Част от родителите не могат да общуват пряко с децата си, настанени в кризисни центрове. Причината е, че центровете са разположени неравномерно в страната и се намират в отдалечени места, което в много случай води до липса на информираност за бъдещето на децата след изтичане на срока, за който те са настанени в услугата, съобщават от ДАЗД.

Разположението на кризисните центрове в отдалечени спрямо постоянното местоживеене на децата оказва влияние и върху процеса на настаняване. Децата се настаняват основно за срок от шест месеца, такова е и искането в молбите до съда от дирекциите «Социално подпомагане». Но масова практика е съдебните решения да излизат 2-3 месеца след административното настаняване на детето. Обикновено срокът за настаняване тече след датата на влизане в сила на съдебното решение. Така на практика децата престояват в кризисните центрове около 8-10 месеца, далеч от родители и близки.

Това са част от изводите след плановите тематични проверки на кризисните центрове, извършени от експерти на Главна дирекция „Контрол по правата на детето" към Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/.

При проверките са констатирани пропуски и на директорите на кризисните центрове са дадени 4 задължителни предписания с 32 конкретни дейности за изпълнение. Основно дадените предписанията са за планиране на процеса на напускане на институцията, определяне на конкретни срокове за изпълнение на заложените дейности в плановете за грижи на децата, регламентиране на контактите на родителите с настанените деца и др.

Препоръките, които могат да бъдат направени от проверките са, че е необходимо:
1. Да се обобщи добрата практиката и разработи единна методика за услугата «Кризисен център», съобразена с Наредбата за критериите и стандартите на социалните услуги за деца.
2. Да се инициират работни срещи на областно ниво с административните ръководители на Районните съдилища по проблемите за бързината на съдебното производство и срока за настаняване на детето в кризисен център.
3. Да се подобри достъпността до социалната услуга «Кризисен център за деца, преживели насилие» чрез разкриване на услуги във всяка област на територията на страната.
4. Да се профилират кризисните центрове според причината за настаняването на детето в тях.
5. Да се прецизира определението на услугата «Кризисен център» с цел недопускане да се настаняват деца няколко пъти в рамките на една година, освен при много важни обстоятелства.
6. Предвид проблемите с осигуряването на образователните услуги за децата, настанени в кризисен център, да се потърсят гъвкави форми за участие на детето в образователния процес и подходящи образователни програми.

В момента у нас функционират 17 кризисните центрове. Като делегирана държавна дейност работят 11 за деца и 3 са за деца и лица. От неправителствени организации са разкрити и действат 3 кризисни центрове.

Общият капацитет на кризисните центрове към датата на проверката е 163 места, а броят на настанените деца е 61. Най-многобройна е възрастовата група от 16 и 17-годишните - общо 26 деца; 15-годишни са 7 деца, на 14 г. са 5 деца, на 13 г. - 6 деца, на 12 г. са 4; от 10 до 11-годишна възраст са настанени 6 деца, останалите 7 деца са между 6 и 9-годишни.

От представените данни става ясно, че 41 от настанените деца имат двама родители, 15 деца се отглеждат само от майка, 3 деца от бащите си и само на 2 деца родителите са неизвестни.

Ограничение за поддържане на контакти имат 11 от настанените деца: 6 деца не могат да контактуват с бащите си; 2 деца- с майка си, а 3 от децата - и с двамата родители.

Причини за настаняването на дете в кризисен център са:
- неглижиране /неполагане на грижи или занемаряване/ - 20 деца;
- физическо насилие - 6 деца;
- психическо насилие - 4 деца;
- сексуална експлоатация в страната - 9 деца;
- трафик /само за международни случаи - трудова експлоатация/ - 3 деца;
- трафик /само за международни случаи - сексуална експлоатация/ - 3 деца;
- трудова експлоатация /използване за просия или джебчийство в страната/ - 3 деца;
- нарушаващите достойнството на детето методи на възпитание - 2 деца;
- други - склонност към скитничество и просия, многократни бягства, блудствени действия от страна на пълнолетно лице, употреба на наркотични вещества, риск от въвличане в проституция - 8 деца.

Данни от проверките сочат, че 21 от децата са в кризисни центрове поради тежки форми на труд - джебчийство, просия, проституция и трафик /международни случаи на трудова и сексуална експлоатация/. Това е 34% от общия брой на настанените деца.

В кризисните центрове са разработени вътрешно-методически документи, процедури, политики и правила за работа според изискванията на Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца. Създадена е и се води документация както за всички дейности по предоставянето на услугата, така и за персонала и децата. Има известни пропуски, които като цяло могат да бъдат отстранени бързо и не влияят върху цялостното качество на предоставяната услуга, са заключенията от проверките на ДАЗД.