Световните икономисти, замаяни от повече от година резки икономическо-политически маневри на най-голямата икономика в света сложиха диагноза на положението "САЩ има свръхдефицит, а Китай - свръхпроизводство". Та какво реално става с тези "свръхдефицит" и "свръх-производство" при най-големите световни икономики, и дали "лечението с тарифи" ще даде резултат за китайската експанзия на свръхпроизводство?
Зависи може би от "икономическите" доктори. И колко са наясно с "номера на китайците" в електронната търговия, търговията с електрически автомобили, батерии, соларни панели, редки земни минерали. А Европейските институции ги почнаха с едно тяхно си лекарство по техните "номера".
Китайският проблем с търговията е много повече от просто "свръх-производство": освен обемите на стоки, с които се стремят китайските власти да залеят страните от Европа и Северна Америка (защото са платежоспособни), китайците се опитват да "покитайчат" търговията с техните си практики, разбирания за качество, морал, отношение към клиента като прост будала и най-вече накрая да се изпъчат, че така пазят родината си (национална гордост). Защото родината им от 90-те години на миналия век до ден днешен разчита на приходите от износа и вливане на чуждестранна валута във финансовата система на родина им. Направо патриотично се бият на търговския фронт. С китайски тактики и мурафети, но не тези от "Изкуството на войната", а от тактиките на Али Баба и 40-те разбойника и оня номер с "кой пръв ще обере пещерата, а другият е будала".
Особената арогантност на китайските власти и представители в търговските им отношения беше толерирана доста дълго време и от Европа, и от САЩ, като често се случваше китайските власти на срещи като тази между китайския министър на търговията Уанг Вентал и еврокомисаря по търговията Мариус Себат през юни миналата година да са в стил "развален телефон".
Преговорите се съсредоточиха тогава върху китайските вътрешни субсидии за производство на редица износни продукти, което понижава цената до степен, че нито един европейски производител не може да издържи на конкуренцията. Уанг обаче се направи на глух и само повтаряше, че може да се намали търговският излишък на Китай чрез споразумения за закупуване на европейски стоки и понижаване на китайските мита за тях. Ох, колко благородно. То как иначе да е, щом от идването си на власт Си Дзинпин е обявил развитието на външната търговия като вид хибридна война срещу развития свят: "ние да им вземем парите, пък те да се оправят с боклуците ни". Държавно спонсориран тарикатлък - не ли?
С тази си арогантност китайските търговци-износители сами почнаха да си подлагат "динената кора". Миналата година в Париж китайският (уж моден) гигант за електронна търговия Шейн/Shein, зад който се крие една много евтинджос боклукчива електронна платформа за търговия в Китай ПинДуоДуо, реши да се мери с модните гиганти в Европа, като открие физически магазин на пъпа на Париж. Така де, щом сме се чучнали в Париж, значи сме ултра-мега-изискани.
Нищо, че парцалякът ни си го шием в тъмни прашни фабрики, дето работничките обядват мазни домашни манджи директно на шивашкия тезгях, по прекопирани кройки, от материи, дето не трябва да ги обличаш, преди да ги изпереш, а като ги изпереш, се сдобиваш с 2 размера по-малък парцал. Идилия на висшата мода - не ли? Но идеята е, че отвориш ли физически магазин на центъра на световната мода, ще легитимираш текстилните си свинщини и ще вдигнеш цените на боклуците си легитимно.
Да, ама не. Защото не успяха да отворят този магичен магазин. И то не толкова заради съмнителното качество на стоката си, а защото в стремежа си за печалба на всяка цена бяха надминали себе си в настъпване на търговската мотика. Shame for Shein бяха плакатите на протестиращите французи. И то заради стоки на платформата на Шейн в Европа, които в сектор "кукли за възрастни" представяха кукли в естествен размер по модели на 10-12 годишни момиченца, основно с азиатски черти. Много се били търсели, викаха от Шейн. По времето на скандала с Ъпщейн из САЩ и други страни - особено много. От скандала го отнесе засега един от британските принцове. Ама с този им търговски "гений" и китайците го отнесоха.
Не стига, дето французите им осуетиха отварянето на магазина, съсипаха им сектора със секс - куклите, че продажбите им паднаха, ами и миналият месец ги изловиха от Европейската комисия как ползват номера с единичните доставки, за да избегнат пощенските такси за пратките, та комисията промени законодателството и гювеча за китайците приключи и в това. То не само Шейн пострада от това, ами и конкурентът им Тему - също видна електронна платформа за китайски стоки, не толкова боклукчиви като на Шейн, ама и не съвсем качествени. И какво стана сега - Тему и Шейн в момента се съдят една друга на родна китайска земя и си правят по китайски мръсни корпоративни тактики, ама патриотични. А търговският им дял и на двете продължава да пада сред електронните платформи, опериращи в Европейския съюз. До тук с текстилния патриотизъм и будалите европейски клиенти.
