Ал.АлександровПерспективата за българските дизайнери е европазарът. Те си набавят консумативите от Гърция, Турция и Италия, но въпреки несгодите в страната има хляб, защото никой от утвърдените автори досега не се е отказъл.

Това заявяват Александър Александров, собственик на модна къща “СА” и главен мениджър на “Корпорация Развитие”, и един от водещите дизайнери у нас Димитър Кръстев пред в-к КЕШ, по повод провелото се преди дни в столичния пъб “Quo vadis” модно шоу.

Навремето големите модни къщи като “Руен”, ЦНСМ и ”Рила стил” създадоха един стил, който остана като клеймо, ангажиращо България с тези марки в продължение на дълги години. Това все още не се е променило. В същото време се игнорираха онези, които са без образование, без дипломи, но те правят истинската мода. Създават я ъндърграунд за определен кръг от хора.

Трудностите за начинаещите модни дизайнери у нас, както и за тези, които не разполагат с големи капитали, са много. Конкуренцията, липсата на качествени материали на родния пазар и ниската покупателна способност са основните от тях.

За съжаление, все още не сме стъпили на западния пазар, защото сме едни от последните, които успяват да доловят не само западните тенденции, но и тъканите, които са началото на създаването на една колекция.

Младите и неизвестни дизайнери трудно намират работа и като наемни работници, защото повечето фирми ползват проекти и скици на списания като ”Бурда” и ”Бутик”, откъдето всяка жена може да си извади кройка и да си ушие дреха. У нас не се търси авторското начало, защото така излиза по-евтино. По този начин обаче не се стимулира творчеството и не се реализира потенциалът на можещите.

На нашите дизайнери не липсват умения, но им липсват средства, за да се конкурират. Сами и без помощ те не биха могли да пробият навън. Затова сме назад и в този бранш, а и не сме на ниво в организацията на модните форуми, за което също са необходими много пари.

Българската жена се облича много добре, но нещата отново опират до средствата. Сред уникатите могат да се забележат истински произведения на изкуството, които с нищо не отстъпват пред световната мода. Достатъчно е човек да присъства на модните ревюта в столицата. Малцина обаче могат да си позволят лукса да носят уникати, споделя Димитър Кръстев.

В последните години се налагат нови имена, но в бранша влизат и хора, които нищо не разбират от мода, но успяват с това, че имат много пари. В гилдията има много завист и злоба. Винаги съм критичен към старите дизайнери, които не само че не помагат на младите таланти, но дори им пречат, казва дизайнерът, който работи за фирма “СА”.

Наложени корифеи в модната професия като Васил Василев, Натали Генова, Запрян Маринов , Мария Недкова и други, чиито дрехи будят възхищение , използват младите си колеги като подгряващ екип, представяйки ги едва на последния ден на “Форум българска мода”.

От своя страна Александър Александров е убеден, че е време авторската мода да замени ишлемето. Корпорацията ни има 7 текстилни предприятия, произвеждащи стотици хиляди облекла за ваншните пазари. Голяма част от производството на корпорацията е ишлеме. Решихме, че ще е добре да дадем възможност и на българските дизайнери да реализират своите модели тук, в страната, споделя Александров.

Според него, модният бизнес е много перспективен за българите, защото с отварянето на европазарите можем да станем нещо като Италия в Източна Европа, т. е, водещи в този бранш. Нашите дизайнери не са известни, но имат големи възможности и талант и ако им се помогне да се изявят в чужбина, ще получат признание.

Много ми се иска, след като изнасяме толкова голямо количество облекла, да изнасяме не само труда на шивачките, който е анонимен, но и работата на българските дизайнери. Ако това отваряне се осъществи, ще имаме повече европейски клиенти и цената на труда на моделиерите ще скочи нагоре, убеден е мениджърът.

Сред проблемите на модния бизнес е недостатъчната платежоспособност, която не може да отговори на голямото предлагане в този бранш. Вътрешният пазар е изключително стеснен. Единственият шанс за развитието на българската мода е тя да се изнася. Нашата корпорация прави опити в тази насока, но това не е лесно и проблемът е в това, че вложените инвестиции се връщат бавно. Заетова се работи в малки количества. Една наша колекция се състои от 10-15 бройки, които продаваме без проблем. За разрастване обаче засега не можем да говорим. Затова усилията ни са насочени към външните пазари, казва още Александров.