България да наложи вето на визите за македонци и вето върху членството на страната в НАТО и ЕС докато югозападната ни съседка не престане с антибългарската си политика.
За това настояват от ВМРО, като причината е политическата и административна репресия, оказана върху българска гражданка в Македония.
Спаска Митрова 23- годишна е македонска гражданка с българско национално самосъзнание и българско гражданство.
Живее в Гевгелия Македония, с няколкомесечната си дъщеря. След развода й с със съпруга й македонец срещу нея започва съдебно производство по молба на бившия й мъж в обвинение,че не осигурява легло и условия бащата да вижда детето в жилището на родителите й, където тя живее.
Съдът в Гевгилия я намира за виновна и я осъжда условно.
Започва и второ наказателно производство срещу Спаска Митрова по обвинение, че не е изпълнила съдебното решение на съда в Гевгилия. Присъдата по това обвинение е три месеца ефективно лишаване от свобода.
Тя обжалва присъдата пред апелационния съд в Скопие, който обаче я потвърждава.
Присъдата на апелационния съд е обжалвана пред Върховия съд в Македония, който също я потвърждава.
В четвъртък 30 юли Спаска Митрова е арестувана и отведена в затвора с 20 полицаи и трима социални служители. Проблем е, че детето освен, че трябва да бъде кърмено, то се нуждае от специални грижи, тъй като страда от бронхиална астма.
Освен това Спаска Митрова е с тумори и на двете гърди. Тя и семейството и са безработни.
За това ВМРО откриват сметка за подпомагане на семейството на Спаска.
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е категоричен, че Спаска Митрова не е уведомена по надлежния ред за течащия срещу нея съдебен наказателен процес тя не е редовна призована за съдебните заседания, което е съществено процесуално нарушение нарушаващо човешките й права и по-конкретно правото й на защита.
Не веднъж заради българското си самосъзнание тя е подлагана от съпруга си на системен психически и физически тормоз, за което неколкократно е подавала жалби Част от конфликтите в семейството са на национална основа обясни Каракачанов. България трябва да влезе в ролята си на държава, която защитава своите граждани, коментира още той.
Хората с българско национално самосъзнание се мачкат, подчерта Красимир Каракачанов и допълни: Настояваме за сериозни държавни мерки.
От ВМРО настояват още във външно министерство да бъде извикан посланика на Македония, за да даде обяснения за репресивните действия на съдебните и административни власти в Македония на българската гражданка.
Патриотите искат българската страна да поиска преразглеждане на делото срещу жената от Върховния съд на Македония, като той отмени издадената срещу нея присъда.
Своето искане ВМРО са изпратили до президента Георги Първанов, премиера Бойко Борисов, министър на външните работи Румяна Желева и министъра без портфейл Божидар Димитров.
От ВМРО приветстват решението за създаването на поста министър без портфейл, който да отговаря за българите в чужбина. От ВМРО смятат, че Божидар Димитров ще свърши добра работа, особено по този случай, тъй като той вече запознат с него. Красимир Каракачанов каза, че ще почакат една седмица за реакция от българското правителство, след което са готови за протест пред македонското посолство.
badzharov
на 03.08.2009 в 02:18:19 #229carefree | 03.08.2009 01:10 Пейте си песни и си направете нация, може и до символизма да го докарате след някое десетилетие. Първо името. Сакам те Не е ли искам те или искам по принцип и също обичам те.
badzharov
на 03.08.2009 в 02:15:56 #228Сред пламъци и адски дим ний двама с тебе ще горим, красиви в мрачна грозота и грозни в сяйна красота - сред задух нетърпим, в копнение за мир небесен, ний двама тук ще изгорим, ний двама с тебе, моя песен! Прочетете на глас последните стихове на Песента на Песента и се насладете на Българският език.
badzharov
на 03.08.2009 в 02:12:39 #227Какво им се връзвате на Македонците като говорят грозен диалект в сравнение с нашия език. Нейа да си направят нация (ако Гърците им дадат) пък с този език дето го плямпат няма далеч да стигнат и познайте на чия врата ще почукат по-умните като видат, че оправия няма. Това са политически мелодрами, не им се връзвайте.
badzharov
на 03.08.2009 в 02:09:50 #226Сред пламъци и адски дим ний двама с тебе ще горим, красиви в мрачна грозота и грозни в сяйна красота - сред задух нетърпим, в копнение за мир небесен, ний двама тук ще изгорим, ний двама с тебе, моя песен!
