Тези дни бившият полски министър на външните работи и на отбраната Радослав Сикорски нарече „шизофреник” приемника си във военното министерство Антони Мачерйевич за изказването му, че Русия може да влезе в НАТО. С това руската тема за пореден път стана повод за скандал в Полша и допълнително усложни руско-полските отношения (както и между полските политици).

Полският президент Анджей Дуда, с речта с в Нобеловия Институт в норвежката столица Осло, наля масло в огъня на полско-руската вражда. Той обяви, че Полша ще разговаря с Русия само от името на НАТО и че заради руските действия Европа не е безопасно място. Изрази желание Москва и Варшава да поддържат максимално добри икономически и политически връзки, но изказа съмнение, че това е възможно, на фона на сложната история на двустранните отношения.

Президентът обяви руската Калининградска област (поляците наричат града Крулевйец, немците – Кьонигсберг, литовците – Каралявичус) за най-милитаризираната европейска територия и намекна недвусмислено, че оттам може да започне Третата Световна Война между Русия и НАТО.

Авторът на тези редове в последните години редовно пресича полско-руската граница именно през Калининградска област и е свидетел на всестранното сътрудничество между регионалните руски и полски образователни и културни институции и на сърдечните отношения между работещите в тях руски и полски учени, преподаватели, музейни работници. И никой не забелязва изкуствените опити за увеличаването на напрежението, от типа на разрушаването на паметниците на съветските войници и офицери на полска територия, или опитите на бандата руски мотористи „Нощни вълци” да преминат през нея. За отбелязване е, че докато полските власти вежливо им отказват пропуск през КПП, в Подмосковието трима от тях бяха хладнокръвно застреляни от местен жител, когото вбесили с поведението си. В Полша, най-малкото, поне не ги разстрелват.

Що се отнася до паметниците, напрежението се нагнетява изкуствено от еврейските общини в двете държави: става дума преди всичко за оскверняване на статуите и бюстовете на армейски генерал Иван Черняховски, който е от еврейски произход и на когото полската общественост не може да прости репресиите срещу пленените военнослужещи от Армия Крайова: много от тях не доживяват края на войната, повечето са изпратени в Сибир за дълго време, някъде до към 1956 г.

Иначе, полско-руското добросъседство на територията на поделената между двете страни и Литва Източна Прусия, има един нов символ: полската верига магазини „Бйедронка” (калинка). Там пътуващите без визи калининградчани, (както и поляците в Калининградска Област) пазаруват евтини и разнообразни стоки. Дори младите поляци, заети в търговията и туризма вече учат руски език! Темата и за „паметниците”, и за „вълците” изобщо не стои на дневен ред в контактите.

И от двете страни на границата с нетърпение чакат да отпаднат и антируските санкции, и контра-санкциите, от които страдат най-вече полските фермери, търпящи огромни загуби вече 2 години.

Миналото лято, след 8-годишното управление на „Гражданска Платформа” и 5-годишното пребиваване на президентския пост на излъчения от нея Бронислав Коморовски, поляците отново избраха за държавен глава кандидата на партията на братята Качински „Право и Справедливост” Анджей Дуда.

А на парламентарните избори миналата есен, консервативните националисти удържаха нова победа и министър-председател, след 8-годишно прекъсване, отново стана човек на „Право и Справедливост” – Беата Шидло. Реално страната се управлява от бившия министър-председател и партиен лидер Ярослав Качински, близнак на покойния президент Лех Качински.

Не е тайна, че украинската криза и изострянето на отношенията между Русия и Запада промениха електоралните нагласи в полското общество. Полша винаги е възприемала сама себе си като преден пост на Запада и ставащото нямаше как да не отпуши консервативните и националистични нагласи на полското село и градските маргинали.

Плашилото, в което полските и другите западни СМИ превърнаха Русия на Путин, нямаше как да не увеличи електоралната подкрепа на „Право и Справедливост”. Веднага след обявяването на изборната победа на Анджей Дуда, най-тиражният полски вестник „Газета Виборча” на Адам Михник намери място на първа страница за материал, в който се твърди, че Путин е най-големият олигарх в света, разполага с 200 милиарда долара и няколко десетки коли и самолети. Ако „Гражданска Платформа” смени политиката си към Москва след връщането на Крим в състава на Руската Федерация, „Право и Справедливост” от самото си създаване се определя като антируска сила. Също обаче и като антизападна и антиевропейска.

Анджей Дуда и Ярослав Качински не са склонни на съюз с Москва, за да се противопоставят на Брюксел и Вашингтон. Напротив, дори се опитват да забравят за избитите 100 000 поляци от украинските националисти през 1943г. във Волин и да ги направят съюзници срещу Русия. За това свидетелства опитът им да преместят датата на почитането на паметта на загиналите волински поляци от 11 юли (когато именно са избити най-много от тях), на 17 септември, когато през 1939г. Червената Армия предприема своя „Поход на Запад” - в съответствие с договора Молотов - Рибентроп, окупира източните територии на Втората Жечпосполита, населени предимно с украинци и белоруси.

Тези изказвания на президента и партийния лидер вече предизвикаха вълна от възмущение сред потомците на загиналите и оцелелите волиняни от полски произход. Най-остра е критиката от страна на сайта www.kresy.pl – той традиционно защитава техните интереси.

Основата на критиката е, че става дума за две коренно различни събития. Като второто в никакъв случай не може да се определи като Геноцид: съветските власти се ограничават с концлагери и преселвания във вътрешността на СССР, а след войната – с доброволна репатриация в новите полски предели. Там преселниците от полски, украински, белоруски произход се заселват в домовете на изселените немци и бързо забравят за дървените къщи в Галичина, Волин, Полесието и над Неман. Украинците и белорусите бързо се полонизират, за да не ги върнат обратно в СССР.

Докато УПА и СС-дивизията „Галичина” методично и хладнокръвно избива над 100 000 полски селяни за броени дни. За немците, разбира се, това е добре дошло – не са си те цапали ръцете.

В условията на едновременна остра конфронтация с Брюксел, помирението между Варшава и Москва е неизбежно. Това се разбира добре от Путин. Остава да го разберат Качински и Дуда.