Промени в 7 закона предлага правителството, които да гарантират пълна забрана за строителство по черноморското крайбрежие, върху дюни и защитени зони.

На широка обществена дискусия в НС регионалният министър Лиляна Павлова представи пред еколози и депутати обмислените промени. Основната идея е пълната забрана за строителството по черноморското крайбрежие.

Павлова призова да се намери компромис и да се стигне до решение, като в същото време да се постигне баланс между инвестиционния интерес и интереса на околната среда. Регионалният министър подчерта, че инвестиционните процедури създават заетост и работни места.

пясъчни дюни - образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра. Основните видове дюни са зараждащи се, подвижни дюни, подвижни бели дюни, неподвижни дюни с тревна растителност, сиви дюни и облесени дюни.

В законовото устройство на черноморското крайбрежие се въвежда пълна забрана за строителство върху пясъчни дюни в зона "А" и "Б". Освен това се въвежда и законово дефиниране на понятието дюни.
По отношение на зонирането обаче преди време еколози изразиха твърдото си несъгласие да има дюни и в зона "Б" по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Това щяло да създаде противоречие в закона, който сега казва императивно, че всички дюни са само в зона "А", без значение дали са на до 100 метра от морето или на повече.

Павлова предлага забраната, която ще бъде въведена за строителство да важи и за одобрените вече устройствени планове. По друг начин не може да спрем строителството, категорична бе Павлова.

Тя обясни, че досега не е имало достатъчно пари за разработване на кадастрални карти, но средства са отпуснати и кадастралните карти вече са готови. Най-вероятно до края на януари те ще бъдат приети.
Припомняме, основното обвинение към управляващите е, че вече четвърта година не са изработени тези карти, които трябва да въведат ред в строителството.

В закона за устройство на територията се осигурява по-голяма публичност на проектите за устройствени планове и се разширява кръгът на заинтересовани лица, които могат да обжалват устройствените планове.

Предвиждат се промени също така и в закона за опазване на околната среда, закона за биологичното разнообразие, закона за защитените територии и закона за горите.

Според Светослав Лосов от Камарата на строителите в България възможността неправителственият сектор да обжалва устройствените планове създава несигурност, тъй като българското законодателство не съдържа определения за представителност на НПО.

Екологът Свилен Овчаров призова да се затворят дупките за заварените случаи, пример за които са „Дюнигейт".
От години се извършват нечувани престъпления срещу околната среда, подчерта Емил Георгиев от „Екогласност". Ножът не е опрял в кокала, а направо е минал през кокала, допълни той.

Валентин Симов от партия „Зелените" е на мнение, че злото се корени в извършването на оценката за въздействие на околната среда. Той иска в наказателния кодекс да има специална разпоредба за колективите, които правят докладите по ОВОС, за да им се търси после сметка.

Българинът живее в два паралелни свята, смята и синият депутат Михаил Михайлов, пояснявайки, че единият свят е светът на законодателството, а другият - светът на действителността на застроените плажове.

Светлината е най-силното оръжие срещу всички тъмни сили, заяви главният архитект на София Петър Диков. Той настоява за ред и схема, по която всички устройствени планове да минават през обществено обсъждане.
Според него разширяването на кръга от лица, които могат да обжалват устройствените планове, от личния му опит не е добра практика, тъй като от тези процедури често се възползват хора, които искат да постигнат някаква своя собствена цел.

Понятието устройствен план се превърна в лошо понятие, символ на някаква далавера, изтъкна архитект Диков. Според него светкането с фенерче на определени места, с цел да се покаже какво се е случвало някъде в предишен период от време, не е правилен подход.
Нека пуснем прожекторите и всичко да осветим, призова още главният архитект на София.