Системата на средното и висшето образование в България е в дълбока криза.
Около това се обединиха експерти по време на конференция, организирана от Граждански форум "Нова левица" и посветена на образованието в България.

Именно експертен, а не политически дебат се опитаха да постигнат организаторите.
Демографските проблеми - ниска раждаемост и висока миграция, липсата на реален пазар на труда, ниския стандарт на живота, маргинализацията на големи групи от населението, пълната обърканост в законодателната и административна уредба на различните видове училища, са в основата на проблемите в образованието.

Общо бе мнението, че през последните 15 години в България липсва национална дългосрочна политика и стратегия в тази сфера.
Резултатите днес са налице: наблюдава се чувствителен спад в качеството на средното и на висшето образование, само през миналата година 8 500 деца са отпаднали от средното училище, 15% от тях в периода между 5 и 8 клас, страната ни въобще не си води отчет на децата, които въобще не са прекрачвали училищния праг.

В същото време образованието се комерсиализира - 62% от родителите и децата са на мнение, че финансовото положение измества критерия за интелектуално преимущество.
Същата картина се наблюдава и във висшите училища, където диплома може да получи всеки, който е в състояние да плати, а в повечето случаи това какви знания и умения ще получи, зависи от самия студент и отново от неговите материални възможности.

По време на форума се очертаха следните приоритети: създаване на национална дългосрочна стратегия за образование, нова система за финансиране на сектора, сериозни законодателни структурни и институционални промени.

В своето експозе зам. председателят на БСП Румен Овчаров поиска правителството да отпусне целия бюджетен излишък за 2004 г. за нуждите на образованието и да заложи по-висок процент от БВП за следващата година.

Интересно послание бе отправено от академичната общност към управляващите - да изведат образованието като национален приоритет, мислейки държавнически, а не политически, защото политиците мислят за следващите избори, а държавниците - за следващото поколение.