Сергей Минаев е роден в Москва на  25 януари 1975 г. Завършва Историко-архивния институт (РГГУ). Занимава се с алкохолен бизнес.
Първият му роман "Духless" се превърна в абсолютния бестселър в Русия за 2006 г., задминавайки по продажби дори "Шифърът на Леонардо". Наскоро излезе и втората му книга - "Media Sapiens". Авторът вече има идеи за трета.
Представяме ви откъси от интервюта на Минаeв за руски медии.

Как се появи на бял свят "Духless"?
Когато написах "Духless", не си мислех да го издавам. Показах го на приятели, а един от тях - Игор Бухалов, позвъни на Яков Халемски, който има издателство.
Беше ми неудобно някак си да тичам по издателствата. Представям си как става това: изпращаш ръкописа на някой си Х, той го препраща  на Y, той пък го дава на някоя нахакана редакторка, която го прочита и казва: "Пълен боклук". Защото тя самата обича Акунин например.

Тиражът е отлично постижение, но каква цел си поставихте, когато решихте да издадете книгата?
Исках хората да се погледнат отстрани. Светът не е такъв, какъвто ни го представят лъскавите списания - идеален и бляскав. Хората, които попадат там, играят роли, преструват се. Те нямат изход. А аз исках да разкажа каква всъщност е истината. Затова написах тази изповед на класическия съвременен човек.

Всички, които са чели книгата, се интересуват дали вие сте прототип на главния герой.
В книгата ще откриете много от моята философия, но не и мои постъпки. Никога не съм откривал нощен клуб, никога не са ме прекарвали измамници.  Моят герой е достатъчно празен човек, а аз се смятам за пълен поне на четвърт. Макар да съм работил в транснационална корпорация, която и досега ненавиждам с цялата си душа. И в книгата подробно съм описал нравите в подобни компании.

А какви бяха литературните ви амбиции?
О, не, писател - това е много сериозно. Гледам трезво на себе си и се страхувам да се назова писател. Смятам себе си по-скоро за публицист, а и книгата е написана като публицистика - като стил, език...
Пишех доста в интернет. Приятелят ми Костя Риков ме привлече към "Буржоазный журнал", в който написах огромна статия за бездуховността на нашето общество. От нея се започна. Седнах и за една нощ написах 60 000 знака. Наведнъж. Бум.
Представяте ли си, цялата книга е 460 000 знака. Потръгна от само себе си: пишех леко, без да си налагам норми. Затова "Духless" се получи толкова ръбест.
Аз нямам професионални навици - по образование съм историк, но от 12 г. се занимавам с бизнес. Но "Духless" затова е хубав - защото е "домашно производство". Мисля, че с това плени сърцата на читателите. Улучи нерва на съвременността, но си остана незализан, невчесан, искрен.
Държах да запазя разговорния език - език, на който можеш да разкажеш нещо както на приятел, така и на някой олигарх, като и на двамата им бъде еднакво интересно. Но разбира се, това е вследствие на "правилото за един прозорец" - интернет училището.
В мрежата имаш един, максимум 2 екранни текста и ти си длъжен да задържиш читателя. Ако се разтечеш на 18 страници, никой няма да те чете.
Проблемът на съвременните писатели е в това, че, колкото и парадоксално да е, техните писания нямат нищо общо с живота. При мен е обратното - за мен е важно да опиша как клечката за зъби се забива в лимона или как изглежда мобилният телефон. Затова освен Пелевин и Сорокин не мога да чета други автори.

Сам ли измислихте заглавието?
Да, веднъж си пиех с приятели и когато ударихме достатъчно уискита, започнаха традиционните руски спорове за духовността. Някой си спомни за нюйоркските бездомници, които показваха по телевизора по време на Съветския съюз, а на гърдите им висеше табелка с надпис homeless. Тогава ми хрумна "духless".
И веднага го забравих. След това започнах да мисля заглавие на книгата и си го спомних. Сега поумнях, нося си тефтерче и всичко си записвам.

Описвате царството на тоталния цинизъм. И двата ви романа са less, отрицание, но зад това less не прозира ness - позитивното ядро, мястото, където е чисто и топло. Такова място съществува ли въобще?
Склонен съм да се солидаризирам с героя на комедията "От глупав по-глупав": "Хари, ние сме в обкръжението на задници." Смятам, че това е истината.

Не ни остава нищо друго освен да се застреляме...
Не, това не е продуктивно. Всеки човек си изгражда собствена вселена. Най-често тя се вмества в собствената кухня - това е мястото, където ти е комфортно, където посрещаш най-добрите си приятели, в нея всички сияят. Глобално погледнато няма такова място, но всеки поотделно си го има.

