Той е на 35 години и продължава да играе на топниво. Той е лицето на Щутгарт и капитанът на националния отбор. В последната класация за футболист на годината Красимир Балъков зае четвъртото място. В първите дни след Нова година Бала направи равносметка за изминалата 2001 година, разсъждава за класациите, говори за нещата, които обича да прави извън футбола.

- Г-н Балъков, каква беше годината за вас?

- Една нормална година, нито по-лоша, нито по-добра от другите. Като се имат предвид 35-те ми години, дори се представих на по-добро ниво от очакваното.

- Кое беше най-голямото ви разочарование през 2001 година?

- Не съм имал разочарование толкова дълбоко, че да ме потресе. Може би това, че не се класирахме на световното в Япония. То обаче не е разочарование, като се има предвид, че възможностите да се класираме бяха надценени. Кой е очаквал след началото на квалификациите, че до последно може да се борим за финалите.

- Какво постигнахте и какво не през отминалата година?

- Не съм си поставял цели, за да ги постигам. По принцип не си поставям цели, които да преследвам. За мен е достатъчно, че с моите усилия Щутгарт остана в Първа бундеслига и сега върви добре в първенството.

- Наскоро Георги Иванов - Гонзо бе избран за футболист №1 на България, Стилиян остана втори, а Бербатов - трети. Вие пък се класирахте на четвърто място. Каква е вашата тройка за годината?

- Вашата работа е да оценявате, а аз не съм се замислял върху това кой да е номер 1. Мога само да поздравя първия Гонзо, който стана за втори път футболист на годината. За него това е нещо много запомнящо се и с най-добри чувства и най-голямо уважение го поздравявам. Колкото до мен, щом българските медии са ме поставили в петицата на тези години, го оценявам като едно добро признание.

- Да разбирам ли, че не се обиждате от четвъртото място?

- Аз никога не се обиждам от такива неща, никога не съм ги поставял на първо място

Моето време мина, нека да дадем път на младите, няма какво да се заблуждаваме. Каквото съм спечелил, съм спечелил, каквото са ме награждавали, е минало и заминало и съм щастлив. Сега, на 35 години, няма да се боря за нещо, което принадлежи на млади футболисти.

- По-ниско ли е нивото на тази анкета в сравнение с времето, когато бяхте вие, Емо Костадинов, Стоичков и Любо Пенев?

- Тогава времето беше друго.

- При успехите, които сте постигнал до 35-ата си година, за какво още може да се бори един футболист?

- Боря се, как да не се боря. Сега издграждаме нов отбор в Щутгарт. Това е едно предизвикателство за мен, както бе предизвикателство завръщането ми в националния отбор. Световните квалификации за мен бяха една борба - борба да се обедини отборът, да се направи най-доброто, да помогна със своите качества на отбора. По същия начин продължавам и в Щутгарт. Нещата са горе-долу същите. С националния отбор не можахме да успеем, но достигнахме до последния мач. Всичко това, колкото и да се оценява негативно работата на Стойчо Младенов, заслугата е изцяло негова, негова заслуга е идването ми в националния отбор, негова заслуга е обединяването на всички млади състезатели, негова е идеята за подмладяване на отбора и т. н. Разбира се, ние нямаме магическата пръчка да чукнем и за 6 месеца да обърнем всичко. То си има време, обаче проблемът е, че футболът явно не дава време

- Има ли нещо освен контузиите, което да ви откаже от футбола?

- Няма какво да ме откаже да играя футбол. Да чукна на дърво, да съм здрав и да няма проблеми. Човек трябва да прецени кога да се откаже и кога е полезен за себе си, кога е полезен за околните, за отбора и тогава да се откаже.

- Да разбирам ли, че няма да се откажете и от националния отбор?

- Никога не съм обявявал отказване от националния отбор. Аз веднъж го направих и го оцених като голяма грешка, така че второ отказване от националния отбор няма да има, ако ще и на 40 години да играя футбол. Разбира се, определящо дали ще играя е мнението на Пламен Марков и на БФС. Аз с г-н Вуцов съм говорил, не е тайна за никой, но не искам да излизат спекулации. С Пламен Марков още не съм говорил, но очаквам да ми се обади и да говоря и с него. Всичко ще бъде точно и ясно от самото начало. Аз съм футболист, който има още една година да играе в Щутгарт, така че тема за треньорска работа изобщо не стои на преден план.

- Какво ви обижда и какво ви радва най-много?

- Най-много ме обижда лъжата, некоректността, корупцията в спорта и въобще тези основни човешки неща, които от малки ни учат да не правим.

- Вие сте един от малкото футболисти, които колекционират картини, има ли нещо ново в колекцията ви?

- Имам моя лична частна галерия, която още не е готова напълно, но като стане готова, ще го обявя. Галерията ще бъде в България.

- Имате ли любима картина, на която често обичате да се наслаждавате и съзерцавате?

- Художниците са хора на изкуството, като футболистите - кажеш ли едно за единия, другият се сърди. За мен всички картини, които имам, са златни и си ги харесвам и обичам.

- Дугият ви любим спорт е голфът, имате ли напредък?

- Има повече застой, защото, от една страна, нямам време заради непрекъснатите тренировки в Щутгарт, а от друга, времето в Германия е лошо. Като свърша с футбола, ще имам повече време, защото аз съм голям почитател на голфа

- Какво един толкова темпераментен човек харесва в голфа?

- Намирам спокойствие, хладнокръвие и уравновесеността между природата, възстановяване и всичко в тази насока.

- Голфът обикновено е място за контакти, с кого бихте искал да се запознаете на игрището?

- Тайгър Уудс, най-големия голфаджия, с него искам да се запозная, да го видя на живо, да поприказвам с него, той за мен е идол.
7 дни спорт