Конфедерация на независимите синдикати в България излезе с пространна и критична позиция по отношение на предлагания от правителството Бюджет 2016.

Синдикатите на първо място изказват недоволство за това, че не виждат промяна в данъчната политика на държаватас въвеждането на необлагаем минимум и промяна към прогресивно подоходно облагане, както и стимули за допълнително доброволно осигуряване и застраховане..

От синдиката критикуват и очакваните приходи от консолидираната фискална политика, от които 78% са от данъчно-осигурителни приходи и то предимно от приходи от косвени данъци - 51%, като съотношението им към приходите от преки данъци е 73 към 27.

"Подобна данъчна структура няма в нито една европейска страна и тя по никакъв начин не спомага за преодоляване нанеравенствата, бедността и социалното изключване, напротив - задълбочава ги", заявяват от КНСБ.

Предвижданото в бюджета намаляване на дефицита е оценено като положителна тенденция, с която то се избягват евентуални санкции от ЕК, но усилието да се достигне бързо до едва ли не нулев дефицит (1% през 2018 г.) силно ще затрудни извършването на бюджетните разходи за инвестиции в икономиката и за издръжка на бюджетните системи.

КНСБ не се противопоставя на усилията за фискална консолидация с цел намаление на дефицита, но това не трябва да бъде самоцел на правителството, а функция от една балансирана и стимулираща растежа икономическа политика.

Рязкото намаляване на дефицита на 2% от БВП, вместо на първачално планираните 2.5% е излишно. С пропуснатите около 500 млн.лв. биха могли да се смекчат редица бюджетни проблеми.

По отношение на политиката спрямо държавния дълг, от КНСБ препоръчват да не се набляга само и единствено на покриването на стари дефицити,  а да се взима дълг за инвестиране в сектори на българската икономика, като първоначално приоритетно направление следва да бъде оздравяването на енергийния сектор.

Конфедерацията не намира аргументи приоритет на държавното финансово подпомагане да е единствено предоставянето на средства под формата на субсидии и капиталови трансфери за нефинансови предприятия („БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура") и за осигуряване извършването на универсалната пощенска услуга от „Български пощи" ЕАД.

Непонятно е защо по политиката в сектор „Енергетика" липсват всякакви възгледи за смекчаване на задлъжнялостта, с акцент върху одържавяване на част от задълженията на НЕК ЕАД (дори и чрез дългови операции за набиране на необходимите средства), за които дружеството няма вина, а те са плод на грешни политически решения - за строителството на АЕЦ „Белене" и хидровъзел „Цанков камък".

По наше мнение, е необходимо да се разработи дългосрочен план за държавна подкрепа на НЕК ЕАД. Без това, отново ще се повтори ситуацията с неразплащането на НЕК с централите и минните дружества. Същевременно, ако властите имат намерения за изкупуване на акциите на т.нар. „американски централи", то това не личи от проектобюджета за 2016 г, посочват още от КНСБ.

Синдикалистите изказват обаче удовлетворение от предвидените субсидии към „БДЖ-Пътнически превози"ЕООД в размер на 175 млн.лв, но 135-те млн. лв за  Но „Национална компания „Железопътна инфраструктура" са недостатъчни.

„Български пощи" ЕАД също ще останат сериозно недофинансирани.

КНСБ критикуват остро предвидената държавна политика на пазара на труда особено в райони с висока безработица, демографски и образователен срив.

Политиките и мерките в областта на заетостта изискват адекватно финансиране, а през 2016 г. са планирани  едва 73 млн. лева за активна политика на пазара на труда. Предвиденото публично финансиране на активни мерки на пазара на труда е крайно недостатъчно. Тези средства не могат да доведат до по-добро и по-ефективно използване на работната сила в страната, което ще има негативни последствия върху възможностите за възстановяване на заетостта и икономическия растеж.

По-високата минимална работна заплата през 2016 г. е стъпка в правилната посока, но в крайна сметка може да доведе до включването на по-малък брой безработни лица в програми и мерки за заетост, ако това не намери адекватно отражение в бюджета, предупреждават още от КНСБ.

Конфедерацията на независимите синдикати в България предлага за 2016 г. средствата за активна политика на пазара на труда да бъдат увеличени поне на 146 млн. лв. Така ще могат да  се реализират редица програми и мерки за обучение, заетост, чиракуване и стажуване на младежи, продължително безработни лица, лица в предпенсионна възраст, лица с увреждания, както и обучение на безработни лица.

КНСБ критикува и политиката по доходите, тъй като се предвижда увеличение на доходите само в няколко публични сфери -   АСП, АЗ и ГИТ - 10%, частично в образованието, НАП и Агенция „Митници".

Въпреки всичко, предвидените увеличения на работните заплати, при това само в някои бюджетни дейности, силно се отдалечават от синдикалното искане за средно 20%-но увеличение.

КНСБ  се противопоставя много категорично и наподновените атаки срещу допълнителното възнаграждение за професионален опит и стаж (т.н."клас") и определянето му като архаизъм. Отмяната на това възнаграждение през 2012 г. при въвеждането на т.нар. "нов модел на заплащане в държавната администрация" породи такива дисбаланси в заплащането и такова социално напрежение между поколенията, което, заедно с останалите недостатъци на този модел, едва ли може да служи като еталон за бъдещи действия.