Кой е идеалният ви читател?
Не съм си изяснил все още това. Момичета на 17 г., мъже на 45, баби, на които книгата са дали внучките, и баби, които са дали книгата на внучките си. Неотдавна получих писмо от младеж, който е прочел книгата ми в окопите в Абхазия. Това ме зашемети. Той пишеше, че целият батальон я е прочел и благодареше за честността.
Още една история - женен бизнесмен с любовница. Любовницата ражда дете, той решава да се ожени за нея, но прочита "Духless", зарязва всички - и жена си, и любовницата си и отива в пустинята. Ето силата на словото.

Обидиха ли се някои хора след излизането на книгата ви?
На практика никой, защото реалните персонажи, които са частично копие на героите, са силно замаскирани - те не могат да се познаят. А дори и да се познаят - добре, излишно е да го припомням - влезли са в литературната история.

Упрекват ви, че не сте достоверен в детайлите - не познавате културата, която описвате. Кокаинът в книгата например е разфасован в хартиени пликове и т.н.
Налудничави приказки! Ако говорим за кокаина, то аз съм го виждал в какви ли не разфасовки - от пакетчета от вестник до пликове. Относно достоверността, готов съм да минем с вас по местата и да проверим.

Мислили ли сте за превод на романа? Дали би имал шансове на Запад?
Аз живея в Русия и местната слава ми е достатъчна. Освен това моята история е интернационална, подобни истории има по много във всяка страна. Макар че във Виетнам правата са продадени. Надявам се да видя книгата.
А съжалявам само за американския пазар - там са големите пари. Продадох правата и за заснемане на филм по книгата, но не знам как ще изглежда на лента. Затова пък "Media Sapiens" се превръща в сценарий за 5 минути и е готов боен филм.

При вас прояви ли се комплексът на втория роман?
Да, разбира се. Пред мен имаше две възможности. Първата, най-лесната - "Духless-2". Но веднага си казах, а и на другите, че няма да го направя, не ми е интересно. Макар че никога не казвай "никога".
Може би някога, когато ще имам нужда от пари. Но сега искам да пиша за това, което искам. В този смисъл нямаше колебание, но имаше страх, страхувам се и сега. Книгата се получи не толкова комерсиална, по-детайлна и по-безпощадна.

Но след успеха на "Духless" нещата се промениха, спечелихте пари
Да, и то немалко, но аз не искам да превръщам това в професия, макар че имам втори сериозен договор. Но ако работя само за пари, ще прецакам нещата.
Като бизнесмен зная, че когато изкарваш на пазара нова марка, е нужна страст, отдаденост и хъс. Ако тези неща липсват, нищо няма да се получи, колкото и милиони да имаш.

Какво целите с "Media Sapiens"?
Ако "Духless" за мен беше просто самореализация, то "Media Sapiens" е опит да вдигна летвата по-нависоко. Работих сериозно над текста, писах по нощите почти половин година.
Работех с източници: вкъщи има две кутии от телевизори, пълни с професионална литература. И според приятели, чието мнение ценя, се е получило по-добро от "Духless" - като език, форма и съдържание.

За какво ще бъде третата книга?
За бъдещето, когато са победили мултинационалните корпорации. До пълната им победа останаха 10-ина години. Сега те управляват на равнището на икономиката, но скоро ще пожелаят да контролират политическото пространство без помощта на паравани.
Дори и сега зад всеки президент стоят определени корпорации, а в бъдеще те просто ще изкупуват контролните пакети на държавите.

Картината на аудиторията ви е мрачна.
Не е мрачна. Това е реалността. 21-ви век. Човекът е максимално тъп. Оглупял докрай. Така му е по-лесно. Да се мисли, е доста тежко занимание. Не трябва да се мисли.
Средствата за масова информация управляват всички. Регулират потоците. Най-обикновен пример: наскоро спорихме с Константин Крилов относно националната идея и латерната се завъртя: националната идея... руснаците са унизени... руснаците трябва да вдигнат глава... А може ли да се аргументирате, настоявам. Аз също искам руснаците да изправят глава. Но какво правите вие за това всеки ден - вие, които се наричате националпатриоти? "Вие сте антинароден космополит...", продължава латерната.
С думи като духовност, национална идея, самосъзнание може да се строят пътища, защото хората, които оперират с тях, са безотговорни, а хората, които ги слушат, не ги разбират. Забавно е: Русия за руснаците. Наистина Германия за немците вече беше - само че никой не помни това, както и какво се получи от него.

