Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ) не хареса промените, които правителството готви в Закона за хазарта.

Припомняме, че на 27 септември властта представи промените в Закона за хазарта, с които се въвежда пълна забрана за рекламата на хазарт. Цялото игрално оборудване ще е свързано с НАП в реално време, вдига се налога на онлайн хазарта, а част от приходите ще отиват за спорт и образование. Предвижда се и регистрираните в чужбина хазартни оператори да си плащат данъците в България.

Хазартната зависимост официално е призната за психично заболяване.

В своето становище СОХИДБ подчертава, че рискът не е хазартът да изчезне, а рискът е голяма част от него да се премести там, където държавата трудно може да го вижда, контролира и облага - в сивия и нелегалния сектор.

Божанов: Спирането на рекламата на хазарт не застрашава финансирането на спорта

Божанов: Спирането на рекламата на хазарт не застрашава финансирането на спорта

Дали у нас има хазартно лоби, ще стане ясно по време на обсъждането и гласуването на законопроекта

Представители на малкия и средния бизнес предупреждават, че ако ограниченията доведат до очакваното според разчетите на сектора затваряне на около 800 лицензирани игрални зали, освободеното място на пазара няма непременно да остане празно, посочват от сдружението.

Председателят на браншовата организация Милен Тотев пък коментира, че "хазартът няма да изчезне със затварянето на легалните обекти. Въпросът е дали хората ще играят при оператор, който има лиценз, плаща данъци и подлежи на контрол, или дейността ще се премести там, където държавата няма тази видимост".

СОХИДБ дава за пример Бразилия, където на 25 септември 2026 година правителството въведе временна мярка, забраняваща онлайн залозите и тяхната реклама. Само дни след въвеждането ѝ федерална работна група съобщи, че са се появили 5206 сайта с индикации за нерегламентирано предлагане на залози.

За сдружението този пример не означава, че България непременно ще повтори бразилския сценарий. Той обаче показва риска, за който българският легален бизнес предупреждава - административното ограничаване на лицензираното предлагане само по себе си не премахва търсенето и изисква изключително сериозен капацитет за противодействие на нелегалния пазар, се посочва в позицията.

От браншовата организация предупреждават още, че ако изискванията за отстоянията не отпаднат, около 800 легални игрални зали могат да бъдат принудени да затворят, а по разчети на сектора до 20 000 души да останат без работа. Засегнати ще бъдат и оператори с вече платени лицензи за години напред, включително за 10-годишни периоди, които могат да бъдат принудени да прекратят дейността си преди изтичането им. Представители на сектора вече предупреждават за този риск за действащите лицензи, като казват, че вече са платили по 150 хиляди евро лиценз средно на зала за година. От Сдружението подчертават фундаменталната разлика: лицензираният оператор може да бъде проверяван, санкциониран и при нарушения да загуби правото си да работи. Нелегалният оператор по дефиниция действа извън тази система.

ПП събират подписи за свикване на извънредно заседание на правната комисия

ПП събират подписи за свикване на извънредно заседание на правната комисия

Асен Василев е недоволен, че няма да се гледа законопроекта на формацията за публичност на всички помилвания

Според Сдружението, когато игрална зала прекрати дейността си, на нейно място могат да се появят няколко пункта за залагания, функциониращи при различен регулаторен режим.

Това поставя въпроса дали резултатът от новите ограничения действително ще бъде по-малко хазарт, или промяна на каналите, през които потребителят достига до него. Браншовата организация настоява този ефект да бъде оценен предварително, а не след като стотици лицензирани обекти вече са преустановили работа.

Като друг проблем СОХИДБ отчита и забраната на рекламата. Сдружението посочва, че вече било заявило готовност да приеме сериозни ограничения върху рекламата и не оспорва необходимостта от защита на децата, младите хора и уязвимите групи. Но според организацията трябва да бъде запазен механизъм, чрез който потребителят ясно да разпознава кой оператор притежава български лиценз и кой работи извън закона.

Освен това СОФИДБ допълва, че ограничаването на агресивната реклама и ясното обозначаване на лицензирания оператор са две различни неща.

Сдружението обръща внимание и на отражението върху бюджета, като посочва, че по разчети, при масово затваряне на игрални зали, потенциалният отрицателен ефект за държавните приходи може да достигне над 400 млн. евро, като в тази оценка се включват преки данъци и други плащания, свързани с дейността.

За организацията истинският въпрос пред законодателя не е дали хазартният сектор трябва да бъде регулиран. Той вече е регулиран и лицензиран. Въпросът е как държавата да ограничи рисковете от хазарта, без едновременно с това да създаде по-благоприятна среда за операторите, които не плащат лицензи, данъци и осигуровки и не подлежат на същия контрол, подчертава сдружението.

СОХИДБ призовава преди окончателното приемане на промените да бъде оценен не само броят на залите, които могат да затворят, но и какво ще заеме мястото им, къде ще се пренасочат потребителите и как държавата ще гарантира, че парите няма да преминат от контролирания към нелегалния пазар.

НАП засече над 900 нарушения при проверки 626 обекта за хазарт

НАП засече над 900 нарушения при проверки 626 обекта за хазарт

Санкции за близо 632 хил. евро са наложени за година