Премиерът: 800-те дни са реални обещания, най-трудното е извървяно

Въпр. - Какъв е пътят, според Вас, макроикономическите резултати, отбелязани от България, да се превърнат в конкретна реалност за всеки човек? Какво указание в този смисъл бе дадено от Вас? Каква е Вашата представа за начина, по който това да стане, и в какъв срок?

С.С. - Това е главната цел на правителството, очакват ни избори. Но то не става от един ден за друг. Става постепенно. Сега например има вече оповестена програма за заетост, която вчера обсъждахме заедно с двете групи и с госпожа Шулева. Това е нещо, което е реализуемо. Това ще бъде част от мерките, които ще имат директен ефект. Да се спираме и да даваме дни, седмици и месеци, мисля, че не е реалистично. Не всичко зависи от доброто желание и намерението на правителството.

Въпр. - Гордеете ли се с рейтинга на ген. Борисов? Мислите ли да благословите назначението му за силов вицепремиер или за държавен секретар по сигурността?

С.С. - Да кажа, че се гордея с рейтинга на ген. Борисов, би било съвсем нормално. Бих бил много доволен и още по-доволен, ако в нашия екип има повече хора, с които да се гордеем. Това е въпрос на развитие и постепенно постигане на една екипна работа.

За силовите министри – мисля, че времената са вече минали.

Въпр. - Да речем държавен секретар по сигурността.

С.С. - Ние нямаме в България подобна длъжност на държавен секретар. Не виждам защо трябва още нови длъжности да създаваме, когато вече има доста и отгоре на това ние се опитваме да направим една администрация, която да е по-гъвкава, да е по-малка и по-модерна. Не виждам необходимостта от такъв един пост.

Въпр. - Ваши депутати вече издигнаха генерала за кандидат-кмет. Не означава ли, че хората на ген. Борисов ще бъдат Вашите най-силни козове за местната власт?

С.С. - Всички, които ме познават, знаят, че аз държа на компетентност, на професионалност. Всеки си има дадени качества. Мисълта и идеята, че всеки може да послужи в каквато и да е ситуация, не е много целесъобразна или практична.

Въпр. - От началото на политическия сезон един от най-често задаваните въпроси опира до стабилността и до компетентността на мнозинството. Нямам предвид само факта, че в парламентарната група на НДСВ има различни мнения. Имам предвид, че често се стига и до открито вътрешно противопоставяне. Как изглеждат нещата от Ваша гледна точка? Не се ли опасявате от нестабилност, която да застраши големите цели на държавата?

С.С. - Това е някаква теза. Може би вече съм го казвал многократно. НДСВ е нова партия. Тя не е структурирана, няма традицията и цялата машина, която съществува в партии, които са от няколко поколения.

Не може да се гледа само от негативното гледище, че това е нещо, което не може да се приеме, или не са нормалните политически обичаи. Естествено, че желателното би било да има еднакво гласуване, а не мислене. Мисленето е нещо съвсем друго. След като се обсъди една тема, трябва вече да има партийна дисциплина или просто благоразумие. Разбира се, от там това, което вие казвате, е нещо, което би могло да се предположи. Но всеки ден впечатлението е по-убедително, това вече го осъзнават депутати, такава е и практиката във всяка партия,във всяка страна.

Аз съм наблюдавал подобни случаи и другаде. Не го вземам като нещо крайно неблагоприятно, но мисля, че някои неща трябва да станат ясни. Ще кажа кратко: публиката съди по един много по-строг начин.

Въпр. - Означава ли това, което казвате, че не обмисляте радикални кадрови промени вътре в мнозинството, остри критики към депутати, смяна на министри?

С.С. Вие познавате моя тон и начин на действие. Аз мисля, че уважението към личността, към свободата на мисълта са за мен просто принципни неща. От там нататък всеки интелигентен човек, на който се даде възможността да се промени, начинът или отношението или каквото и да било, е далеч по-ефектно, отколкото някои специални мерки, които между другото едва ли може да ги приемем като нещо редно.

