За присъединяването на България в Шенген трудно може да се посочи дата, но ще бъде скоро. Това стана ясно от думите на президента Росен Плевнелиев след срещата с унгарския му колега Янош Адер, който е на посещение в София.

Присъединяването ни в Шенгенското пространство според българския държавен глава зависи от нас, от постигане на политически консенсус на европейската сцена, от действията на новоизбраното българско правителство. Плевнелиев е оптимист, че ще надделее ясното разбиране, което България е получила от унгарските си приятели, а и от ЕК - че е технически готова.

"Ние се справяме по най-високите стандарти за пазене на външните граници по-добре и от други членки", посочи той. Държавният глава благодари на Унгария за подкрепата им относно присъединяването ни към Шенген и за това, че винаги е била на страната на правилата.

Във връзка с газоснабдяването България и Унгария имат еднакви позиции, не само по отношение на проекта "Южен поток", но и други проекти от съществено значение, стана ясно от изявлението на унгарския президент Янош Адер.
Той сподели, че между Унгария и Румъния има изградена връзка за доставка на газ и в двете посоки. Все още обаче тя е само в посока от Унгария към Румъния.

Двамата президенти споделиха и вижданията си за бъдещето на проекта "Южен поток". "Южен поток" е проект, по който има национално съгласие, че е важен за България, е категоричната позиция на българския държавен глава. Плевнелиев изтъкна двете условия за построяването му - да бъде синхронизиран с европейското законодателство и проектът да е изгоден за България.
За целта България е предоставила възможност на ЕК да преговаря с "Газпром", за да бъде постигнат консенсус по спазването на третия либерализационен пакет. За второто условие Плевнелиев напомни, че имаме подписан договор за разходите по строителството на "Южен поток", но все още липсва споразумение за приходите от него.

За да обясни същността на проекта, унгарският президент даде за пример Германия. По думите му, „Северен поток" е бил изграден с цел, независимо от всички политически проблеми и кризи, Германия да може безпрепятствено да получава газ.
За постигането на такава сигурност е нужна реализацията и на "Южен поток", независимо че това би могло да доведе до негативни последствия от гледна точка на руско-украинския конфликт.
"Това не е цел само на българското или нашето правителство", изтъкна Адер.

Целта е всички държави и техните граждани да получат газ в необходимите количества, за да могат да се развиват икономиките им.

"Диверсификацията е много важен проблем и нашата цел е в България и Унгария да бъдат проучени всички възможности за доставка на енергия", посочи Адер. Така, по думите му, икономиките ще се успокоят, но и ще бъдат независими от кризи, терористични и други атаки. Освен това, цялото стопанство, базирано на използването на газ, ще има основи да се развива.

Плевнелиев акцентира върху отношенията между България и Унгария, изградени върху дълбоки исторически и културни връзки между двата народа. Държавният глава изтъкна добре известните трудолюбие и професионализъм на българските градинари, установили се в Унгария в труден исторически период.

Плевнелиев изтъкна съвместното сътрудничество между двете страни, както и важността на формата "Вишеград 4+".
"Унгария е един от най-важните търговско-икономически партньори на България в Централна Европа", призна президентът ни и отбеляза, че търговският стокообмен непрекъснато нараства.

Значими са и унгарските инвестиции в България. С над 1,3 млрд. евро Унгария намира място в топ 10 на държавите инвеститори в България.

Плевнелиев подчерта обаче, че Унгария е много по-диверсифицирана от гледна точка на пазарите, на които изнася - има много силни връзки с Китай, Индия, Югоизточна Азия. В тази насока Плевнелиев е обсъдил с унгарския си колега как двете държави могат да си сътрудничат не само в двустранните отношения, а и на глобалните пазари.

"Искаме да насърчим реализацията на съвместни проекти, излизането на пазари в трети страни, да свържем енергийни мрежи, но и инфраструктурата във всички нейни измерения", коментира Плевнелиев.

Плевнелиев е заявил категоричния интерес на България да участва в изграждането на интегрирания регионален газов пазар на държавите във вишеградската група. Това е една истинска визия и по-думите му, реален проект за диверсификация и за енергийна сигурност в Централна Европа, към която България проявява интерес.

Плевнелиев изтъкна и сътрудничеството на двете държави в областта на културата. Българската общност в Унгария е изключително добре интегрирана, поради което Плевнелиев е използвал възможността да благодари за коректната и успешна държавна политика на Унгария спрямо българската, а и други национални общности.

Неотменна тема от разговорите между двамата президенти е била и миграцията. Унгария и България заемат съответно първо и второ място в ранглистата на ЕС за държавите, в които има най-голям ръст на бежанците. В Унгария ръстът на бежанците е над 10 пъти, а в България - над 8 пъти. И двете държави отчитат като сериозен този проблем и искат да го решат. България е благодарна на Унгария за финансовата подкрепа от 40 000 евро през 2013 г. за справяне със сирийските бежанци.

Плевнелиев изтъкна, че миграционният проблем е общоевропейски и изисква общи мерки и адекватно финансиране в подкрепа на страните, които понасят най-голямата тежест.

Расте и броят на унгарските туристи у нас, като през тази година броят им ще достигне 100 000. Не по-малък е броят и на българските туристи в Унгария, което президентът отчете като положителен тренд.

Най-важното обаче според него е, че Унгария и групата "Вишеград" наистина създадоха формат, който е изключително полезен за България, Румъния, тепърва и за други държави в региона. Искаме да се включим във всички аспекти на формата, което да води до стабилност, сигурност и общи проекти, обяви Плевнелиев.

Общи трябва да са позициите на двете страни относно реформите в ЕС според унгарския държавен глава. Става дума за разширяването на Вишеградската четворка.

"Целта на България за влизане в Шенген ще бъде подкрепена от Унгария", обяви Адер. Ние сме се учили много от българите, които живеят в Унгария и им благодарим за опита, който са ни оставили.

Унгарският президент отбеляза забавяне в темпа на сътрудничество между двете страни в областта на културата.
"През последните години много малко български студенти учат в унгарските университети", призна Адер и обяви, че трябва да се предприемат промени в тази насока. В Унгария има хора, които са завършили там и разпространяват културата на страната. Според унгарският президент обаче някои от тях вече са в предпенсионна възраст, поради което новата генерация трябва да застъпи на тяхно място.