Директорът на института по информатика и математика на БАН - академик Стефан Додунеков е новият председател на БАН за следващите четири години. Tова решиха членовете на Общото събрание на академията.

Академик Стефан Додунеков събра 68 гласа и прехвърли изисквания минимум от 54 гласа. 22 гласа събра член-кореспондент Андон Косев, а акад. Александър Петров събра 8 гласа.

Новоизбраният председател на БАН встъпва в длъжност на 19 юни, тъй като мандатът на сегашният председател акад. Никола Съботинов изтича на 18 юни.

По-рано днес беше решено член-кореспондент Косев и акад. Александър Петров, които са кандидати за председателския пост, да не гласуват и така 108-те членове на Общото събрание, имащи право на глас, бяха редуцирани на 106.

Припомняме, в надпреварата участват трима кандидати - акад. проф. дфн Александър Петров, чл.-кор. проф. дбн Андон Косев и акад. проф. дмн Стефан Додунеков.

Само преди няколко дни на събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) на БАН с тайно гласуване бе определен за техен фаворит акад. Стефан Додунеков. Съгласно Закона от средите на САЧК се избира председателят на БАН.

От общо гласували 69 членове на САЧК, 38 подкрепиха кандидатурата на акад. Стефан Додунеков, 20 - на акад. Александър Петров и 3-ма на чл.-кор. Андон Косев.

Решено бе тези резултати, както и мнение на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН, да бъдат представени пред днешното Общото събрание на БАН.

Тримата кандидати се състезават със своите визии за развитието и управлението на БАН.

Те представиха експозетата си и вижданията си по актуални проблеми на академията и науката, вълнуващи академичната общност.

След като приключат обсъжданията ще се проведе гласуване и ще стане известно кой от тримата ще бъде новият председател на БАН.

Според академик Петров мисията на БАН е да допринася за развитието на световната наука в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, както и да съдейства за умножаването на духовните и материални ценности на нацията.
Според него би трябвало да се отделя специално внимание на привличането и на задържането на младите учени в БАН.

Той възнамерява да прилага принципа високи заплати, но на временни позиции, да се създадат постдокторски и хабилитирани позиции.

Академик Петров заяви, че ще подкрепя категорично инженерните науки с оглед прякото приложение на техните разработки и съобщи, че ще се усъвършенства дейността на иновационния център и патентния център на БАН.

Ще бъдат проучени всички възможности за преки и косвени субсидии от ЕК за българската наука, които донякъде да компенсират липсата на национална оперативна програма „Наука" по структурните фондове, каза още академик Петров.

Член-кореспондент Андон Косев изтъкна, че в периода 2012 г. - 2016 г. е важно да се търсят нови решения на проблема за слабото финансиране, ниското заплащане, недостига на млади учени и влошената среда, в която работят учените.

„Невъзможно е да очакваме развитие, ако не изработим устойчив стратегически договор", каза Косев и подчерта, че академичната общност трябва да убеди управляващите да разширят участието на учени от БАН като съветници в държавните и обществени органи за управление.

Според него за утвърждаване на мисията на БАН трябва да се развиват научните и научно-приложните изследвания  в ползва на обществото и световната наука.

Независимо от финансовата криза ще търсим подобряване на условията за творчество, достойно заплащане и привличане на млади хора, подчерта член-кореспондент Косев.

Той изтъкна, че думата на учените трябва да се чува по-силно и подчерта, че е важна тяхната експертна оценка за болезнените за държавата и обществото проблеми.

Косев също изтъкна ролята на академията за иновациите, за развитието на фундаменталните научни изследвания.

Същевременно ще бъдат насочени усилия за по-добро развитие на научно-приложните и иновативните изследвания.

Академик Стефан Додунеков посочи като основен приоритет на новия управителен съвет и на председателя на БАН подготовката на активен старт за участие в Националната програма за развитие на България 2020, която започва през 2014 година.

Като акценти в мисията на БАН той посочи развитието на фундаменталните и приложни изследвания; прилагане на научните резултати в сферата на националните образователни програми и процеси на всички нива в страната, утвърждаване на БАН като водещ национален научно изследователски център в страната.

По думите му в периода 2014 - 2020 г. БАН ще има отговорната роля да съчетава висококачествени научни изследвания, образование и иновации в синхрон с основните приоритети на рамковата програма Хоризонт 2020.

Според академик Додунеков в периода 2014 - 2020 г БАН ще допринесе за изграждане на администрация на знанието, за по-тясно обвързване на направлението културно историческо наследство и национална идентичност с иновативни приложения в културните индустрии.

БАН, подчерта той - се вписва много добре в трите ключови приоритета на Хоризонт 2020: високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността, справяне с обществените предизвикателства.

Според академик Додунеков още от сега е наложително да се започне подготовка за участие с проекти по оперативните програми.

Той изтъкна, че новото ръководство ще осъществява мерки и дейности за изграждане на проиновативен потенциал в страната.

Приоритетни в това отношение ще бъдат създаването и подпомагаме на иновативни клъстери, високо технологични инкубатори, нови офиси и центрове за трансфер на технологии.

Важен приоритет в работата на новото ръководство на БАН ще бъде създаването на широка мрежа от академични регионални центрове, както и партньорство с висшите училища, посочи още академик Додунеков.