Двете основни противостоящи си политически формации ГЕРБ и БСП не са променили значително подкрепата сред българските граждани в нито една посока, като двете партии се намират на приблизителна дистанция от 5 %.

Ако парламентарните изборите бяха днес за ГЕРБ биха гласували 23.3% от българските избиратели, а за БСП - 18.7%.

Това сочат социологически данни на агенция "Медиана" от изследване на обществените и политическите нагласи. То е национално представително и е проведено с 1004 пълнолетни граждани в периода 12-15 юни.

Според данните за ДПС днес биха гласували 8.9%, за Патриотичния фронт - 5.0%, за "Атака" - 4.3%, за Реформаторския блок - 4.0%, а за АБВ - 2.8% от гласоподавателите.

30.7% заявяват, че не биха участвали в изборите, а 1% ще гласуват за партия, която не е сред изброените горе.

Отношението към настоящето правителство продължава да е силно скептично, посочват в коментара си от „Медиана". Половината от избирателите са по-скоро разочаровани от него. Срещу това стоят 25%, които смятат, че то вдъхва доверие.

В основата на този скептицизъм е усещането, че нищо няма да се промени към по-добро, а е възможно и влошаване.

Средната оценка (по шестобалната система) на управлението досега леко се покачва до „Среден" 3.42, но продължава да бъде ниска ( 3.32 през март).

Този скептицизъм се пренася и върху основния аргумент на управляващите - „Реформи". Едва 22% от хората смятат, че възможните реформи (в правосъдието, пенсионна, здравна, в енергетиката) ще доведат до позитивни промени за хората. Близо 60% са на мнение, че реформите ще бъдат или във вреда на хората или просто нищо няма да променят.

От скептицизма основно страда Реформаторски блок, който продължава да се намира като подкрепа и изборен потенциал след Патриотичния фронт и Атака като изборен потенциал.

Очакванията, че възможен референдум заедно с местните избори ще повиши чувствително изборната активност, не намират потвърждение и в изследването на „Медиана". Припомняме, вчера от „Галъп" разпространиха своите данни, които откроиха, че вероятно референдума няма да е легитимен, тъй като няма да събере нужния брой подадени гласове.

Една четвърт (24%) дори не са чували за референдум, а 57% не знаят за какво ще бъде той. На практика, към момента референдумът е безразличен за близо половината от избирателите.

Логично и заявеното желание да се участва в него е значително по-ниско от това на местните избори.

Очертава се по-скоро обратната зависимост между местни избори и референдум, посочват от "Медиана" - не референдумът ще повиши избирателната активност на местните избори, а референдумът е възможно да се проведе именно благодарение на местните избори.

Ако подобен референдум се проведе, резултатите от него вероятно ще са твърде противоречиви, което ще даде широко поле за политически спекулации.

Засега, най вероятният резултат ще е: „За" част от депутатите да се избират мажоритарно; „Против" задължителното гласуване"; Липса на категоричност по въпроса за електронното дистанционно гласуване. Както вече беше казано, темите на референдума засега са вън от вниманието и интереса на голяма част от избирателите. Съответно те са и много далече от възможността да направят информиран избор.