Изминаха повече от шест години и половина откакто Великобритания напусна ЕС. Това се случи в резултат на злополучния референдум, проведен през 2016 г., който беше организиран и проведен от тогавашния министър-председател Дейвид Камерън.
Всъщност целта на Камерън беше съвършено различна от това, което се случи в действителност. В британското общество и особено в консервативната партия (тори), на която той беше лидер, имаше нагласи за осъществяване на Brexit.
Референдумът от 2016 г. трябваше да потисне всичко това и да изведе проевропейската линия както сред торите, така и в обществото като цяло. Кабинетът на Камерън беше подчертано проевропейски.
Дори първоначално референдумът трябваше да е през 2017 г., но Камерън го премести с година по-рано, смятайки че това е подходящият момент, в който британците да се произнесат в полза на ЕС. Барак Обама, в края на втория си мандат, пристигна във Великобритания, за да подкрепи оставането в ЕС, но и това не помогна.
Британските граждани, желаещи страната им да напусне европейското семейство се оказаха с около 1.2 милиона повече от проевропейците, при избирателна активност от 72%. В Англия и Уелс преобладаваше вотът за напускане, докато в Шотландия и Северна Ирландия мнозинството определено беше проевропейско.
Когато резултатът от референдума стана ясен в британската държава и в консервативната партия настъпи хаос. Дейвид Камерън подаде оставка, а привържениците на оставането, сред торите, загубиха всякакви аргументи.
В този момент Великобритания се изправи пред редица проблеми, за които никой в държавата не беше подготвен. Дори най-гласовитите привърженици на Brexit, като Борис Джонсън, нямаха идея как да продължат напред.
Референдумът беше консултативен по характера си. Да се допусне обаче идеята, че правителството може да не се съобрази с него беше немислимо.
Великобритания е демокрация в пълния смисъл на думата. Стабилността и функционалността на нейните институции се основават върху общественото доверие.
Ето защо никой не се опита да отрича референдума и неговия резултат, а вниманието и на британските политици, и на европейските институции се насочи към постигането на сделка, която да урегулира новата ситуация и да зададе някакъв тип партньорски отношения между ЕС и Великобритания.
Всъщност настоящият премиер Анди Бърнам е първият, който публично заяви, че евентуално връщане на страната в ЕС вече не е табу. Предшественикът му на премиерския пост и на лидерския при лейбъристите Киър Стармър изглеждаше проевропейски ориентиран, но беше много премерен и въздържан по отношение на евентуално активно сближаване с ЕС.
Бърнам има необходимата основа, върху която да стъпи. От 2020 г. насам Великобритания е загубила между 6% и 8% от своя БВП. За мнозинството от британците вече е съвършено ясно, че ползите от европейското членство са много повече от недостатъците.
Анди Бърнам заговори на техния език. На конференция на лейбъристите в края на миналия месец той заяви, че Brexit е донесъл повече вреди, отколкото ползи.
Всъщност нищо от това, което привържениците на напускането обещаваха на британските граждани не се случи. Средствата за здравеопазване не станаха повече, миграцията не намаля, а търговията с целия свят, която трябваше да компенсира отсъствието от единния европейски пазар, остана само в главите на Борис Джонсън и подобните му.
В момента британците се нуждаят от икономическо развитие. Точно тази необходимост извади Анди Бърнам от Английския север, където той се беше базирал от дълги години и го върна в Лондон, на върха на Лейбъристката партия и на върха на държавната власт.
Или казано с други думи, Бърнам има мандат да подобри икономическото състояние на Великобритания. А с какви инструменти ще го направи? Това вече е въпрос, на който той трябва да намери отговор първо за себе си и след това да го съгласува с партията си и с британската общественост.
Населението, особено в Северна Англия, се нуждае от нови работни места, повишаване на доходите и подобряване на жизнения стандарт. Това е по-слабо развитата част на Великобритания. Точно там най-бързо и най-остро се отразяват икономическите спадове. Т.е. тези межди 6% и 8%, загубени от БВП се усещат най-вече в Северна Англия.
Получи се така, че хората от този регион най-активно гласуваха за Brexit и най-много загубиха от него. Сега проблемът вече се разбира. Поне така сочат социологическите проучвания. Анди Бърнам обаче трябва да превърне всичко това в устойчив процес, върху който да може да се разгърне аргументирана и дългосрочна политика.
Просто зад ъгъла дебне Найджъл Фараж и не е ясно неговият популизъм в какъв мащаб ще продължи да се отразява върху мисленето на гражданите, особено на тези от тях, които живеят в райони като Ливърпул и Манчестър.
Евентуалният път на Великобритания обратно към ЕС ще е продължителен и няма да е лек. Бърнам отново говори за необходимостта от 10-годишен план за развитието на Великобритания. За това той спомена още при поемането на управлението на страната.
Точно като част от този план премиерът разглежда и въпроса за отношенията на Великобритания с ЕС. Може би Бърнам ще започне възстановяване на европейското членство последователно и поетапно.
Това е най-логичният възможен подход. А Анди Бърнам определено се нужда от логика в своите управленски намерения и замисли.
Първоначално той може да започне с връщането на Великобритания в митническия съюз, а след това и на единния европейски пазар. Тези ходове без съмнение ще подобрят британския БВП и това ще му осигури необходимите аргументи срещу евроскептиците. Именно това би било основата на логиката, от която Бърнам се нуждае.
Британският премиер може да обмисли и варианта, който ЕС предприема с Канада. За целта обаче е необходимо да се оформи статута на асоциираното членство. Той все още не съществува и точно начинът на сближаване между ЕС и Канада ще зададе неговите параметри.
Стигне ли се обаче непосредствено до въпроса за пълноправно британско членство в ЕС, то най-вероятно ще е необходимо провеждането на нов референдум. Бърнам или който и да е министър-председател ще се нуждае от инструмент, равен по легитимност на инструмента, чрез който Великобритания беше извадена от ЕС.
Премиерът казва, че може да се обмисли идеята за провеждане на нов референдум да бъде включена в следващ предизборен манифест на лейбъристите. Ако това се случи, то следващите избори могат да се превърнат в предварителен референдум за връщането на Великобритания в ЕС.
Анди Бърнам казва също, че се надява да види страната си обратно в ЕС в рамките на своя живот. Това показва, че той ясно разбира мащаба на идеята. Както и вероятността, че може би и следващият или следващите премиери след него ще трябва да я възприемат, за да бъде тя сполучливо осъществена.
Със сигурност управлението на Анди Бърнам ще е по-различно и по-интересно от това на премиерите през последните години. То ще бъде предизвикателство не само за самия него и екипа му, но и за анализаторите и медиите.
USD
CHF
GBP
