Икономиката по пекински е като патицата, само че е икономика

Навлязохме в месец май, тук таме празнуват деня на труда, ще почнат военните паради, пролет се е задала с пълна сила и месецът се очертава да бъде пълен с фантазии и нереални хвалби от разни, дето губят по всички фронтове, ама не им се затваря устата да се хвалят как били печелели. И щото и времето се затопли, пак плъзнаха да си ходят по гости: британският крал посети американския президент и Конгреса му, и ги отнесе с брилянтни речи за единството на Европа, западния свят, НАТО и защитата на Украйна. През Пекин като на изпроводяк се извървяха какви ли не световни лидери и лидерчета, даже шоуто на "Дявола носи Прада 2" идва до Шанхай за промоция и претърпяха градивна критика и упреци, че ... китайската асистентка на Андрея във филма била грозна и смотана - значи шоуто е расистко. Пример за китайска пропаганда, ако ви звучи нелепа ситуацията.

Само китайският президент никъде в чужбина не е ходил от началото на 2026, забелязвате ли, че само на него му идват на гости. Щото е добър домакин явно. А Путин иска да му помага с разни авиации и бойни обучители за това как да омота един остров - много загрижен помагач. Ще става интересно. Като се има предвид как помогна след обещанията на Армения, Сирия, Мали и как украинците му помогнаха с дронове да си загуби 50% от авиацията, предлаганата помощ верно ще е голяма работа. Да не го подценяваме, винаги може да излезе с многото мукавени аероплани на Рукосовски - то май си е и месец за паради, а руснаците на паради са най-големи. Така че определено ще имаме какво да гледаме май месец от там. Все пак на 27-ми в Москва се приземи и иранският военен министър, и се срещнал лично с Путин. Може да обсъждат кой на кого какво ще подарява май месец. А на 30 април Марко Рубио и Уан Ии си чуруликаха по телефона за ... тарифите, дето Конгреса ги отмени след съдебното решение. Оптимистично вървят нещата.

Като казах Иран, и като си спомних как американците затворили протока за движение, пък иранските нефтени танкери все така си минават само през техни териториални води, докато стигнат до индийските такива и доставят нефт ... та си спомних, че едни репортери бяха определили, че по времето преди революцията, Иран е заемал шесто място по БВП в света. А за същото десетилетие българската пропагандна флора и фауна твърдеше, че България е заемала шесто място по БВП в света. А де, каква стана тя, какво е това ценно шесто място, и кой кога го е заемал? А какви места по БВП са заемали САЩ, Китай, СССР или Великобритания, може би е добре да погледнем малко историческа статистика да разберем кой по коя класация и от коя страна се брои и изчислява. За целта ще използвам данни на проекта "Мейдисън", който статистически изчислява БВП в паритет на покупателната способност на различни държави чак от първи век от новата ера. Този проект се работи в университета Грьонинген и вече толкова време предизвиква доста голям интерес. И гледайте за какво става дума.

Китайската комунистическа партия отдавна си е издигнала любимия лозунг "Китай е втората икономика в света". Но наистина ли развитието на Китай се дължи на Комунистическата партия? Преди да говорим за заслугите, които партията може би има, трябва първо да отговорим на друг въпрос. Дали второто място по БВП в света е наистина нещо положително? Има ли изобщо основание Китай да се хвали с това? Някои казват: "Ако второто място в света не е достатъчно впечатляващо, то БВП-то ни е само малко по-ниско от това на САЩ. Какво повече искате? Трябва ли да сме номер едно?" Да, звучи логично, все пак в България и на шесто (измислено) място са доволни. Но за едно нещо са прави тия от китайската комунистическа парти - дори и Китай да стане номер едно, това не би било голям повод за гордост.

Когато в Иран запърхат ракети, в Китай уволняват академици

Специален анализ за News.bg от Галена Славова от Китай

Колкото и да се старае китайската пропаганда особено от втория мандат на сегашният президен Си Дзинпин да внушава, че чужденците са виновни за всичко, не са чужденците тези, които съсипват китайската икономика. Тя и императрицата-майка Цъси такива ги е нареждала, когато е измислила да насъсква боксерите на въстание срещу чужденците, или преди това при Тианзинското клане от 1870 година, когато пускат слух, подобен на този, който Тръмп и републиканците пускаха за Хилъри Клинтън при надпреварата, довела до първия мандат на Тръмп като президент - че са отвличани деца, изпивана им е кръвта и други страхотии. При първите слухове за такива дивотии около госпожа Клинтън нещата постепенно избледняха и се забравиха, особено под сянката на досиетата Ъпщейн при втория мандат на опонента ѝ Тръмп. При Тиандзинският случай обаче ситуацията придобила грозно развитие, когато заради набеждаване за педофилия, разярени и поощрени от двореца китайски хейтъри-националисти убиват френският консул, монахините от френският манастир в града и всякакви случайни чужденци, които са им се изпречили на пътя националистически. И точно от тази година започва падането на Китай икономически на места, различни от първото, което е заемал дотогава по БВП. Случайно съвпадение?