badzharov
на 03.08.2009 в 02:09:09 #225Ала слабеят вече сили, снага изстива, кочаней, фурия се над мене спуща, засмуква устни и не мога, не мога дих, не мога да поема... Хиляди крила размахани повяват хлад: приятно, леко ми е - тихо и светло... Не, тъмней и падам в зинала под мене страхотна бездна, задух, шум... Гъмжат чудовища ужасни, налитат майко! - - - - - - - - - - - Но къде съм? Разсъмнало се. Скреж нашарил прозорци; голите стени, привижда ми се, дебнат само да паднат въз глава - от бол едвам усещана... Камина все тъй прозината мълчи и сякаш дума и не теква за клетва, най-ужасна клетва!
badzharov
на 03.08.2009 в 02:08:36 #224Ще мине век и никой вече не може мястото показа за моя прах: пръстта ще бъде над мене равна... Някой ден от гръм земя ще затрепери, от писъци небо ще кънне, родина ще зове: "Кръвта ми - смукаха я свои, месата - гризаха ги чужди, безсилна съм... въстана силен и ето робство ме очаква. Елате живи! Чуйте, мъртви, дигнете се! Чада обични, спасете ме!" - ще призовава... А кой от мъртвите тогаз ще чуе нещо, а кой от тях ще се откликне и ще ли се подигна аз? Не искам още да умра! Тъй рано, тъй млад - о, нека поживея за тебе, майко, за родина и зарад нея... и за нея в дълбока жал, макар безплодно, живот останал да премина...
Рошко
на 03.08.2009 в 02:08:24 #223хора с общо минало, култура, език, общ национален пазар, единна териториална обособеност и единно самосъзнание.
badzharov
на 03.08.2009 в 02:08:17 #222Ще мине време, гроб сирашки в израснал бурен ще заглъхне. Баща и майка ще заспят покоен сън; сестри и братя разпръснат щат се по света, забрави щат ме. Но една душа все тайно зарад мене, ще жали още. В лунна нощ, когато влюбени зефири милуват полските цветя и скрито някъде поточе в самотност тъжно ромоли, ще дойде тя - преплетен бурен полека там ще раздвои, въз гроба хладен ще припадне. Последен стон тогаз дълбоко гърдите и ще раздере, кръв устните и ще обагри и гласно тя ще да ридай: "Пустинен път живота беше, изминах го едвам; омразно беше тежко бреме... Кажи ми, чакаш ли ме там?" Ще възридае и ще пита, чело склонила до земята; на ще ли чуя, но ще ли се откликна аз?
badzharov
на 03.08.2009 в 02:07:54 #221Но ето бясната фъртуна - не тя ли блъскаше отвън! И тъй фучи - осмива сякаш нерадата ми самота; фучи, пророчествува сякаш, че тъй ще бъде и докрай. И аз да бих сега умрял, ни майка няма да ме види, ни майка... Пее... Пей ми още! Какво? Задрямал бях и, майко, стори ми се, че ти над мене изтихом пееш. И в детинство така ми пееше: и сладко, и толкоз тъжно!... А защо лице извръщаш? Сълзи, сълзи, напразно искаш да ги скриеш от мене: зная, ще умра. Босилек-цвете на хладен гроб ще посадиш и не роса ще го пои, а твоите горчиви сълзи... Ще плачеш ти: "Стани от гроба, ела, погинала надеждо, ела ме, сине, утеши!" И в летен пек, и в зимен мраз ще идваш, майко, ще нареждаш, ала напразно: прах бездушен, ще мога ли да чуя аз?
badzharov
на 03.08.2009 в 02:07:31 #220През тъмния прозорец едва се мярна зрак-звездица и пак зад облага изчезна. В живота свой и аз една звездица имах. И тя, уви, така изчезна... А сега напусто спомням: ще ли вече на бедствията сред мъглите повторно тя да се вести? А кой ли чука? Влез.... Но ти ли, мечта на моите мечти, но ти ли си - и в тоя час отиде? Изплашена си ти и морна. Таз окъсана одежда... Разплетени коси; нозете кални... Ръце премръзнали; лицето и в сълзи, и в петна от рани... Избягала! Неволя черна за смел подем те окрили; кажи ми, вече кой ще може от днеска да ни раздели? Ела и в пазвите ми тия ръце измръзнали пригрей; в лицето ми горчиви сълзи ела открий... С целувка жадна изсмука ща в една минута събирана през ред години в гърдите ти отрова люта. Прегръщай ме, прегръщай силно, страна до моята допри и в туй блаженство остави ме да чезна... И ще идем ний далеч от хората, в гори, в море широко: там ще могат ни злоба людска, ни закон досегна рая ни... Тълпа! - Защо трепериш? Идат! Но кои? Те влазят... Помощ! - - - - - - - - - - - - - Боже, все тая нощ! - все тоя сън.
