Българинът живее с усещането, че не е направил достатъчно, за да се освободи. Това каза историкът Христо Матанов в ефира на Bulgaria ON AIR във връзка честването на 143-та годишнина от Шипченската епопея.

Според него историческите извори дават оценка на българите, на събитията.

Често се оплакваме, че не ни познават в чужбина. Въпросът е България да бъде просперираща, както и да развием усещане за отсяване на плявата от другото, каза още той.

Руснаците пък смятат, че ние не сме достатъчно благодарни за това Освобождение. Само 10 г. след Освобождението се стига до скъсване на дипломатически отношения, подчерта събеседникът.

Лично аз не съм привърженик на бързите решения, но ние трябва да изживеем комплексите си, едва тогава да говорим за робство, Освобождението и така нататък, допълни Матанов.

Онова, което народният поет е възпял, то остава в съзнанието. Иначе честваме едно от четирите големи сражения на Шипка.

Отбелязваме 143 години от Шипченската епопея

Отбелязваме 143 години от Шипченската епопея

В тази битка българските опълченци решаващо възпират османските орди да прекосят Стара планина

По думите му е важно историците да имат нюх да отсяват основното от онова, което е абсурдно.

Има имена на генерали, които са съвършено неизвестни. Знаем, че в армията на Сюлейман Паша турците са били малцинство, но това са подробности, които се установяват. По принцип има аксиома, че победителите пишат историята, смята той.

Според него историческите извори дават оценка на българите, на събитията.