Към 13 май четири партии преминават бариерата за излъчване на евродепутати - БСП, ГЕРБ, ДПС и „България без цензура”.

Това стана ясно на пресконференция на Агенция „Медиана”, на която директорът й Кольо Колев представи резултатите от изследване „Политически нагласи - май 2014 година”. Проучването е осъществено по договор с НФСБ и финансирано от възложителя.

Шансове за преминаване на изборната бариера (5.88%) имат още три партии. Това са Реформаторският блок, НФСБ и „Атака”, като от тях реформаторите са с най-големи шансове.

Ако евроизборите бяха сега, 20,5% от всички анкетирани отговарят, че биха гласували за БСП („Коалиция за България”), 17,1% за ГЕРБ, 9,8% за „България без цензура”, а 7,3% за ДПС. Своя вот за Реформаторския вот биха дали 4,3% от гражданите, за НФСБ - 3,6%, а за „Атака” - 3,5%.

Според това изследване към момента БСП води с около 3% на основния си политически опонент в лицето на опозицията - ГЕРБ. Причината за това е не нарастването на доверието към БСП, а намаляването на доверието към ГЕРБ, които през април са подкрепяни от 19,6%.

Като основен фактор за спад на доверието към ГЕРБ е навлизането на ББЦ на политическата сцена, като новата формация е привлякла около 14 % от бившите (на последните парламентарни избори) гласоподаватели на ГЕРБ.

Данните дават сигнал, че с наближаване на изборите постепенно намаляват и готовността, и желанието на гражданите да участват с тях. Ако през февруари 32% са смятали, че евроизборите са много важни, през април желаещите достигат 25%, а през май - 26%.
Нараснал е броят на гражданите, които смятат, че изборите не са важни - от 7% през февруари, 12% през април до 13% през май. Възможно е отражение да дава липсата на желана вътрешнополитическа алтернатива - избирателите са критични към сегашното правителство, но от друга страна за тях е неприемливо връщането на ГЕРБ.

Според Колев можем да очакваме избирателната активност да е от порядъка на около 2 500 000 - 2 600 000 избиратели. По думите му - изборната активност е сравнима с тази от предходните избори за евродепутати, през 2009 година.
Относително ниската избирателна активност дава шанс на малките партии, но с твърд електорат. Изборната бариера се движи между 150-160 хил. гласа.

Според изследването, което Колев представи, събитията в Украйна също дават отражение върху изборната активност. Повечето избиратели не споделят доминиращата позиция на ЕС и САЩ за ролята на Русия в събитията в Украйна (като инициатор и „виновник” за дестабилизацията на региона).
Санкциите срещу Русия подкрепят 9%, а 41% считат, че България трябва да се противопостави на подобна идея.