До 29 март 2009 г. Националната художествена галерия представя голяма фотоизложба - проект "Лица на Маски - Маски за Лица".

Автори на проекта са фотографите Нели Гаврилова, Бойко Йорданов и етнолога Симеон Мильов.

Целта на проекта е да популяризира в България и чужбина сурвакарския обичай "Сурва" - културен феномен, продължаващ и до днес една от най-старите и непреходни традиции в българската обредност.

Този обичай е поставил началото на най-значимия на Балканския полуостров фестивал на Маскарадните игри, провеждани от 1966 г. в град Перник.

Обичаят "Сурва", отдавна е намерил своето признание в България и Европа като колоритна и зрелищна проява на красотата в българската традиция и етнос.

Какво е "Сурва"

Обредното маскиране в българската фолклорна култура идва от древни времена. Маската стои на границата между този свят и "онзи" свят - на нечистите сили, тя приобщава човека към отвъдното, помага му да прекрачи прага към ирационалното и да подчини силите на които е подвластен във своето всекидневие...

"Сурва" възхвалява живота и оплодителната сила, олицетворява прехода от зимата към пролетта, от мрака към светлината.

"Сурва" е състояние на духа. Запечатани от миналото спомени, които се разгръщат и днес с невероятна енергия, звук и колорит.

"Сурва" е фолклорен разказ за това как от хаоса може да се роди ред и как може да стане това - да има сватба, да се родят деца, да се прогонят злите сили и така да се роди благоденствие.

Как се провежда Сурва

Според традицията, Сурвакарските игри се провеждат в нощта на 13 срещу 14 януари, продължават и на 14 през деня. Основната идея е прогонването на нечистите сили, които в този период идват от света на мъртвите и могат да навредят на човека.

Маскираните са защитени, те са придобили недосегаемост, получили са сили да преборят злите демони. Затова и маските трябва да са страшни. Огромни челюсти, страшни очи и зъби, композиции от криле, пера, и козина стигащи понякога до 3 метра. Звукът на хлопатарите и звънците, окачени около кръста на маскираните, подсилва предпазното им действие и трябва да се чува надалеч.

Групи само от мъже - сурвакари, облечени в изработени от тях маски и костюми влизат в домовете и благославят домакините. Във всяка къща се извършва и ритуална сватба.В миналото дружините били от по 15-20 участника, докато днес в по-големите селища участват по 70 - 100 човека.

В сурвакарската дружина се открояват три основни групи. Най-мнoгoбройна е групата на "Званчарите"- накичени с разноцветни ленти от плат, или шума от царевични кочани, папрат , носят различен брой звънци или хлопатари, а на главите си поставят маски (лици, зебула, копанки..)

По-малка, но най-важна е групата наречена "Сватба" - невеста (винаги момче), младоженец, свекър, свекърва, девер, роднини, поп, музиканти... Третата група е тази на "Мечката" - мечкар, мечка, цигани..