България е на едно от първите места по нива на корупцията сред 28-те държави членки на ЕС, става ясно от първия доклад на Брюксел за борбата с корупцията, публикуван въз основа на проучване на „Евробарометър".

Документът, представен от еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малстрьом, съдържа описание на актуалната ситуация във всяка държава членка: какви антикорупционни механизми съществуват, тяхната ефективност, както и нужните подобрения.

Около 13% от българите са заявили, че през изминалата година им е бил поискан или от тях се е очаквало да дадат подкуп. Този процент е повече от три пъти по-висок от средния за страните в ЕС (4%).

88% от българите са заявили, че не са докладвали случаите на корупция, на които са ставали свидетели. Едва 4% са съобщили за тях, 7% са отказали да отговорят, а 1% са заявили, че не знаят как са постъпили.

85% от българите смятат, че подкупите и наличието на връзки с представители на държавната администрация са най-добрият начин за получаване на качествени услуги в публичния сектор.

Близо 82% са на мнение, че случаите на корупция не се преследват и наказват ефективно. Само 11% смятат, че стратегиите за борба с корупцията у нас са достатъчни за справянето с нея. Освен у нас, слаби оценки на държавните усилия за справяне с корупцията са дали гражданите на Кипър, Испания, Гърция, Словения и Чехия.

70% от анкетираните българи са се съгласили, че корупцията е неразделна част от бизнес културата в страната. По данните на „Евробарометър" всеки пети българин лично познава корумпиран държавен служител. Въпреки това около 50% са отговорили, че не знаят къде да докладват, в случай че станат свидетели на корупция.

Най-корумпирани у нас са работещите в съдебната система, показват данните на „Евробарометър". Сред родните предприемачи, които в най-голяма степен биват въвличани в корупционни схеми, са представителите на строителния бранш. Близо 58% от тях са заявили, че им е бил търсен подкуп в замяна на разрешителни за строеж и други документи. По този показател страната ни е на първо място сред 28-те страни членки.

Другите най-податливи на корупция държавни структури са полицията, данъчните власти, местната администрация и здравните заведения.

Около 68% от сънародниците ни са на мнение, че държавата не полага достатъчно усилия за изкореняване на корупцията, което е най-високата стойност на скептиците по отношение на борбата с незаконните бюрократични практики в ЕС.

"Борбата с корупцията отдавна е приоритет за България, а законодателните реформи доведоха до създаването на нови структури. Въпреки това корупцията продължава да бъде широко застъпена", се казва в доклада.
Поради тази причина Брюксел предлага законодателите да предпазват институциите за борба с корупцията от политическо влияние и да назначава управленските им кадри съобразно прозрачна процедура, основаваща се на качествата на кандидатите.

Случайното разпределение на делата в съдилищата следва да се гарантира чрез ефективна общонационална система, съветват от Комисията в частта за ефективността на съдебната система. ЕК предлага да бъде приет и етичен кодекс за народните представители, който да включва механизми за предотвратяване на корупционни практики.

Проучването на „Евробарометър" обобщава, че според 76% от европейските граждани корупцията в ЕС е широко разпространена. Повече от половината (56%) смятат, че корупцията на национално ниво в последните години е нараснала, а около 8% твърдят, че са имали личен опит като свидетели на корупционна схема или участници в нея.

Тези незаконни практики ощетяват европейските данъкоплатци с около 120 млрд. евро годишно, става ясно от изводите в доклада.

В съобщението, изпратено от представителството на Европейската комисия в София до медиите по-рано днес, процентното изражение на българските граждани, които през изминалата година са участвали в корупционни практики, бе занижено с 2 процентни пункта: от 13% на 11%.

Двата документа можете да прочетете тук:

Доклад на ЕК за борбата с корупцията (BG)
Доклад на ЕК за борбата с корупцията (EN)
Анкета на „Евробарометър" относно корупцията в ЕС