Последните дни са изпълнени с тревожни съобщения, идващи от Корейския полуостров. Учените - физици от КНДР, подпомогнати от безработни техни колеги от бившите съветски републики, отбелязаха голям напредък в разработването на нови оръжия за масово поразяване - ядрени бомби и ракети-носители. 

Най-засегнатите страни - Южна Корея, Япония и САЩ, реагираха по възможно най-острия начин и започнаха военни приготовления. Паралелно бяха ангажирани ООН и други международни организации за осъждане действията на управляващите в Пхенян.

Призовава се за пълна изолация на режима от световната общност, спиране на всякакъв вид помощи, претърсване на северокорейските кораби в пристанищата и в открито море, нанасяне на превантивен удар.

Тук обаче сметката е без кръчмаря. Призивите за наказание на Ким Чен Ир и компания не вземат предвид истинската позиция на двата велики съседа на КНДР - Русия и Китай.

А по понятни причини, тя силно се различава от официалната. Въпреки че руският външен министър Сергей Лавров в официално изказване заяви, че Пхенян "се държи неадекватно" и изрази съгласие с определени санкции от страна на ООН, той спомена и че "не е целесъобразно да се изолира режимът докрай", тъй като това би го направило още по-непредвидим.

Истината е, че Руската федерация е заинтересувана от оцеляването и военното укрепване на КНДР, като по този начин съхранява военния баланс в региона. Неслучайно пресаташето на руския президент Дмитрий Медведев - Наталья Тимакова, подчерта историческите близки приятелски връзки между СССР - РФ и КНДР. Това изказване и неговият подтекст бяха насочени най-вече към враговете на Пхенян. И те най-вероятно го разбраха!

Китай също не е заинтересован от дестабизацията на своя най-близък съюзник. Въпреки опасността от екологическа катастрофа в района на Далечния Изток, която може да бъде породена от един ядрен взрив (и която изкара на улиците жителите на Приморския край и остров Сахалин в Русия), в Пекин си дават сметка за последствията от отслабването и падането на северокорейския режим: появата на обединена и бързо развиваща се Корея на китайската граница, която бързо ще се превърне в най-големия икономически съперник и политически противник на Пекин, подкрепян от САЩ.

Освен това, ако падането на режима е свързано с потоци от кръв и ядрени разрушения, в самия Североизточен Китай ще нахлуят многобройни северокорейски бежанци и ще създадат хаос и бедствено положение в тази част от страната.

И все пак, да видим какво би могло да се случи, ако се потвърдят опасенията на известния полски журналист Анджей Талага, че в Пхенян управляват самоубийци?

Дори да са такива (в което аз лично дълбоко се съмнявам, след като видях как си прекарват свободното време в казината и ресторантите на хотел "Венеция" в световната столица на хазарта Мака), те не се нуждаят от ядрена бомба, за да се справят с Южна Корея.

Северът превъзхожда Юга почти два пъти в сухопътните сили: 1 200 000 срещу 655 000, плюс 29 000 американски войници. Северът разполага с 13 танкови бригади срещу 15 на Юга, плюс една американска.

В съотношението на бойните кораби обаче превъзходството на Севера е огромно: 700 срещу 170. Такова е и при бойните самолети: 1700 срещу 600.

Тоест, без помощта на американската армия, Югът е обречен. Няма да има и големи проблеми с доставките на оръжие и военни материали за Севера - сухопътната граница на КНДР с Русия и Китай дава достатъчно добри възможности.

И дори да се започнат проверки на северокорейските плавателни съдове в пристанищата и в открито море, това не може да се случи в руската брегова ивица на Японско море и в пристанищата Владивосток и Находка, както и китайската брегова ивица на Жълто море и в пристанищата Далян и Циндао.

Големият въпрос е следният: може ли Вашингтон да си позволи да участва в още един въоръжен конфликт в Азия, безкрайно далече от границите на САЩ, затова пък в съседство с тези на Русия и Китай, рискувайки окончателно да обедини срещу себе си двата военно-икономически гиганта?