Въпр. - Някои депутати споменаха: не искаме повече да ни се спускат решения с обосновка: защото царят каза така.

С.С. - В този случай може би е лидерът. Може да се каже и друго. Приписват ми се известни работи. Някой може да е казал: лидерът е наредил. Трябва да се провери, да се дойде при мен и да ме попита: наистина ли сте казал това. Много пъти виждам, че се опитват да се радикализират нещата или да се говори по един начин, сякаш няма диалог или че хората са наивници. Не го виждам този начин.

Въпр. - В момента е в ход процедурата по проектобюджета за следващата година. Именно към сферите здравеопазване, образование и заетост са най-големите критики, независимо че предвидените средства за тези три пера са увеличени. За какво, според Вас, ще стигнат тези средства? С просто око се вижда, че нито здравното обслужване е на ниво, нито за образованието може да се каже, че няма проблеми.

С.С. - Тук има две неща, които бих подчертал. Първо, едва ли има бюджет на което и да е правителство, в която и да е страна в света, в който всяко министерство и всички министерства да се почувстват задоволени.

Второ. Приоритетните министерства, като Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, това винаги са били много чувствителни министерства. Те са важни за обществото и защото има различни теории, обхвати и начини, които да се справят с желанието, надеждите и мечтите на потребителите или на публиката. И тука срещаме същото.

Въпросът не се свежда винаги до средства. А така също има и качества на самите хора, услугите дали са ефектни, дали програмата е съобразена със съвременните изисквания. Те са толкова много неща на тази палитра, че не може да се съсредоточим само върху една единствена точка. Разбира се, това са чувствителни теми. Затова както виждате, се обсъждат многократно и внимателно. Държа много на изслушване на мнения и то, включвайки хора извън администрацията – било неправителствени организации, или хора, които въобще биха дали своето разбиране и опит.

Считам, че така може да се създадат много коректни мнения и в крайна сметка да се надяваме, че ще се вземат най-правилните решения в тази посока.

Въпр. - Господин премиер, казахте, че често Ви се приписват някои неща. Едно от тези неща е, че Вашите най-близки министри, съветници, депутати и политици не Ви дават точна картина и описание на действителността. Ако имахте възможност да зададете на народа си въпрос на референдум, сега какво бихте го попитал?

С.С. - Това е най-обикновеното и най-шаблонното да се каже, че на премиера, на лидера и на който да било, не му се казва истината, че трябва да го ласкаят, да го лъжат, да го успокояват. Аз съм такъв прагматик и съм човек, който не само обича да анализира нещата, но и да се придържа към действителността. Имам дългогодишен опит, за да допусна да ме лъжат и да ме ласкаят. Това може да го забравим. Определено.

По въпроса за референдум. Това е една тежка дума. Това е нещо, което се провежда, ако има наистина ключови въпроси. Има страни, като Швейцария, където главно с 50 000 подписа може да се започне процедурата. В нашия случай референдумите се свикват за съвсем изключителни и специални моменти. Надали сега има нужда за подобна консултация.

Въпр. - Ако хората очакват зимата, политиците очакват ноември и поканата за членство в НАТО. В този контекст преди време Вие споменахте израза “резервен вариант”. Тук отново се връщаме към приписването, коментарите и спекулациите. Бихте ли казал дали има резервен вариант?

С.С. - Би било логично да има резервен вариант за всяка ситуация. Така разбирам начина да се управлява. Може да има изненади, промени в конюнктурата. Трябва да сме готови.

Да предположим, че България не бъде поканена за член на НАТО. Трябва да има и да се разгледат алтернативните реакции да се предприеме каква да е следващата крачка, какво се очаква, защо не биха ни приели. Това са алтернативи. Не виждам какво друго може да се изтълкува от това мое твърдение.

Всяка администрация трябва да има различни варианти или резерви, както и в преговорите, така и въобще. И в бизнеса е така. Човек не може да си постави за цел нещо и да не предвиди, че може би няма да се случи или няма да се постигне тази цел.

