Промените в принудителното изпълнение бяха обсъдени днес на дискусия в столичния хотел "Радисън" в рамките на проекта за реформа в търговското право на Американската агенция за международно развитие (USAID) и българското Министерство на правосъдието.

Липса на ясни вътрешни организационни правила, ниска интензивност на работата на съдия-изпълнителите, неефикасен дисциплинарен контрол над работата им, неработеща процедура по призоваване, налагат спешни реформи в законодателството, бяха категорични участниците във форума.

Два проекта представи председателят на парламентарната икономическа комисия Валери Димитров – за Закон за частното изпълнение и за промени в частта "Изпълнително производство" в ГПК.

В изготвянето на документите, които вече са внесени в Народното събрание, са участвали депутати, съдии-изпълнители, представители на правосъдното ведомство, на бизнессредите, правната и академичната общност.
Като образец за българската концепция за реформа в принудително изпълнение е използвана холандската система, която, според експерти, е една от най-ефективните в Европа.

В момента в България работят 255 съдии-изпълнители с противоречив статут – те са на административно подчинение на районни и окръжни съдилища, но заплатите си получават от бюджета на Министерството на правосъдието (МП).
Дейността им е ограничена в рамките на съда, към който се числят, което води до неефективност на изпълнението в други райони на страната.

Съдиите-изпълнители не винаги срещат съдействие на държавни и частни организации, не получават и необходимата за работата им информация.
Заплатите им са еднакви, без значение от обема на извършената дейност и нейните резултати.

Основна движеща фигура в изпълнителния процес е кредитора – негова задача е да посочи на съдия-изпълнителя изпълнителния способ, със собствени средства да събере информацията за длъжника и имуществото му, да се погрижи за ефикасната продажба на иззетото имущество.
В същото време длъжникът има множество механизми да възпрепятства ефективното изпълнение.

Въвеждането на института на частния изпълнител, предвидено с новия закон, ще позволи създаването на конкурентна среда в тази сфера.
Частните изпълнители ще извършват публичната функция по принудително изпълнение на частни вземания на територията на цялата страна.

Те ще имат реален икономически стимул, ще им бъдат предоставени планирането, воденето и осъществяването на изпълнителното производство.

На частните изпълнители ще бъдат делегирани правомощия по събиране на информация и документация за длъжника и неговото имущество, те ще бъдат овластени да определят начина за изпълнение, да пазят и управляват имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, да посредничат при постигане на споразумения за погасяване на дълга, ще играят ролята на синдици, ще връчват призовки, държавни и частни организации ще са длъжни да им съдействат.
Контролът над дейността на частните изпълнители ще осъществява министърът на правосъдието.

Освен инситуционална, концепцията предвижда и процесуална реформа. Тя включва минимален брой уведомления, изпращани до длъжника в началото на изпълнителното производтво.
Така ще отпадне изискването за връчване на призовка за доброволно изпълнение при започване на изпълнително производство, а длъжникът ще бъде информиран със съобщаване на решението.

Ще бъдат ограничени възможностите за обжалване от страните на действията на частния изпълнител.
Ще отпадне и терминът "пазарна цена" – предмет на много жалби, като определената от изпълнителя цена на имущество ще е само стартова цена в продажбата.

В публичната тръжна процедура се въвежда възможността за явно наддаване. Длъжниците ще трябва да декларират цялото имущество и доходите си, в случай, че не бъде открито такова, което да покрие разноските по изпълнението.

Бизнессредите в България възприемат положително предложените стъпки и намират, че те ще доведат до положителни промени в стопанската дейност, ще създадат благоприятна бизнес среда, ще намалят финансовите загуби и ще позволят за бързо развитие на кредитирането у нас.