Остро и категорично Светият Синод обяви позицията на Българската православна църква против зачеването "ин витро" и сурогатното майчинство.

В пространно становище, което ще бъде изпратено до председателя на парламента и до парламентарните групи, отците подчертават - методите на асистирана репродукция и сурогатното (заместващо) майчинство са в явно противоречие с православното разбиране за произхода и смисъла на човешкия живот, за устоите и призванието на семейството.

Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия е крайно резервиран спрямо всяка противоречаща на Божията воля човешка намеса в основополагащите екзистенциални аспекти на човешкия живот, се казва още в становището.

Църквата ни е на мнение, че православното разбиране за брака поощрява безусловната любов, послушанието и себеотдайността, които по необходимост включват и смиреното приемане на безплодието на единия или и на двамата съпрузи така, че то да не се превръща в заплаха за целостта, единството и щастието на семейството.

Според отците съпрузите - поради вярата си в Бога - трябва да съумеят да преодолеят мъката и неудовлетворението, причинявани от бездетието, и да осмислят живота си чрез взаимната обич, търпението и осиновяването.

Синодът счита, че правомощията на науката и, в частност, на медицината не са безусловни и безгранични, особено когато те се отнасят до венеца на творението - човека, неговата двусъставна (дихотомна) природа (състояща се от душа и тяло), традиционното семейство като основна форма на съжителство между хората и тяхната вечна съдба.

Тъй като методът на асистираната репродукция и заместващото майчинство сериозно нарушават благословената среда и богоустановените форми на човешкото зачатие, чадорождение, отглеждане и възпитание, светата ни Църква изразява силното си безпокойство от множеството рискове и предизвикателства, пред които тези медицински практики поставят съвременните хора.

Светият Синод разяснява и защо взима отношение по въпроса с настоящото становище.

Според отците става дума за съвременни явления и биоетични проблеми, които имат една и съща пресечна точка - въпросът за произхода, достойнството, смисъла и предназначението на човешкия живот във всичките му фази.

Това е не само философски и научен въпрос. Това е в най-висша степен богословски и екзистенциален въпрос, тъй като той прескача границите на философското и емпиричното познание и надхвърля временния характер на земното ни съществуване като навлиза в сферата на надсетивното духовно познание и непреходните измерения на човешкото битие, мотивират се от синода.