На този етап не възнамеряваме да променяме Конституцията, ако междувременно Конституционният съд не се произнесе, че е необходимо конституционно синхронизиране на промените, готвени в НПК и основния закон.

Това заявиха днес председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, председателят на парламентарната конституционна комисия Камелия Касабова и министрите Меглена Кунена и Георги Петканов на среща с посланиците на страните от ЕС.

Ако конституционните магистрати все пак се произнесат в този дух такава поправка също ще бъде направена, каза след срещата Касабова.
Пред дипломатите българските представители са заявили, че не очакват от Конституционния съд решения, което изисква промените в НК да бъдат приемани от Велико Народно събрание.

Конституционният съд чувствително еволюира в своето виждане, коментира Касабова и определи поправката в основния закон, засягаща следствието, като “малка конституционна промяна”.

Основният закон на страната е неутралистки по своя характер и е създаден, за да не позволи България да влезе втори път във Варшавския договор, а не за да обслужва присъединяването на ЕС
-- Позицията ни
Не става въпрос за закриване на следствието, а само за разширяване на правомощията на полицейското дознание, коментира вътрешния министър Георги Петканов.
Според него и в момента 78% от разследването се извършва от полицията, а промените само ще увеличат малко тази бройка.

Предишният отговор на Конституционния съд не се отнася до този случай, заяви Петканов по повод решение №3 и потвърди своето виждане, че дори да се наложи промяна на Конституцията тя ще се сведе до половин изречение в чл. 128 и това ще може да стане в рамките на обикновено Народно събрание.

Българските представители са запознали евродипломатите с дебатираните предложения за промени в Конституцията.
Основният закон на страната е неутралистки по своя характер и е създаден, за да не позволи България да влезе втори път във Варшавския договор, а не за да обслужва присъединяването на ЕС.

Конкретно приети ангажименти на София по преговорните глави диктуват изменения в Конституцията, отнасящи се до свободното движение на хора и капитали, до правото на чужденци да купуват земя, до статута на активно и пасивно избирателно право.

Всъщност, подчерта Камелия Касабова, изискването на промяна е заложено в чл. 185 ал.3, където императивно се изисква при подписване на международния договор, противоречащ на българската Конституция тя да бъде променена преди ратифициране на договора.

Касабова обяви, че амбицията е най-късно до началото на декември тази година законопроектът за изменение на основния закон да бъде депозиран в НС за да може до пролетта на 2005 г. да мине през всички процедури по приемането на три четения.