Правителството ще търси механизми за облекчаване на кредитирането и за стимулирането на реалния финансов пазар.

Това заяви премиерът Сергей Станишев след края на Европейския съвет, посветен основно на овладяването на финансовата и икономическата криза.

Той подчерта, че в бюджета за догодина ще бъдат заложени механизми за кредитиране, в т.ч. и за малките и средните предприятия.

От думите му стана ясно още, че кабинетът има готовност както за опериране със задължителните минимални банкови резерви, така и за стимулиране на кредитирането чрез възможността за пренасочване на фискален ресурс към конкретни финансови институции.

Лидерите на страните от Европейския съюз се обединиха около необходимостта да приложат единен подход за преодоляване на икономическата и финансова криза. Министър-председателят Сергей Станишев определи общия план на страните от Еврозоната като „застраховка срещу потенциалните рискове финансовата криза да бъде привнесена в България чрез филиалите на големите европейски банки у нас.

Премиерът Сергей Станишев и финансовият министър Пламен Орешарски са получили уверение от участници в Европейския съвет, че филиалите на банки от техните страни в България са стабилни, в добро финансово състояние и не може да се очакват проблеми от тях за българската банкова система.

Енергийната политика, обсъдена по време на форума, е изключително важен приоритет за ЕС и за България в частност, заяви още Сергей Станишев.
Той определи като предизвикателства пред нея повишаването на цените на енергоносителите и диверсификацията на енергоизточниците и енергийните трасета.

По отношение на борбата с климатичните промени, министър-председателят посочи, че лидерите на ЕС са провели конструктивен дебат по заложените в стратегията на ЕС цели за ограничаване на въглеродните емисии.

ЕС ще вземе решения по пакета за намаляване на вредните емисии с консенсус. Премиерът информира, че България с още 7 страни членки от Централна и Източна Европа са настояли да бъде отчетен техния принос за намаляване на вредните емисии, постигнат в резултат от изпълнението на целите по Протокола от Киото.

Според него трябва да бъдат отчитани особеностите на националните енергийни системи, както и цената на енергоносителите за гражданите.