Въпр. - Като говорихме за резервни варианти за членство в Европейския съюз. Искам да Ви попитам дали имаме резервен вариант, когато говорим за АЕЦ Козлодуй? Ще се съгласите ли, че около централата се заплете нещо като Гордиев възел, чието разплитане и изправяне е в ръцете на управляващите?

С.С. - По моя преценка важното е да е на техническо ниво както в Европа, така и тук, а да не е на политическо ниво. Това би улеснило много правителството, изпълнителната власт, която носи отговорността и в крайна сметка и пасивите.

Както при преговори от всяко естество, има две страни. Европейският съюз, сегашните членки, и България.Това е въпрос на диалог, на последователно и сериозно преговаряне и от там нататък да се стигне до оптимален резултат, а не да се използва като някаква политическа трибуна или за демагогии, или за каквито и да било други цели. Тук е въпрос на нашата електроенергийна независимост, а не за някакви си празни дебати. Трябва да се действа отговорно и да се съобразяваме с теми, които вече са били приети, или ангажименти, които са били поети, и да се върви напред.

Въпр. - Ако се ангажирате с това, че никой, никога и никъде не е обещавал трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй да бъдат закрити през 2006 г., ще успокоите цялата българска общественост и политиците.

С.С. - Тези абсолютни твърдения отново навлизат в това, което казах. Много от хората, които са се изказали в миналото “експертно” по всевъзможни теми, аз предпочитам да се опирам на истинските експерти, които уважавам много, и крачка по крачка постепенно да се стигне до нещо. А да говорим никой, никога и никъде – това са теми, които въобще не влизат в моето мислене.

Въпр. - Разбрахме,че по време на посещението Ви в Турция и Великобритания сте говорили за Ирак. Каква е българската позиция за Ирак. Как ще реагира България в случай на военна акция? Не е ли време на българското обществено мнение да бъде обяснено какво ще се направи при едно или друго развитие на нещата?

С.С. - Говорили сме по темата, защото е много сериозна и много важна тема, но извън двустранните разговори, които сме водили. Това е една обща тема, която естествено сме разглеждали като трети лица, но нищо, което да е директно свързано с България, тъй като не е.

От друга страна, мисля, че да се тревожи нашето общество с теми, които са далеч над решенията на нашето правителство, може би не е редно. Да започнем с друго, че трябва да се спазват решенията, които са взети на международно ниво, Съвета за сигурност и въобще това, което ще решат пряко отговорните или които са най-директни актьори в тази криза.

Въпр. - Казахте: това, от което се тревожи обществото. От една страна то слуша политическите речи за Европейския съюз, за НАТО, за интеграция. От друга страна има собствения си тежък жизнен стандарт. Не се ли страхувате, че българите все повече се отчуждават от това, което им говорите?

С.С. - Ако се стигне до някаква сериозна криза, и недай си Боже, до война, това би се проявило много негативно въобще не само върху българското общество, но и във всички. Защото ще настъпи временна, но пак криза.Това са теми, които засягат всички.

Въпр. - Ако не зададем въпроса за онези сакрални 800 дни, ще има много недоволни. Някак си в средата на тези 800 дни, което е Ваш личен ангажимент към обществото, смятате ли, че е извървян половината път от обещанието Ви за незабавно повишаване на доходите?

С.С. - Най-трудното се е извървяло. Ще видите, че не са празни обещания, нито нереализуеми ангажименти. Връщам се към прагматизма.

Можем да очакваме, че енергията, с която ще продължим всички, целият екип, няма да спадне. Но резултатите вече са, бих казал, все по-ясни. Да се надяваме, че скоро ще се почувства това от всички.

Малко да се свали или да се намали черногледството или песимизма, което може да е оправдано до някъде, поради трудностите, които е изживял нашият народ. Но мисля, че усилията ще докажат положителната страна.