Положението в ЕС по отношение на заетостта и социалната област остава изключително тревожно през второто тримесечие на 2012 г., отчита доклад на Еврокомисията.

Общата безработица се увеличава, наблюдават се значителни различия между държавите членки, финансовото положение на домакинствата се влошава, а все повече деца живеят в условия на бедност.

От края на 2011 г. ЕС е в разгара или на ръба на рецесия, а общото настроение за състоянието на икономиката е достигнало най-ниската си точка за последните три години. При тази конюнктура шансовете да се намери работа остават по-лоши в сравнение с периода преди кризата.

През първото тримесечие на 2012 г. заетите на пълно работно време са положили най-много часове труд в Гърция и Австрия, а най-малко часове труд са отчетени във Финландия, Италия и Ирландия. Това сочат някои от основните констатации в последния тримесечен преглед на трудовата заетост и социалното положение.

Особено тревожен е фактът, че безработицата продължава да нараства и е достигнала исторически рекорд - 25,3 милиона души, с 2,6 милиона повече (+11,6 %) в сравнение с март 2011 г.

Общата безработица в ЕС е 10,4 %, като процентът ѝ се е увеличил в 17 държави членки. Различията между държавите отново са се задълбочили - ясно се открояват групата на държавите с по-добри показатели, от една страна, и държавите в „периферията", от друга.

Отбелязва се и друг абсолютен рекорд - разликата между най-ниската стойност на безработицата в ЕС (в Австрия, 4,5 %) и най-високата стойност (в Испания, 25,1 %) е достигнала 20,6 процентни пункта. Броят на трайно безработните се е увеличил в 15 държави членки в сравнение с миналата година и е достигнал 10,7 милиона души. В момента трайно безработните представляват 4,5 % от активното население (+0,4 процентни пункта за една година).

Изключително сериозна е безработицата сред младите хора. Въпреки че не се е увеличила през второто тримесечие, през юли за ЕС тя е била 22,5%. Дванадесет държави членки отчитат младежка безработица над 25%, а само три остават под 10%: Австрия, Германия и Нидерландия.
Неблагоприятните перспективи за младите хора вещаят все по-голям риск от трайна безработица и загуба на икономическа активност, както личи от нарастващия брой младежи, които нито работят, нито продължават своето образование и обучение.

Оказва се, че младите хора в България на възраст между 15 и 24 години имат най-незавидната позиция в Европейския съюз спрямо връстниците им по отношение на това дали имат работа или се образоват.
Според данните страната ни „води" по този показател, като близо 22% от всички младежи в посочената възрастова група не посещават училище или нямат работа. Плътно зад България е Италия, а след нея - Румъния.
На другия полюс е ситуацията с младите хора в Холандия, Люксембург и Дания, където в тази груба влизат под 7% от населението на възраст 15-25 г.

Актуалните подробни данни за 2011 г. открояват по-ясно общата картина на пазара на труда. Освен безработните близо 8,6 милиона души, предимно жени, са заети на непълно работно време. Още 10,9 милиона души попадат в сивата зона между икономическата пасивност и безработицата, като например тези, които са се отказали да търсят работа.

За периода 2009 - 2011 г. брутният разполагаем доход на домакинствата е намалял в две трети от държавите в ЕС, като най-голям спад отчитат Гърция (15,7 %), Ирландия (9 %) и Литва, Испания, Кипър и Унгария (над 4 % във всяка от четирите държави).

Тази тенденция рязко се различава от положението в скандинавските държави, Германия, Белгия, Словения и Франция, където благодарение на системите за социална закрила и по-стабилния пазар на труда доходите са продължили да се увеличават дори по време на кризата. Въпреки това кризата е засегнала значителен дял от населението и е станала причина за увеличаване на бедността и в тези страни.

Едва ли е изненадващо, че делът на населението в ЕС, засегнато от финансовите сътресения, остава безпрецедентно голям. Гражданите на страните, където намалението на доходите е най-чувствително, са и по-склонни да възприемат по-критично социалното си положение, сочи проучване на Евробарометър от 2012 г. относно социалния климат.

Бедността сред децата се превръща в проблем за все повече домакинства, тъй като трудовите доходи на родителите не са достатъчни, а домакинствата с деца не получават достатъчна подкрепа.

Процентът на децата, застрашени от бедност (след получаване на социални плащания), нараства от около 10 % в Дания и Финландия до над 20 % в Испания, Гърция, България, Португалия, Италия, Румъния, Латвия, Полша, Литва и Люксембург.
Размерът на детските надбавки, както и ефектът от тях се различават значително на територията на ЕС. Възможността да се осигурят грижи за децата на достъпни цени е изключително важен фактор, за да могат родителите и най-вече майките да ходят на работа.

В групата на най-големите държави членки икономически растеж продължават да отбелязват Германия, Франция и Полша, докато в Италия и в Обединеното кралство икономиката продължава да се свива. През второто тримесечие на 2012 г. Испания и Португалия отчитат значителни загуби по отношение на икономическата дейност и заетостта.