Отговорът на Европа на наплива от мигранти, провалите на разузнаването и нападенията в Париж, последвани от призиви за премахване на „най-свещения от основополагащите принципи на ЕС – политиката на отворени граници” доведоха до неутешителното заключение: ЕС, със „своята концепция за демокрация е измама, а Париж слага неговия край”.

Това пише американската журналистка Джанет Дейли за британското издание „The Telegraph” след терористичните нападения в Париж.  

Какво остана от европейската идея?”, пита реторично Дейли.

Авторът анализира развитията в ЕС преди атаките, както и катастрофалните последици от тази поредица от събития.

Катастрофалният некоординаран отговор на бежанската криза вече дискредитира представата, че това е единна федерация, в която всички страни членки имат равен глас”, пише американската журналистка.

Кризата с мигрантите предсказуемо беше използвана от терористите, обяснява тя, отбелязвайки, че терористите са знаели много добре, че „веднъж стъпил на свещената земя на Европа, ти можеш също така да бъдеш невидим”.  

Провалите на разузнаването може да бяха забележителни, но те бяха също така и неизбежни. Как можеш да проследиш заподозрени терористи на континент, който не само разруши границите, но също така разпусна и апарата, който позволява на националните държави да следят транзита през тяхната територия?”, пита тя.   

„Не само свободното движение на хора и стоки (което се оказа, че включва и калашници), бяха поставени под въпрос”, пише Дейли и добавя: „Заедно с правото да затегне границите на Франция, каквото и да означава това на практика, Франсоа Оланд също така настоя, и получи, позволение да пренебрегне ограниченията на бюджета на ЕС, така че той може да увеличи правителствените харчове за сигурност и отбрана”.  

Подобни развития, от своя страна, водят до още по-нелицеприятни заключения:

„Ако националните граници могат да бъдат възстановени от отделните правителства, а бюджетните правила на ЕС могат да бъдат пренебрегнати, когато обстоятелствата го изискват, какво означават правомощията на Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент?”, пита още коментаторката и отговаря: „ Това е до голяма степен безполезна, но свръхдобре платена бюрокрация.”