Както си показаха китайските "рогца" в електронната търговия с техните си разбирания за качество, мода и морал, така китайската търговия с електрически автомобили започна да зацикля в Европа напоследък. Докато САЩ почти изцяло забраниха вноса на коли "Произведено в Китай" до степен самият Елон Мъск да проплаче, че тази забрана влияе на продажбите на Тесла от шанхайските му заводи, Европейският съюз дълго време позволяваше вноса на китайски коли от този тип в редица западни страни.
Българите, както винаги, малко по-късно се усетиха на тази търговия, но това не е по вина на нашенците, а заради пословичната арогантност на китайските търговци - за тях България до скоро беше "прекалено малък пазар да си мръднем пръста и да се морим". Като видяха обаче гредата от страни като Германия, Франция и други, изведнъж се отвориха за български клиенти. Т.е. тия още не са ни разбрали номерата - хайде да сгънем едни парички от тези будали.
Както писах по-скоро, китайците дебело субсидират производството на електрически коли в Китай, като за някои провинции и модели тези субсидии достигат до 70%. Да, от 15% до 70% - кой как се уреди, с връзки. Откакто Си Дзинпин в последната година на Ковид 2022 обяви електрическите коли (заедно с батериите и соларните панели), за приоритетен китайски продукт, и нареди наливането на огромни субсидии в тези три производства, китайската машина на "свръх-производство" се насочи към колите. Първо в мелачката за печалби попаднаха самите китайци. Т.е. заситиха вътрешния пазар с електрическите си коли.
Като подчертавам, че това, което изнасят, много често има малко общо с това, което пробутват на китайския пазар. И то основно в качеството късата клечка остава в китайския потребител. Ако съдбата ви отведе в редови завод на държавния гигант BYD (глезеното дете на идеята за субсидиите) и след лъскавите презентации на фарове или там други шарении, ще се окаже, че тия коли няма как да ги карате. Защото са безумно тесни и неудобни за нормален европеец или изобщо чужденец. Да не харчат материал като знаят че местните са най-често дребни хора. Икономии, нали? А така с икономии от вътрешния пазар се стига и до други бляскави ефекти като например да ти се запали батерията в движение, а като ти откаже електрическото иначе заключване на вратите - печи се за секунди. Което стана злощастна съдба на редица китайски водачи на електромобили, особено през лятото, че вече пътните полицаи имат под ръка нещо за бързо разбиване на кола при инцидент..., ако пристигнат навреме де.
Това с гърмящите литиеви батерии е стара китайска тема - половин Шенжен е гърмял от разрастналото се там производство на батерии по едно време. Както се изрази един познат, "въведохме стандарти за производство и безопасност на батериите сред оцелелите производители - другите просто се самовзривиха в процеса на налагане на правилата". А нашите си мислят, че китайците не си правят икономии и не си самоподливат вода в търговската си надпревара. Но пак по идеята за пробата и грешката и с идеята, че някои номера няма да им минат при износ, си остава правилото - да не се излагаме пред чужденците - нищо, че чужденците са будали.
Като заситиха вътрешният пазар, въоръжиха пътните полицаи с подръчни средства за спасяване на каръци-шофьори и отделиха производството за чужбина от местното (тука са така - първо и второ направление производства са на различни конвейри, така де, малко кофти ще е да ви докарат кола чак от Китай и да се налага да се свивате на 8-ка зад волана, или да къртите вратите, че да се съберете), метнаха друга мушенгия на вътрешния китайски потребител - ремонт и резервни части.
От 2022 китайските собственици на автомобили страдат от практиките на мрежата от франчайз дилъри. Ако си купите автомобил в Китай, бързо попадате в капана на една екосистема, създадена да извлича максимална печалба от гаранционната поддръжка. Ако се повреди незначителен сензор или се счупи пластмасова скоба, независимите механици може да бъдат правно или технически ограничени да го поправят. Производителят може да откаже да предостави оригинални резервни части на независими сервизи. Ако се осмелите да купите резервна част от вторичния пазар, която е физически идентична с оригиналната и струва една трета от цената, дилърът може да заплаши да анулира или ограничи гаранционното покритие. Или направо да ви цъкне кил-суич бутона, с който са оборудвани практически всички китайски електромобили. Бинго, китайските клиенти и те са будали. Освен че са и "жертви на прогреса" - китайският, по пътищата. Те винаги са били така де. В Китай е това е стандарт, патриотичен.