Рошко
на 03.08.2009 в 02:07:25 #219социално-икономическа, културно-политическа и духовна общност от хора обединени под едно и също правителство.
badzharov
на 03.08.2009 в 02:07:01 #218- - - - - А-х, на зло видял се злокобен и всегдашен сън! Звъни в ушите, а сърцето ще пукне - бий. В безмълвност и тук, притиснала ме гробно, и вън тъма. С насмешка явна дух злобен шепне и повтаря мечти продадени отдавна за къшче хляб... Чернило черно орисници ми предвещаха. И няма никога душа криле по воля да размаха! Тъжно ми е. И да има гърди - гърди си да притисна, сърце, що с моето съгласно да бий и чезне! Аз тогава набрани сълзи бих изплакал, олекнало ми би тогава.
badzharov
на 03.08.2009 в 02:06:31 #217И мъка, знойна мъка нокти в сърцето ми забива. А съвест гризе, като че някога ръка въз клета майка съм подигнал сестра продал, от страден брат лице отвърнал безучастно... Прости, родино триж злочеста, прости разблудното си чадо. Ще бъда твой! Кълна се, майко, Кълна се в хилядите рани на твоята снага разбита; кълна се и в мечтите твои за бъдещност честита: с кръвта си кръст ще начертая от Дунав до Егея бял и от Албанската пустиня до черноморските води! И тоя кръст на дух свободен всегдашния ще бъде път: за гения ти все по него разкошни лаври ще растат... Макар и слаби, пак десница ще може - ето... А това - вериги! Кой ли и защо, кога ли ме е оковал? Повия ли се, тъй боли, тъй стяга - - - - - - - - -
badzharov
на 03.08.2009 в 02:06:05 #216И чак в душата ми прониква настръхнал в кътовете мрак. Аз чезна и се сливам с мъгли страхотни - задушливи, на ада сякаш из недрата стихийно блъвнали във мене. Ей вгъва се небо далечно, И облаци бучат и бягат, и пак халосано назад повръщат се... В глава ни миг остава вихра мисъл, в душата хаос и тревога. Не песен слушам! - а зловещо ехтят отчаяни въздишки и гладни плачове, и диви поемни писъци... Блести размахан бич от скорпиони, звънят окови-железа.
badzharov
на 03.08.2009 в 02:05:15 #215Затварям пламнали очи ала напразно - няма сън; не мозък, а олово сякаш в разяден череп се разлива... Възглавието - камък същи леглото тръне и коприва. И през прозореца мъглив из вечерния здрач далеко блуждае поглед: по небето, разгонени от буйни вихри, в безреда облаците бягат. И струва ми се, че долавям изпод небесни широти от някаква зловеща песен сподавен тътен да ехти.
badzharov
на 03.08.2009 в 02:04:45 #214Сам си - и в треска, между тия оголени стени; вторачен гъстеещ полумрак наднича, подава се от всеки кът; камина без топливо, отворена - уста готови проклятие да изрекат.
Los Angeles 90034
на 03.08.2009 в 02:02:55 #213Ясно е че в промитите ви мозъци акъл няма да се влее. Но пък и защо да се напрягам толкова. Вие сте една шепа народ, 75% са албанци, говорят на албански, 2 декара земя и 100 ръждясали български танка... останалите 25% от така-наречените "македонци" са с български паспорти защото се срамуват да се нарекат македонци, но и не са съвсем наясно и с българските си корени... държажа която отрича миналото си няма бъдеще... тръгнали да крадат българската и гръцката история и език... хахаха... България е държава с 13 века историа, член на ЕС и НАТО... а вие какво - племе от кол и въже... нито история, нито език, нито национална идентичност! Империя били! Ква империя бре гюбрета ниедни....
badzharov
на 03.08.2009 в 02:01:52 #212J’aime l’horreur d’etre vierge... Stephane Mallarme Не зная, тоя път извежда ли от миражите навън, но любя тоя странен сън на уморената надежда да виждаш как с невидим плам догарят бавно в миг тържествен утехата да бъдеш сам и ужасът да бъдеш девствен; да чуваш чудния псалом на изумяващата младост, която в свойта буйна радост любов разискря в твоя дом. О миг божествен, миг тържествен за несъбудената плът, пленена в прокълнатий път на ужаса да бъдеш девствен. Е тва не се учи аам е едно от любимите ми.
Рошко
на 03.08.2009 в 02:01:48 #211Maкедонска нация има ,но от няколко години, не виждам нищо фрапиращо и трагично в това , ако те си признаят нема да свърши света , просто това е една мания за величие и старост! Така е на Балканите , ако нямаш история от поне 2000 години не те признават
Рошко
на 03.08.2009 в 01:59:38 #210Не е гръцки , само дето Сашето сам се е подписвал с Мегалос Александрос Тоест гърците говорят александрийски език?