С празнични литургии в православните храмове у нас беше отбелязан Лазаровден.

Християнската църква чества възкресението на Лазар и паметта на мъченика Лазар Български, убит през 1802 година.

“Лазаре, излез вън” – тези думи на Исус Христос, изречени срещу зейналия вход на една четиридневна гробница, дават началото на мита за връщането на Лазар от смъртта.
Макар това да не е единственият случай в библейските текстове, когато се говори за възкресение, притчата за Лазар предлага една особена тържественост и публичност, които подчертават месианският характер на Божия Син.

Църквата почита Лазар и му отрежда специален ден, тъй като чрез неговото възкресение Исус още веднъж доказва на човеците, че душата съществува и след смъртта и че вярата може да възвръща живота.

Историята за Лазар е един необичаен случай, в който действащо лице в притча има собствено име. Но това се обуславя преди всичко от етимологията на самото име Лазар – “Бог помага”.

Апогей на църковните ритуали и народни обреди, предшестващи Христовото Възкресение, е шестата неделя от празниците – Връбница (Цветница). Този празник винаги се предхожда от Лазаровден, тъй като и двата са чисто женски като тип ритуалност.

“Играй, играй Лазаре, Шити поли развявай, на моми чехли потропвай….” С тези песни момите, които вече са стигнали възраст за женене, облечени в невестини дрехи, обикалят домовете, придружени от невръстни малки момичета. Те пожелават на стопаните здраве, богат урожай и леки дни.

Лазарките не влизат никога в дом на наскоро починал човек – според народните вярвания това е лоша поличба, защото Свети Архангел може да отнесе в своето царство някоя от момите.

След като обходят къщите в селото, всички моми се събират на хоро на мегдана, което се води от предварително избрана “босница”.