алиев в чисто военно отношение. Дипломатическата подкрепа също беше еднозначна: според председателя на Россотрудничество и на Комитета по Международните въпроси на Съвета на Федерацията на Руската Федерация Константин Косачов, „Анкара работи изключително и само с Баку, наливайки на практика масло в огъня на арменско-азербайджанския конфликт, стимулирайки една от страните към неговото продължаване. Единственият лидер, който се обади в една от столиците и изказа твърда подкрепа за нейната армия и кауза като цяло, беше президентът на Турция Реджеп Тайп Ердоган”.

Впоследствие турския президент „изпрати по дяволите” и ЕС и даде да се разбере, че няма намерение да променя анти-терористичния закон, единствено заради падането на визите. Той пряко заяви, че ЕС ще върви по своя път, а Турция по своя и ще използва всички средства за борба с тероризма на ПКК. Без да се съобразява с реакцията на Брюксел, Вашингтон, или някой друг.

Авторитаризмът на Ердоган е на път да изостри „сблъсъка на цивилизациите” по границите с ЕС, както и вътре в него. А на границата с ЕС е България, с мюсюлмански малцинства, ДПС и ДОСТ…