И това, където ги удари ЕС с последните си регулации, че ще трябва да ползват задължително местна сервизна база и да предоставят документация и резервни части, ако искат да се продават в Европа, направо ги разсипа патриотично. Защо автосалоните и автомобилните производители в Китай пазят тази екосистема толкова ревностно?
Отговорът се крие в изкривената икономика на автомобилната индустрия. През последните години интензивните ценови войни в самия Китай изтласкаха маржовете от продажбите на нови автомобили в отрицателна територия за доста китайски марки електромобили. За да оцелеят, много дилъри, работещи по франчайз, разчитат в голяма степен на гаранционното обслужване, ремонтите и надценките върху резервните части, за да генерират печалба. Новият автомобил може ефективно да се превърне в "продукт-примамка", използван за привличане на клиента-китаец в скъпа, многогодишна екосистема от ремонтни услуги.
Новият китайски електромобил, особено тези от мега-иновационните гиганти като Хуавей или Шаоми, може освен една скъпа, ама много скъпа екосистема от допълнителни плащания за ремонти - направо да си се обърне на ковчег за водача. Независимо колко милиона юана или хиляди евро/долара е платил клиентът да го притежава. Буквално тези дни китайска любителска автомобилна платформа подложи на професионален тест последният писък на лукса от Хуавей - Зунджие V800. Това бижу ще ви струва около милион и 200 хиляди юана, ако си го поръчате в Китай, а в чужбина тепърва ще го изнасят.
Платформата закупи на споменатата цена три чисто нови автомобила от различни производствени партиди и проведе на затворена писта редица тестове, между които и такъв за аварийно спиране от скорост 100 км/ч до пълно спиране. Резултатът: при третото натискане на спирачния педал при първия автомобил скобата на педала се счупи; при четвъртото натискане при втория автомобил тя отново се счупи. Тестовите инженери не можеха да повярват. Специално беше избран третият нов автомобил от различна производствена партида с пробег само от три километра, но при второто натискане педалът отново се счупи. Формата на трите счупвания беше почти идентична.Отговорникът за тестовете в платформата, Томоно Томоно, се пошегува, че тези три счупвания може би са на късмет, ама да им имам късмета.
Тъй като и при третата кола педалът се повреди, шофьорът-изпитател трябваше да използва предавка "P" за спешно забавяне. Първоначалното спирачно разстояние от около 38 метра изведнъж се удължи до около 140 метра. Колко от българите знаят, че при такава спешна ситуация може да се използва предавка "Р" за забавяне? Аз не знаех, докато прочета това. За тук четящите не знам, но и доста от присъствалите на теста китайци не са знаели. Добре де, представете си, че това с педала се случи на магистралата, и колата ще спре едва след 140 метра, катастрофата с унищожена кола и загинали хора ви е в кърпа вързана - не ли? След обнародването на резултата от тестовете в момента Хуавей обвинява автомобилната платформа в липса на патриотизъм и саботьорски дух. Те и българите ще обвинят в нещо, ако успеят да докарат Зунджие V800 в България - гарантирано.
Освен това огромните дилърски мрежи в Китай изпълняват важна финансова функция за автомобилните производители. Вместо да се отварят нови и нови гробища за електрически коли, никога не влезли в движение, но надлежно регистрирани (което е изискване да се вземе субсидията от завода), авто-дилърите вече действат като амортисьори на капиталовите сътресения. Когато заводските конвейри произвеждат повече превозни средства, отколкото пазарът може да поеме (което си е така повече от 2 години вече), производителите могат да насърчават дилърите да поемат допълнителни запаси от автомобили, като по този начин увеличават дълговото им бреме и същевременно поддържат производството в завода. Тъй като дилърите понасят това финансово бреме и зависят в голяма степен от производителите, чиито марки представляват, дилърите си избиват парите от гаранционното обслужване.
Но в Европа този номер не мина. Когато европейските законодатели разнищиха до най-малък детайл сектора за електромобили и практиките му в Китай, те не подходиха към него от гледна точка на защитата на балансите на производителите при наличното свръхпроизводство или запазването на китайските дилърски мрежи. Какво да ги щадят китайците, като от поне десетилетие насам китайската държава предприемаше масирани саботажни действия с всякакви действия срещу европейските и други чуждестранни автомобилни производители инвестирали в Китай.
Германците си изпатиха най-много от тези саботажи - да се стигне до там, че Фолксваген загуби и беше съден от главния си дизайнер заради факта, че концернът не го защити на скалъпен процес и задържане в ареста след връщането му от почивка в Тайланд. Китайците просто му приложиха номера, който прилагаха преди години, като искаха да се отърват от африкански студенти - проверка за употреба на марихуана с давност един месец - т.е. независимо, че не е пушена в Китай, където е забранена, ако намерят наличие на алкалоидите в кръвта на даден човек, го арестуват и депортират от Китай. Фолксваген не можа да отреагира на тази простотия и понесе загуби от всякакво естество. Номерата на китайците минаха тогава.
