- Господин Хайтов, като писател и като родопчанин, как оценявате книгите на Христо Стоянов "Рязаният поп" и "Скритият живот на една помакиня"?

- Всеки, който е чел дори само откъси от двете книги, е разбрал, че не може и дума да става за художествена словесност. Това са типични графомански изделия на широко процъфтяващата у нас порнокнижнина. Разликата е, че "Скритият живот на една помакиня" и "Рязаният поп" имат компроматна и политическа насоченост. Особено втората книга. Тя е персонално насочена срещу отец Боян Саръев, известния апостол на православието в Родопите. След като безрезултатно бяха изпробвани много средства дейността му да бъде преустановена, противниците на неговото дело правят в момента - чрез книгите на Стоянов, опит за нравственото му дискредитиране.

- Кой би имал интерес от подобно нещо?

- Аз ще посоча кой е дал заявката за "Рязаният поп", кой е платил книгата, а всеки сам ще си направи заключения. Спонсор е "Отворено общество" в лицето на небезизвестната функционерка на фондацията сред българите мохамедани в Родопите Евгения Иванова. Твърди се, че тя е "стимулирала" издаването и на "Скритият живот на една помакиня". Ако някой не е наясно с ролята на "Отворено общество" за сепарирането на родопските българо-мохамедани, наричани през последните осем години "помаци", като отделна от българите малцинствена етническа общност, нека проследи родопския печат от 1990 година насам. Материалите в местната периодика ще го убедят, че провъзгласяването на така наречените помаци като малцинство се дължи в най-голяма степен именно на усилията на "Отворено общество" и по-точно на българските му деятели, начело с бившия президент Желю Желев. Не случайно Желев беше избран с гласовете на Движението за права и свободи (ДПС). Той щедро се отплати подир това на партията като й предаде "помаците". Специален негов екип, ръководен от съветниците му по етническите въпроси Михаил Иванов и Антонина Желязкова, работиха неуморно в тази насока, при това не само с пари на "Отворено общество", а и с бюджетни средства на президентството. Искам да кажа, че проблемът с романите на Христо Стоянов е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Книгите са само една брънка от основния проблем - разрушаване на националната самобитност на родопските българи мохамедани с цел отродяването им от българската нация. Иначе, кой би дал пари за такъв боклук?

- Книгите излязоха с клеймото на авторитетно издателство - "Библиотека 48" на Николай Стоянов.

- Днес всяко издателство, с изключение на 3-4, за пари ще публикува всичко, което едно порочно въображение би могло да съчини. "Библиотека 48" доказа, че не прави изключение. Това е сериозен проблем в нашата литературна действителност. От десет години текат успешни опити националната ни култура да бъде заличена и подменена с вносната "попкултура", с която телевизията ни залива денонощно. В рамките на този мащабен претопителен процес за заличаването на българската самоличност са и усилията да бъде литературата ни отровена и разложена.

- Осъществимо ли е това?

- И то много лесно. Достатъчно е да се подмени традиционната мярка за добро и лошо, за ценно и малоценно в литературата с безвкусицата, с развлекателния ефект на едно или друго произведение. Това не става изведнъж, а постепенно, като се поощряват порното и кримките, докато читателите не привикнат на този вид литературен сурогат. Тогава истинската, сериозната литература като предмет на изкуството става излишна. А тъкмо тя формира националното самосъзнание, националната самоличност и идентичност. Ето го проблемът в неговите истински измерения. Ако не се досещате кому и с какво пречи националното самосъзнание на един малък и беззащитен народ като нашия, мога да ви обясня. Страната ни трябва да се приспособи към колониалния режим, който я очаква. В това е цялата работа. Затова ни обвиняват, че българските учебници по история били "националистически" и трябвало да ги коригираме и уеднаквим с тези на съседните народи. Изводът е, че нищо случайно няма на този свят. Цъфтежът на клозетната литература в България също не е случаен.