Шипка е връх - духовен и морален, връх на българското достойнство, на израсналото самочувствие на една нация, направила своята категорична заявка за самостоятелен независим държавен живот.
Това каза в празничното си словото президентът Георги Първанов.

Президентът Първанов, премиерът Сергей Станишев, председателят на НС Георги Пирински се изкачиха пред паметника на върха Шипка, за да почетат 130-годишнината от Шипченската епопея.

На церемонията присъстваха още посланикът на Русия Анатолий Потапов, посланикът на Беларус Вячеслав Качанов, министри, представители на местната власт и много граждани. 

В нашата история Шипка е символ и доказателство на това, че няма по-силно оръжие от оръжието на националната кауза, посочи още в речта си Първанов.

Заупокойна молитва за загиналите отслужиха Великотърновският митрополит Григорий и Старозагорският митрополит Галактион.

В тържественото отбелязване на епопеята беше включено и представление - възстановка на събитията.

Преди 130 години на връх Шипка започва една от най-значимите битки в Руско- турската освободителна война.
Войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Столетов три дни водят ожесточени боеве на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо.
Първата битка при Шипка е на 17-19 юли 1877 г., в началото на войната, когато и мястото се превръща в сериозна защитна позиция срещу нахлуването на турските войски в северна България.
 

Втората битка на върха е сериозна, но руските войски, включващи и голям брой български опълченци, удържат Шипченския проход срещу неколкократно превъзхождаща ги османска армия, опитваща се да открие пътя към обсадения Плевен.
 

През август 1877 г. Сюлейман паша получава значителни подкрепления и след като успява да превземе Стара Загора, настъпва с около 30 000 души и 48 оръдия към Шипченския проход, решен да го превземе, вместо да го заобиколи по някой по-слабо охраняван път.

На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими".

На 21 август сутринта войските започва атаката срещу позициите на върха и срещу Орлово гнездо. На втория ден с обсадата се включва и артилерията.
Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Османците нападат едновременно срещу всички позиции на българските и руските бойци, като основният удар отново е насочен към връх Шипка.

На третия ден патроните и снарядите са на привършване. Към 17 часа настъпва критичният момент в тази героична епопея. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените.
В последния момент пристига и помощта на ген. Радецки с 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк, с което бранителите на Шипка нарастват на 27 000 души.

Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от река Дунав.

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е удържан, с което е предрешен до голяма степен и изходът на войната. Отбраната на върха и прохода продължава близо 10 месеца след боевете, тъй като те продължават да бъдат важни за изхода на войната до нейния край- подписването на Санстефанския мирен договор.

В памет на загиналите в героичната отбрана на прохода е създаден Храм-паметникът Шипка. Той е един от най-впечатляващите със своите размери и историческа стойност български паметници.