Софийския университет „Св. Климент Охридски" и Зографският манастир подписаха договор за предоставяне на права за използване на част от цифровизирания архив на Зографската света обител и създаване на Зографска електронна научно-изследователска библиотека към Софийския университет.

Със създаването на електронната библиотека най-старото и авторитетно висше училище в България става единствената институция, на която Зографският манастир предоставя достъп до безценния си архив.

На церемонията при подписването на договора присъстваха ректорът на СУ проф. Иван Илчев, игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий, Ловчанският митрополит Гавриил, Браницкият епископ Григорий, отец Ангел Ангелов, протосингел на Софийската митрополия, представители на академичната общност.

Цифровизирането на архива на Зографския манастир се извършва от преподаватели в катедра „Кирилометодиевистика" на Факултета по славянски филологии. От 2009 г. екипът, към който наскоро се присъединиха и преподаватели от Богословския факултет на СУ, работи по описанието и дигитализирането на ръкописния и архивен фонд. Въз основа на старите налични каталози се прави ново описание на славянските ръкописи.

В момента Зографската електронна научно-изследователска библиотека към СУ съдържа 286 архивни единици, дигитализирани копия на ръкописи от духовното и културно наследство на Светата обител. Базата данни е динамична и ще бъде непрекъснато развивана и обогатявана.

В Университетската библиотека е изградена вътрешна компютърна мрежа, чрез която студенти, преподаватели и изследователи ще имат достъп до цифровизираните единици.

Проф. Илчев определи подписването на договора като уникален момент в историята на българската култура, а свързването на двете институции - едната от които е в основите на Българското Възраждане, другата - в основата на висшето образование в България, като изключително знаменателно. Той подчерта, че документите, предоставени любезно от Светата обител, представляват около 90% от всички документи до началото на 20-и век и са най-ценната част от документацията на манастира.

В словото си библиотекарят на обителта отец Атанасий се спря на възникването и узряването идеята за създаване на манастирски дигитален архив в Университета. Той разказа за посещението на отци от манастира в библиотеката на Хилендарския манастир.

„Тръгнахме си оттам силно впечатлени от извършената от тях работа по каталогизацията, архивирането и дигитализацията на книжния им фонд. Така се зароди идеята, че и ние можем да започнем подобна работа за по-доброто съхраняване и изучаване на нашия собствен. В същия този момент учени от катедрата по Кирилометодиевистика, съвършено непознати нам, решават да се обърнат чрез общи познати към нашия манастир с молба да им бъде разрешено да заснемат ръкописите му и да използват някои от тях в научната си работа. Всяка от страните беше общо взето в почти пълно неведение за това, какво представлява другата страна, но в края на краищата срещата се осъществи. Решихме да започнем с дигитализацията на славянските ръкописи, като най-пряко свързани с манастирската и въобще българската история, които бяха и непосредственият предмет на научна дейност на нашите нововъзникнали сътрудници", коментира отецът.

Първите 28 ръкописа са заснети през юни 2010 г., а днес вече цялата славянска сбирка е дигитализирана. В процеса на цялостно преустройство на библиотеката са намерени над двеста неизвестни славянски ръкописа извън вече каталогизираните от Кодов, Райков и Кожухаров, както и около 120 музикални славянски ръкописа. Предстои заснемането на гръцките ръкописи, които са над двеста, както и на огромния комплекс от архиви, който е почти изцяло неизучен.

Отец Атанасий подчерта, че идеята за създаване на дигиталния център се е родила в манастирското братство. Той добави, че това е естествено, защото винаги в историята манастирите са били места, които обединяват.

Отецът сподели, че прочетените задълбочени и добросъвестно направени изследвания, са обогатили цялостната представа на монасите за собствените духовни корени и за творчеството на отците на Църквата.

Впечатление са им направили фрагментарността на изследванията, както и фактът, че трудовете, които обхващат цялостно проблем или епоха, са много малко. Според библиотекаря на Зограф е изразходван огромен интелектуален потенциал и усилия за доказването, „че и ний сме дали нещо на света".

„Защитаваме се от колегите от други народности, които на свой ред се мъчат да докажат, че те са дали повече на света, или че те са дали това, за което ние твърдим, че е „наше" и т.н. Това води до едно политизиране на такъв дял от хуманитарната наука, който по своята природа не търпи политизация и бива неизбежно ощетен и осакатен от нея."

Отците са забелязали и грешки в иначе прекрасни и добросъвестни изследвания, които са причинени от непознаване на живота и реалиите на Църквата и липсата на църковна грамотност.