Стотици приятели, близки, почитатели и колеги се събраха с цветя пред Народния театър „Иван Вазов", за последно сбогом с големия Наум Шопов.

Сякаш в унисон с тъгата в погледа на почитателите на емблематичния наш актьор, и времето „поплака". На няколко пъти заваля проливен дъжд в центъра на София, след което отново изгряваше слънце.

Някои от почитателите на Наум Шопов изтълкуваха капризите на времето като това, че и небето страда за смъртта на актьора.

„Отиде си един голям актьор, голям човек", заяви Стефка Ангелова - почитателка на актьора.
„Едва ли някой друг би могъл да повтори неговия крал Лир, великолепен актьор, изиграл е толкова много незабравими роли", сподели спомените си Михаил Георгиев.
„Той сякаш влагаше душата си във всяка роля. Българското кино и театър изгубиха голям актьор", каза от своя страна Анелия Петрова.

Но почитатели на Наум Шопов са единодушни - освен за безспорния му талант и за това, че актьорският му гений няма да умре. Той остава завинаги в паметта на почитателите си и в историята на българската театрална и кино класика.

Още в началото на поклонението с цветя пред входа на театъра се наредиха Йосиф Сърчаджиев, Цветана Манева, Чочо Попйорданов, Ивайло Христов, Милен Миланов, Явор Милушев, Ириней Константинов, режисьорът Владислав Икономов.

Министърът на културата Вежди Рашидов каза, че Наум Шопов е „от тези хора, които пращат сериозни послания и може би затова го обичаме всички".

„В такива мигове сме свикнали да говорим тъжни неща. С Наум бяхме близки, познавам го от началото на моя интерес към театъра, гледал съм го навсякъде. Той беше светъл човек, човек, озарен от светлина, той имаше свои прозрения за живота и ги споделяше с хората от сцената. Аз съм щастлив, че се познавахме и ми е много мъчно, че си отиде", сподели Явор Милушев.

„Да обичаш професията и да обичаш живота - на това ме научи, а той беше такъв", разказа Чочо Попйорданов.

В деня, когато се прощаваха с него, колегите му от Нардония театър си спомниха думи на Наум Шопов: „Колко ли щеше да е хубаво, ако смъртта приличаше на Джресика Ланг от „Ах този джаз".