Мизантропски гледате на човека, така ли?
Свързано е с моите жизнени ситуации. В студентските си години също имах избор - да хапна или да си купя пакет цигари, защото те притъпяват апетита. Но не съм съгласен с определението, че "Духless" е книга за богатите, за лукса...
Това не е вярно, книгата е за универсалните емоции. Хората навсякъде са еднакви, кризите - също. Само че там делят ролс-ройсове и огромни състояния, а тук - пералнята и печката.
А същността е еднаква. Както и в литературата, схемата на конфликта е построена отдавна, съставящите я части са любов, ненавист, завист и дружба. Сменят се само декорациите.
Ситуацията на Печорин или Онегин е типична и за СССР от 70-те години на 20-ти век, и за днешната Русия. Литературата е като историята, която, както е известно, учи само на това, че никой на нищо не учи.
Задачите, които са се опитвали да решат Грибоедов или Достоевски, още не са решени: обществото се променя, а проблемите остават и всеки поколенчески роман е за едно и също. Това не е характерно само за руснаците.
В "Пътешествие до края на нощта" Селин буквално препарира френското общество - но 60 години по-късно Фредерик Бегбедер прави същото.

Значи вие не вярвате във възможността голяма част от населението да се превърне от кодирани зомбита в мислещи и отговорни хора?
На населението това не е необходимо. Не трябва да се мисли за по-голямата част. На тези хора това не им е нужно. То ги напряга. Все едно някой да започне да ми говори с часова за квантовата механика: ох, но това ми е безинтересно. И на тях не им е интересно. На тях са им интересни простите човешки шибани радости. А да мислят, за тях е трудно и вредно.

Какви са политическите ви възгледи?
Сега всичко се смеси, пообърка се и когато виждаш, че някой, който 2 години е защитавал една "политическа платформа", а сега друга... той въобще има ли някакви принципи? Не, аз бих членувал само в една партия - на логиката и здравия смисъл.

Какво е духовността за вас?
Как така какво е за мен? Същото като за теб и за всички нас! Духовност е два бигмака на цената на един.

Вярващ човек ли сте?
Не съм религиозен, но в същото време не мога да се нарека невярващ. Напълно ясно е, че много хиляди години този живот се управлява от някого. Има някаква субстанция, която доминира над всичко и аз вярвам в нея.
Какво означава днес вярата? Всичко толкова се е изменило, че днес Бог наричат не Исус Христос, а Медията за съжаление. Само тя ще се развива, защото човечеството затъпява. Отглежда се идеалният потребител, който няма да ходи на църква, а в супермаркета, защото е по-лесно и просто.

Харесвате ли творчеството на Хенри Милър, Чък Паланюк, Чарлз Буковски? Искате ли да останете в историята на литературата редом с тях?
Не харесвам особено Буковски, обожавам Паланюк и Милър. Бих искал, но се боя, че няма да стане, нямам достатъчно талант.

Какво четете сега?
Докато пишех книгата, не четях нищо. Когато я свърших, си купих последната книга на Пелевин. Тя породи у мен двояко чувство. Потресаваща стилистика, език, но от гледна точка на идеологията бих поспорил.
Смятам, че животът на Пелевин зад граница се е отразил на творчеството му. Трудно е когато гледаш отстрани, през прозореца, точно да оценяваш събитията на улицата. Иначе чета исторически книги, художествени не.

С какво обичате да се занимавате най-вече?
Да получавам заплата, да давам интервюта, да си пиша със симпатични момичета и по всякакъв начин да мързелувам.

Какви качества цените у хората?
Платежоспособността. Честно казано, единственото качество, което ценя у хората, е отсъствието на лицемерие и умението да отговаряш за действията си.   

С какво толкова ви е обидил животът, че всяка ваша дума е пропита с люта ненавист? Каква беше целта ви да заливате хората с негативни емоции, които и без това не са малко в живота ни?
Бях изпаднал в депресия, а тъй като все още не съм спечелил пари за личен психоаналитик, реших да направя читателите психоаналитици. 250 000 читатели в тази роля се справиха отлично. Депресията ми отшумя.

Защо в книгите ви няма нормални хора?
Защото това е сатира. Аз пиша за лошите хора. Тях осмивам, на тях се смея на всяка страница.

Смятате ли себе си за патриот? Ако животът на поколението, "родено през 1970-1976 г. е бил толкова бездарно прахосан", това не може да не се отрази на съдбата на държавата. Някога тези хора ще дойдат на власт...
Несъмнено се смятам за патриот. Хората, които са се похабили, вече никъде никога няма да дойдат. От нашето поколение във властта ще се окажат единици, но аз съм сигурен, ще бъдат истински велики политици.

Чувствате ли се отговорен пред младежта за книгите си?
Сега в интернет създаваме сайт "Свидетели на Духлес". Аз ще изнасям лекции "Медията ви обича" из градовете. Шегувам се, разбира се.
Когато излезе "Духлес", си мислех, че ще остане незабелязана. Но когато се случи обратното, аз се изплаших. После ми позвъниха от милицията и ми казаха, че ако продължавам да пиша така, ще ме арестуват за 15 дни.
Сега вече се чувствам отговорен.