Между 1.7 и 2.1 млрд. евро струва обработването на ядрените отпадъци

По думите му, за осъществяване на единия вариант, според който високо активните отпадъци се преработват, са необходими близо 1.7 милиарда евро.
За другия вариант, който предвижда директно погребване на тези отпадъци, сумата е по-голяма и възлиза на 2.1 милиарда евро.

Освен това вариантът за директно погребване на отпадъците все още не е изпитан в нито една страна, а при първия вариант предимство е, че всички етапи на отработване на горивото са проверени на практика и той, освен че е по-евтин, е и по-безопасен.

Крайно решение засега не е взето, обясни Георгиев, защото преработката на високо активни ядрени отпадъци зависи от политиката на страната, която се занимава с това.

Енергийният министър Милко Ковачев уточни, че по търговски договор между България и Русия, отработеното ядрено гориво на България може да се съхранява в руски завод до 20 години.

Иначе стратегията предвижда още изграждане на ново национално хранилище, в което да се съхраняват ниско и средно активните отпадъци.

За изграждането му ще са необходими приблизително около 100 000 лева, съобщи Антон Иванов, директор държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци".
В момента такива отпадъци се съхраняват на площадката в АЕЦ "Козлодуй" и в хранилището в Нови хан.

По думите на експертите стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, която е изработена от работна група, с участието на всички, имащи отношение по проблематиката министерства и агенции, е в съответствие с европейските и международните изисквания.

Те съобщиха още, че заложените в стратегията мерки за усъвършенстване на ядрено-горивния цикъл за отработване на високо активни отпадъци вече са в процес на реализация и е отчетено намаляване на генерираните количества отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци.

Очаква се след провеждане на необходимите консултации стратегията да бъде внесена в МС през есента.