Намаляването на данък „ лихва" от 10% на 8% няма да доведе до необходимост от това да прекроим разходната част на бюджета.

Това увери финансовият министър Петър Чобанов, който днес заедно със своите колеги министри - Хасан Адемов на труда и социалната политика и Драгомир Стойнев на икономиката и енергетиката, представиха параметрите на бюджета за следващата година.

Това стана по време на съвместно заседание на парламентарните комисии по бюджет и финанси, с председател Йордан Цонев и тази по икономика, оглавявана от Алиосман Имамов.

Гости на заседанието са подуправителят на БНБ, Димитър Костов, шефът на НОИ, Бисер Петков, президентът на КНСБ, Пламен Димитров, представители на съдебната власт, работодателски организации и др.

Петър Чобанов посочи, че липсата на 17 млн. лв. като постъпления от данъка върху лихвите от депозити е заложена в по-консервативните очаквания за приходите от това перо, като Министерството на финансите очаква постъпленията от налога да бъдат 68 млн. лева.

При представянето на бюджета Чобанов заяви, че философията на разходване на държавните пари ще бъде в посока на стимулиране на икономическия растеж и осигуряване на необходимата социална защита. Финансовият министър разкритикува водената от предшественика му проциклична политика (тя замразява държавните разходи по време на криза, а антицикличната разширява бюджета с цел да се стимулира икономическия растеж - бел. ред.).

Чобанов повтори схемата "3 x 1.8". Според нея икономическият растеж за 2014 г. ще бъде 1.8%, колкото ще бъде инфлацията , както и бюджетният дефицит.
Очаква се приходите в бюджета да бъдат с 501 млн. лв. повече от заложените за тази година, а разходите да се увеличат с 380 млн. лева. Чобанов представи фонда за развитие, в който са заделени 500 млн. лева. Той посочи, че този финансов ресурс има за цел да намали регионалните различия, да стимулира растежа и да осигури заетост.

За първи път през 2014 г. туризмът е обособен като самостоятелна бюджетна политика, заяви от своя страна министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Той допълни, че бюджетът по програма „Устойчиво развитие на туризма" е в размер на над 4 милиона лева. За програми за енергийно развитие бюджетът е предвидил приблизително 62 милиона лева.

Становище по Бюджет 2014 взе и подуправителят на БНБ, Димитър Костов. Той заяви, че очакванията на БНБ и на финансовото министерство за състоянието на икономиката през 2014 г. почти се припокриват.
Костов допълни, че БНБ дори очаква 1.8-1.9% ръст на икономиката, което е по-оптимистична прогноза от тази на МФ за 1.8%.
Припомняме, вчера икономическият министър Драгомир Стойнев заяви, че очаква растежът през 2014 г. да надхвърли 2%.

Финансовият министър Чобанов коментира в тази връзка, че догодина е възможен по-голям ръст на икономиката от този заложен в бюджета, като основната причина за това ще бъде реализирането на проекта Южен поток.
„Не случайно моят колега Драгомир Стойнев вчера заяви, че очаква ръстът на БВП за 2014 г. да бъде 2% или с 0.2 процентни пункта по-висок от заложения в бюджета", отбеляза той.

В Бюджет 2014 виждаме опит, макар и плах, за промяна на бюджетната философия, опит за максимално използване на възможностите. Това заяви президентът на КНСБ, Пламен Димитров .

„Изключително сериозен е въпросът с държавните предприятия. Не виждаме необходимата ясна визия за реформа в енергетиката. 2,8 милиарда лева задължения на НЕК е бомба, която може да гръмне в първите дни на зимата", допълни Димитров.
Синдикалният лидер заяви също така че има недофинансирани системи като БДЖ и Български пощи, където тлее бунт, който КНСБ заедно с партньорите си от КТ „Подкрепа" е склонна да подкрепи и да се стигне до стачни действия.

В крайна сметка - след два часа и половина съвместно заседание, бюджетната и икономическата комисия приеха Бюджет 2014 на първо четене.

Преди гласуването председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев заяви, че така представеният бюджет носи в себе си два риска.

Първият е свързан със икономическото развитие на Европа, той е външен и до голяма степен не зависи от нас, посочи народният представител на ДПС.

Той допълни, че другият голям риск е вътрешно политическата ситуация и евентуални предсрочни избори ще доведат до по-нисък икономически растеж и съответно до неизпълнение на бюджета.