Специалистите твърдят, че основно това падение се дължи на липсата на технологично развитие. Да признаем, все пак, че Китай е направил опит за такова. Поне след 1864, когато е потушено най-кървавото въстание от поредицата бунтове през този период - Тайпинското. Но и тогава Руската империя успява чрез измама да прекрои картите на границите и да завземе територии по тихоокеанското крайбрежие, които в днешно време носят чудните пра-славянски имена Владивосток, Благовещенск, Амур, Хейлонгджиян ... пардон, последното е изконното име на реката, ама май не е "славянско". При тогавашната икономическа концепция за структуриране на държавните ресурси, всяко намаляване на територията се е отразявало на мощта на държавата. Така че независимо от плахия опит за модернизация - основно в армията известен като реставрацията Тонгджи, не са успели кой-знае какво да направят. БВП на Китай е започнал да спада до степен да бъде изпреварен дори от този на Съединените щати. А САЩ тогава още не са били международен фактор.

Въпреки това до 1934 г. под управлението на правителството на Китайската република и постоянните вътрешни вълнения, Китай все още е заемал второ място по БВП в света, непосредствено след САЩ. Е - тогава е била създадена китайската комунистическа партия, ама не са се сещали още да си пишат класацията за БВП като заслуга. Едва през 1934 г. бързата индустриализация на Съветския съюз измества Китай на трето място. След това, през 1938 г., с експанзията на нацистка Германия, предизвикала увереното окупиране на индустриалните източни райони от японските съюзници на Вермахта, Китай пада на четвърто място и остава там до 1949 година, реално до края на гражданската война между националистите и комунистите. Това показва, че през повече от половината от документираната история на Китай страната е заемала абсолютното първо място. Така че, когато пропагандата се задъхва да ни съобщава, че второто място на Китай по БВП е повод за празнуване, дали наистина трябва да се хвали Китай за това? Не, това не е повод за празнуване и едва ли може да се нарече постижение. Исторически погледнато, това е просто нормалното състояние на Китай. Дори ако Китай някой ден отново стане номер едно, при познание за предишните епохи, не може да говорим за огромен пробив. Особено пък да кажем, че комунистическото управление на Китай има заслуга за това. И не бива и да споменаваме за сравнение с икономическия растеж на Република Китай - зад Тайванския проток.

Истинският безпрецедентен подвиг, този, който наистина заслужава да бъде възпяван през вековете, би бил, когато БВП на глава от населението на Китай достигне най-високите позиции в света. Виж това е една май непостижима цел, имайки предвид как дори аз като попитам студентите си Китай развита или развиваща се страна е, те гледат БВП на глава от населението и мънкат "развиваща се". И след подновяването от Си Дзинпин на политиката-мантра на Мао Дзедонг "национално възраждане" (да не се бърка с някаква си българска партия, това си е чисто китайска политика, а не - партия), пак се изпусна покойният бивш министър председател Ли Къциян, че в Китай не може да се говори за успешно преборване на бедността, като има над 200 милиона души, живеещи под прага на бедността. А не като разни български хейтъри на Украйна, които настояват, че щото живеели в мизерия, не трябвало да се дават "помощи" на Украйна - сами искат да си дъвчат барутя и лъскат снарядите, стиснати са. Те да дойдат да видят за каква мизерия говори Ли Къциян в Китай, и после пак ще ги питам в мизерия ли живеят, или се чудят как да угодят на нечия пропаганда.

