Истината за Втората световна война, участието на България в нея и ролята на Съветската армия в разгрома на хитлерофашизма в Европа. Обсъждането на тези теми събра в пресклуба на БТА академични историци, русофили, антифашисти, руски ветерани от Втората световна война. Поводът - 69 години от края на Втората световна война.

Водещият на беседата, Любомир Коларов, русофил, бивш високопоставен деец на БСП, шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения по времето на управлението на Жан Виденов, преди 10 ноември 1989 г. е бил кореспондент на БНТ в Москва, започна с вестта, че през нощта е бил нашарен с боя Паметникът-костница на съветски воини в кв. „Лозенец" в София. Коларов осъди акта, като го нарече „оскверняване и вандализъм".

Прочете и декларация от името на приятелите на Русия у нас по този повод, в която те изразяват дълбокото си възмущение от оскверняването на паметниците на Съветската армия у нас. Настояват за енергични мерки срещу вандалите, които накърнявали отношенията на България с Русия.

Коларов съобщи в тази връзка, че българските русофили и приятели на Русия събирали средства за ремонтирането на Паметника на съветската армия в центъра на София, като намекна, че българските власти не го поддържали, въпреки че България и Русия имат споразумение за поддържането му.

Разговорът протече по следния начин: водещият Любомир Коларов задаваше въпроси, свързани със събития през Втората световна война, а историците акад. Георги Марков и проф. Витка Тошкова, както и председателят на Българския антифашистки съюз Чавдар Стоименов отговаряха.

Първият въпрос, който беше обсъден, беше защо правителството на цар Борис III не подписва споразумението за взаимопомощ със СССР, за което Кремъл осъществява у нас небезизвестната „Соболева акция" в края на 1940 г. Акад. Георги Марков посочи, че външният министър на Хитлер - Йоахим фон Рибентроп, е убеждавал цар Борис да предостави български войски на Източния фронт, които да се бият за каузата на Хитлер срещу Сталин. Девизът (и заветът) на царя обаче е „Винаги с Германия и никога против Русия". Това е урок и за днешните политици, смята Георги Марков. Цар Борис до последно се е стремял да поддържа неутралитет и затова е отхвърлил предложението на СССР.

Българският държавник до последно отхвърля и предложението на Хитлер за влизане в Тристранния пакт ( или „Оста") - през октомври и ноември 1940 г. Към декември същата година обаче обстоятелствата се влошават, защото германският натиск се засилва много сериозно, като дават ултиматум на България, че повече не може да отлага. Чак при навлизането на германските войски от север през Дунав и пред опасността България да бъде завладяна от нацистите, царят скланя България да влезе в Тристранния пакт. Така че обстановката за тогавашните български управляващи е патова, твърде сложна и напрегната, за да бъдат с лека ръка обвинявани, че са застанали на страната на Хитлер.

На въпрос защо България обявява война на Великобритания и САЩ на 13 декември 1941 г., проф. Витка Тошкова отговори, че това е станало под дипломатическия натиск на Германия. Според нея българското правителство не е обявило война на Съветския съюз, защото тогава се предполагало, че все още Хитлер и Сталин са в съюз чрез пакта за ненападение от 23 август 1939 г. Голяма роля също така изиграли, според нея, силните русофилски и просъветски чувства на масата български граждани тогава.

И въпреки че Хитлер е нападнал Сталин, България запазва отношенията си със СССР, като не изпраща войски нито на Източния фронт, нито полк в Африка, както са настоявали хората на Хитлер.

Колко са били партизаните и ятаците в България, запита Любомир Коларов. Чавдар Стоименов, председател на Българския антифашистки съюз, отговори на въпроса, като каза, че България била единствената държава от Оста, в която е имало толкова широка антифашистка борба, като тя започнала още през 1923 г. и завършила на 9 септември 1944 г. Според него за тези повече от 21 години били дадени 20 хил. „червени" жертви, включително и в събитията през септември 1923 г., които той нарече „въстание".

Партизанското движение между 1941-а и 1944 г. пък било дало около 10 хил. жертви. По думите на Стоименов, само през 1943 г. държавата е похарчила 40 млн. лева за главите на убити партизани. В това време се разразили „вакханалия, беззаконие, големи елементи на садизъм". Спомена за изгаряни в пещи партизани, за разчекнат между две дървета човек, човек овесен надолу с главата и застрелян в главата.

Ятаците, които са помагали на партизаните, се водели около 20 хил. души, като тук се включвали и помагачи.

„България е дала своя дан в борбата срещу монархо-фашизма и национал-социализма", коментира Чавдар Стоименов и допълни, че въпреки това сме влезли като губеща страна в историята.

Председателят на Българския антифашистки съюз се оплака, че много се очерня българското антифашисткото движение.

Любомир Коларов зададе и въпроса, колко са жертвите на СССР във Втората световна война. Според акад. Георги Марков общо жертвите на Втората световна война са 60 млн. души, като от тях около 30 млн. души са от страна на Съветския съюз.

Внимание беше отделено и на станалите популярни напоследък покрай събитията в Украйна "бандеровци". Тук академикът обясни, че след споразумението от Мюнхен през 1938 г. Хитлер започва да работи с украинците и по-конкретно със Степан Бандера по въпроса за създаването на Украйна. Спомена за СС дивизията, съставена от украинци и действала в Галиция в Западна Украйна, където е извършила много зверства. Марков се чуди как властите в Киев търпят "Десен сектор", които се обявяват за идейни наследници на Бандера, тъй като с подобни идеи неонацистите само компрометирали властите в Украйна.

В заключителния етап на Втората световна война българите дават 32 хил. убити и ранени. Половината са убити във войната срещу Германия. Общо през цялата война загиват около 40 хил. българи.

По темата за депортирането на 11 343 евреи от "новите земи" (Вардарска Македония и Беломорска Тракия - б.р.) в нацистките лагери на смъртта и доколко виновна е българската администрация за екстрадирането им, Георги Марков обясни, че конференцията във Ванзее, на която нацистите взимат окончателното решение на еврейския въпрос, е определила, че 48 хил. български евреи трябва да бъдат унищожени. По думите на Марков те (11 343 евреи) не са български граждани, защото Борис III не им е дал гражданство. И било максимализъм да се иска всички български евреи да бъдат спасени, защото е можело при невлизане в Тристранния пакт и окупация от страна на Хитлер нито един да не бъде спасен.

Засегнат беше и популярният въпрос, дали цар Борис е бил отровен. Специалистите са категорични, че няма отравяне. Според Георги Марков просто е бил морално смазан след последното си посещение при Хитлер. След като се завърнал от срещата в Германия царят споделил с брат си Кирил, че "този път нашето царство ще изчезне". Царят не е вярвал на победата на Хитлер, допълни академикът.