Очакваното от 20 години от българското общество „чудо" най-сетне се състоя - Българската православна църква се обърна с лице към един от най-сериозните ни проблеми - ерозиралата ни духовност. И дори предложи своя рецепта за лечението му - задължително изучаване на религия в училищата.

На това предложение пръв изръкопляска президентът Георги Първанов, който заяви, че си струва да бъдат чути аргументите на привържениците на идеята, защото се намираме в тежка духовна и ценностна криза.

Религията би могла да подпомогне усилията на държавата и обществото за излизане от такава кризисна ситуация, категоричен бе държавният глава.

Учудващо единомислие с президента демонстрираха и демократите за силна България на Иван Костов, които също побързаха да подкрепят идеята на архиереите.

Дори т. нар. министър без портфейл, който отговаря и за религиозните въпроси, Божидар Димитров, с половин уста подкрепи църковното предложение, като обеща да спретне набързо общественото му обсъждане.

Погледнато на пръв поглед предложението на Светия синод за изучаване на религия в училищата изглежда демократично. Даже бих казал прекалено, имайки предвид, че традиционната религия в България, записана и в Конституцията, е източноправославната. Но да приемем, че беловласите старци в по-бърза степен са овладели постулатите на плуралистичното мислене от миряните си.

Дали обаче защото архиереите ни предълго загърбваха обществените болежки или поради други причини, тази идея се оказва изначално сбъркана. Нещо повече, тя е вредна и опасна, колкото и скандално да звучи това. Защото прилагането й вместо да излекува тежко болното ни общество може да го доубие.

И този факт няма как да бъде скрит нито от няколкохилядни литийни шествия в столицата, нито от преизпълнените с обилни цитати от Стария и Новия завет изказвания на мастити български духовници и богослови.

Защото, ако децата, пък и родителите им, в голяма степен възприемат тази идея повече емоционално, то именно хората, които са на „ти" с Божието слово би трябвало да са наясно къде е коренът на злото.

А той е в разделението!

Разделение, което е породено от предложението всяко едно дете - от детската градина до 12 клас - задължително да изучава религията, която изповядват неговите родители - православие, ислям, католицизъм и т.н.

Най-малкото, което може да последва от едно такова разделение, са неизбежните сблъсъци между учениците в междучасията, а защо не и след часовете, в опит да се реши изначалния спор чия религия е по-добра.

Има и друго, по-опасно следствие от евентуалното прилагане на това предложение и то е, че разделението между децата ще се пренесе и между техните родители. А какво следва от това съвсем неотдавна видяхме в Босна и Херцеговина, а след това и в Косово. И в двата случая гледките не бяха приятни.

Примерът с двете бивши югославски провинции съвсем не се изчерпва обаче само с военните спомени. Благодарение на задълбочаването на религиозното разделение в тях се отпушиха процеси, които тепърва ще дават горчиви плодове. Един от тези процеси е нахлуването на крайни секти, но не само ислямистки, и в Босна, и в Косово.

Впрочем, както вече е ставало дума, от това нашествие не бе подмината и България, нищо че страната ни не е водила бойни действия. За сметка на това тя бе тотално разрушена икономически и духовно отвътре и това я направи още по-лесна плячка.

А от въвеждането на задължителното изучаване на религия в училищата до „законното" влизане на сектите в тях е само една крачка. Кой ще попречи на последователите на „Свидетели на Йехова", регистрирани в някоя малка община, например, да посегнат към душите на учениците? Те са толкова законни, колкото и останалите 96 религиозни общности, легално развиващи дейността си в България!

За съжаление, инициаторите на идеята избягват да дават отговор на горния въпрос. За тях той е свръхнеприятен, но в същото време е и свръхважен, защото става дума за децата ни - залогът, че България ще я има и утре, и след нас.

Отворят ли се вратите на българските училища за задължително изучаване на религия във вида, в който се предлага, никой няма да е в състояние да спре и завоюването на нови територии от исляма. Това, както посочи и ВМРО, се потвърждава и от огласената подкрепа от страна на едно от мюфтийствата у нас.

Затова, сбъдне ли се мечтата на Светия синод уахабитите, както и другите войнстващи панислямисти, които вече са се разположили като у дома си в България, може само да му благодарят. Друго просто не им остава...