Без военна техника и курсанти на парада в Москва, а уж печелят войната

По случай 81-та годишнина от победата на Нацистка Германия

Но да се върнем на Китай, тъй като от толкова дълго време Китай по подразбиране заема първото или второто място по общ БВП, защо завръщането на второто място сега предизвиква толкова голяма гордост? Е, това ни води до един човек, когото трябва да споменем - Мао Дзедун. Великият кормчия, вождът-слънце на нов Китай, човека, оставил лицето си като символ на портретите на Анди Уорхол и купюрите на китайският юан. Та този гений успя героично да срине драстично класирането на Китай по БВП особено в периода 1964 - 1976 глобално до нива, по-ниски от БВП на глава от населението, на страните на юг от Сахара (говорим за подпомаганите от вагнеровци Мали, Буркина Фасо и Нигер). А Мао успя и тези страни да надмине - наобратно, талант е той, ех какъв талант, заслужава си всички портрети, особено тези по банкнотите. Та този спад в икономиката също е един от символите на управлението на Мао. За да укрепи личната си власт, той използва лесно манипулируемите хонгвейбини, за да разруши моралните устои, които Китай бе поддържал в продължение на 5000 години. Тази катастрофа напълно разруши концепцита за морал и философия на китайския народ на континента. Тя изтръгна думата "доверие" от китайското ДНК и я замени с най-лошия вид философия, тази на интригите, доносниченето и борбата за постове и пари. Щетите, които културната революция нанесе на китайското общество, съществуват и до ден-днешен. И няма пропагандна ситуация или наратив, който може да ги заличи. Но днес последователят на Мао се бори усилено да го надмине икономически и използва всеки пропаганден наратив, който може да помогне.

Е, определено изпусна възможността да ускори развитието на китайската икономика по подобие на останалите държави от групата на "азиатските тигри". Реално, колкото и да се сравнява с другите азиатски икономики (Япония, Южна Корея, Тайван, Сингапур) Китай винаги показва определено изоставане - теоретиците го наричат "включил се в третата вълна". А тази "трета вълна" се дължи именно на тези 30 години странно, маоистко управление на континентален Китай, когато БВП на глава от населението на континента за първи път остана далеч зад този на Тайван. А Си Дзинпин в тази ситуация говори за една държава и обединение. Ким Чен Ун поне престана да говори за обединение, но Си си продължава. Южна Корея и Тайван започнаха своя икономически "спринт" към развитието през 1988 и 1992 години, докато Китай - едва през 2010 г., с десетилетия закъснение? Защото Мао управляваше в продължение на 30 години след 1949. Тези пропилени 30 години забавиха бързата индустриализация на Китай в сравнение с тези страни. През това време партията не оказа никаква положителна помощ на икономиката, а само отрицателна. А да не забравяме, че точно закъснялата индустриализация е причина Китай да изгуби за пръв път в историята си водещото място по БВП през 19 век.

На Си Дзинпин ще му трябват повече от три мандата време да занули растеж от 7% при наследяването на поста от Ху Джинтао, но той е сподобен, бори се, не случайно има прякор "ускорител на задна", то си има за какво да е наречен така. По време на Ковид успя да намали подобно на императрицата-майка Цъси, броя на чужденците работеши като експерти и развиващи бизнес в Китай с 85%. Броят на американските студенти, обучаващи се в Китай, например, е спаднал от 9000 на 300 в момента. А от 2022 е измислил номера със субсидираното свръхпроизводство на електрически автомобили, соларни инсталации, и най-вече - перлата в короната на геополитическият саботаж - рестрикции върху редки земни минерали. И след това брилянтно икономическо решение тези дни се оказа, че Европейският парламент, докато си гласувал външните и вътрешни политики за 2026, взел, че единодушно приел Решение за ускоряване на индустриализацията (Industrial Acceleration Act), който обаче директно бе протестиран от дипломатическите власти на Китай. Защо ли? Ами защото онези купища нови произведени електрически коли и соларни инсталации по великите идеи на Си Дзинпин, изсмуквайки субсидии от здравното и пенсионно осигуряване на китайците, точно от последната година на Ковид (2022), когато се вдигнаха в култ тези политики до ден-днешен, просто ще си стоят непродадени, докато изгният, Защото Европа забрани на Китай да прави точно в тези сектори инвестиции и обществени поръчки, за да не торпилира европейското производство.

Майстор ускорител на задна

В Китай избори не им трябват. Но и втори Тянанмън също.

А тъкмо вдигнаха цените на колите си за руснаците. Така че обратното броене започна и може да очакваме нови позиции в световната система за БВП на различните държави. Партията в Китай дали ще успее героично да удържи второто място, или ще стане като по времето на Мао? Предстои да видим, като се почне от този месец нататък. Ще видим и разрешението на иранската криза, че и на украинската. Не случайно, когато Путин предложи да съдейства за постигане на мирно решение в Иран, Тръмп му каза дипломатично да си гледа Украйна. Но то в месеца на парадите и победите е така. И все пак ще е историческо, няма съмнение за това.