Европейските специалисти в комисията обаче не се оставиха като немските автомобило-производители да ги водят за носа. А и що да не вкарат хитрата китайска сврака с двата крака? Те разгледаха въпроса с вноса на китайските електромобили в съюза от гледна точка на конкуренцията, правата на потребителите и функционирането на вътрешния пазар в самата Европа, без да се интересуват какви са ги навързали китайските мераци за печалби. В Европа също така съществува отдавна утвърдена екосистема от независими автосервизи и доставчици на резервни части.
За да защити конкуренцията в тази екосистема, Европейският съюз въведе правила, регулиращи типовото одобрение на превозните средства и надзора на пазара. Съгласно Регламент (ЕС) № 201858 производителите на превозни средства са длъжни да се осигури на независимите оператори, включително на сервизни центрове на трети страни, дистрибутори на резервни части и производители на диагностично оборудване, стандартизиран и недискриминационен достъп до информация за ремонт и поддръжка на превозните средства, включително съответната информация от бордовата диагностична система, софтуер за диагностично оборудване и техническа документация. Като ключова фраза в това законодателство е "недискриминационен".
И тук ЕС удариха китайските вносители с техните патриотични мушенгии директно. Китайските производители вече не могат просто да запазват важната информация за ремонт и поддръжка за своите оторизирани мрежи, като същевременно произволно отказват равностоен достъп на независимите оператори. Те хубаво крадиха технологиите на Тесла, ама да не се правят, че са открили топлата вода сами. Правилата на Европейският съюз са предназначени да гарантират, че независимите оператори могат да се конкурират ефективно на пазара на ремонт и поддръжка при спазване на приложимите условия и разумни пропорционални такси за определена информация и услуги. И усетили, че мандалото падна, сега китайските производители на електромобили се оказа, че можели да преведат упътванията и на няколко езика и да търсят сътрудничество с местни сервизни мрежи.
Но това докато стигне до България, купувачите на китайски автомобили, еднодневни сръбски и македонски "дилъри", появили се незнайно как и откъде, прескачат въпроса за сервизно обслужване и доказват твърдо на китайците-доставчици, които стоят зад тях, че в България са останали класическите чуждоземни будали.
Интересното в цялата тази автомобилна сага обаче е поведението на китайските клиенти. Тях патриотизъм не ги тресе вече. Напротив, масово по нета след публикуване решението на Европейската комисия започна да циркулира израза "Западното лекарство се оказа по-ефективно от китайското традиционно".
Има две причини за тази метафора. Първата е, че възхвалата на западната медицина и европейското лекарство от страна на китайските потребители не е подкрепа за чужда геополитическа програма. Това е просто отчаян и искрен призив за по-силна защита на потребителите в самия Китай. Потребителите искат точно същото прозрачно обслужване и точно същите правни гаранции, които китайските фабрики и платформи вече осигуряват, когато са принудени да го правят в чужбина.
Втората причина за тази медицинска метафора се корени в прагматичното разбиране за глобалната икономика и заетостта. В епоха на икономическа несигурност, промишлен свръхкапацитет и слабо вътрешно потребителско търсене в Китай, експортните пазари вече не са просто път към растеж и спасение на местната икономика. Те са жизненоважен икономически спасителен колан. Фабриките, веригите за доставки и милионите работни места в производството зависят пряко от поддържането на достъпа до международните потребителски пазари.
Ако големи експортни отрасли - било то електромобили, потребителска електроника или трансгранична електронна търговия - бъдат забранени или ограничени на чуждестранните пазари, защото отказват да спазват международните стандарти за безопасност, лоялна конкуренция, достъп и морал. Икономическите последствия в родината биха били катастрофални. И ограниченият български пазар с будалите си - клиенти или спорадични страни от глобалния юг няма да спасят родината Китай. Така че западното (европейско) лекарство засега има най-голям шанс да започне лечението на китайската икономика и... търговски практики.







































































rumbata
на 13.10.2026 в 22:45:35 #1Аз редовно купувам неща от Тему и АлиЕкспрес, и съм много доволен от съотношението "качество-цена". Купувам електроника и всякакви домакински уреди и полезни уреди за колата. Досега не съм имал случай нещо да се развали, всичко си работи нормално. Но когато купуваш нещо от тези платформи, е ясно че не може и дума да става за някакво гаранционно обслужване. Иначе са много коректни, и ако стоката не пристигне по някаква причина, връщат парите. Коли, разбира се, не съм купувал.