Днес отбелязваме 126-тата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия.

За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение". През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.

Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев.

Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Годишнината от Съединението на Източна Румелия с Княжество България ще бъде отбелязана в цялата страна.

В София ще се проведе шествие от Общонародно сдружение Мати Болгария. Сборният пункт на участниците е пред паметника на Незнайния войн в 10.30 ч. Шествието ще се проведе от 11.00ч. до 13.00 ч. по следния маршрут: от ул. „Оборище" до ул. „ 15-ти ноември", наляво по бул. „Цар Освободител" надясно по бул. „Васил Левски" до мавзолея на Княз Александър І Батенберг, обратно по бул. „Васил Левски" надясно по бул. „Цар Освободител" до парк Борисова градина . Движението ще спира и възстановява поетапно.

Столичната община организира тържествено честване. Събитието ще се състои от 11.30 ч., пред Мавзолея-костницана княз Александър Първи Батенберг на бул. „Васил Левски" № 81.

В 10.30 часа кметът на Пловдив Славчо Атанасов ще присъства на поднасянето на венци и цветя на паметника на Захари Стоянов, който се намира в Градската градина до Дома на младоженците.

Председателят на парламента Цецка Цачева, президентът Георги Първанов и кметът на Пловдив ще присъстват на тържествената заря проверка по повод 126-та годишнина от Съединението на България на площад „Съединение”.

Председателят на парламента ще присъства на тържествения молебенв катедралния храм „Св. Богородица" от 9.30 часа, който ще бъде отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Кметът на града, който е домакин на проявите Славчо Атанасов ще присъства в 19.00 часа на възстановката на събитията от Съединението на Площад централен.

В 19.30 часа Цецка Цачева ще бъде на откриването взала "Съединение" на изложбата на Регионалния исторически музей - Пловдив "Дарителството - памет за утре", която представя част от културните ценности, постъпили през последните 20 години във фондовете на музея.