Няма как да не им се признае на сърбомакедонистите в Скопие, че в преследването на целите си проявяват иновативност, на която може да им се завиди. Уви, същото не може да се каже за българските управляващи.

Навярно заради и едното, и другото на 20 януари 2012 г. в читалище „Славянска беседа“ в София бе учредена Асоциация „РАДКО“ на самоопределящите се като българи граждани на Република Македония.

Една от основните задачи на Асоциацията Иван Михайлов „РАДКО”, България, каквото е нейното пълно наименование, е българите в Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата.

На пръв поглед – добра идея! Но като врели и кипели в македонския правен свят, учредителите на асоциацията много добре би трябвало да знаят, че след прилагането на Охридския рамков договор от 2001 г. в Конституцията на Македония е записано, че тя е държава на македонските граждани и че в нея вече не фигурират никакви етнически общности като държавнотворен елемент.

И тук естествено възниква въпросът: „Кому е нужно едно подобно искане?” Явно не на българите в Македония! То по-скоро обслужва интересите на сърбоманските кръгове в Скопие, които повдигайки го чрез Асоциация „РАДКО“ се опитват да го приравнят с повдигнатото подобно искане от ОМО „Илинден”. И това е една от многото скрити уловки на авторите на новия проект.

Друга основна задача на новоучредената асоциация е един от официалните езици на македонската държава да бъде и българският книжовен език. И на това искане българските патриоти би трябвало да ръкопляскат от възхищение.

Мината, която са заложили тук обаче македонските удбаши, е, че при евентуално негово изпълнение, това би довело до окончателното легитимиране на „македонскиот язик”. Защото по този начин той най-сетне ще получи така дългоочаквания статут на отделен „книжовен език” и ще излезе от омразното положение на писмена диалектна форма на българския. Както се вижда, и с това се целят в десятката!

За замазването на първите две особено важни за Скопие цели, сред основните задачи на Асоциация „РАДКО“ са записани и такива, които не могат да не бъдат приветствани - като популяризиране на българската история и култура. Това обаче е направено само, за да бъдат по-лесно преглътнати първите две „водещи” задачи.

Като че ли разумно звучи и задачата за възобновяване на необходимите традиционни културно-образователни и църковни институции в Република Македония, по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които са съществували на територията й по време на Османската империя.

Тук дяволът, както се казва, е в детайлите, защото тази „основна задача” е гарнирана с уговорката, че тези институции трябва да бъдат „адаптирани към съвременните условия и потребности”. Което, на практика, означава самоопределящите се като българи в нашата западна съседка да бъдат хвърлени в люта битка чии са църквите, училищата, читалищата и т.н., останали от времето на българската Екзархия!

Крайният резултат от всичко това ще е разрастване още повече на антибългарската истерия, която и без това е на доста високи октави в Македония, без постигането на какъвто и да е съществен позитивен ефект за българщината. А на огънят, който ще се разгори, разбира се, най-първи ще сгреят ръцете си сърбоманите.

Естествено и тази задача е гарнирана със защита от присвояване и фалшифициране на българската история и култура. Как може човек на драго сърце да не приеме и двете?! Още повече, че другата официално прокламирана от Асоциация „РАДКО“ задача е защита на българите в Република Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид!

Не подлежи на обструкции и възобновяването на духовното и културното единство на българите от Македония и българите от България. Друг е въпросът, че от асоциацията поясняват, че духовното и културното единство на българите от Македония и българите от България може да се осъществи само, ако се реализират предварително казаните основни задачи на „РАДКО”. Сиреч, ако Скопие реализира скритите си цели, което ще му разчисти пътя за още по-силен натиск спрямо България за постигане на сепаратистките му напъни. Повече от добре премерено!

За по-лесно преглъщане на горната задача и тук, разбира се, е подаден подсладител. Всичко това трябва да се направи, за да можем утре да говорим за единно българско духовно културно пространство, както днес говорим за единно немско духовно културно пространство, обхващащо Германия, Австрия и Швейцария. Е, това си е направо по-сладко от швейцарски шоколад. Как да не го кусиш?

Големият капан, както вече стана дума, е, че официализирането на всички тези задачи неизбежно ще доведе до реципрочни искания от страна на Скопие за даване на същите „права” на т. нар. македонско малцинство в България. Именно това е и главната цел на сценаристите на спектакъла, разиграл се на 20 януари т.г.

За да бъде зарибяването на българската общественост по-успешно, авторите на проекта „РАДКО” в България прибегнаха освен до подслаждащи „задачи” и до друг трик – на трибуната в „Славянска беседа” бе пуснато ново мюре – Перица Аврамов. Болезнено честолюбив, неудовлетворен от положението си сред македонстващите в София, той е идеалният „полезен идиот”, както би се изразил Ленин.

Нещо повече, за да тръгне Перица Аврамов с летящ старт, председателят на Асоциация „РАДКО“ в Македония Владимир Панков тактично се оттегли от мероприятието с думите: „Оправяйте се сами. Това си е Ваша работа!”

Засега обаче никой от българските официални власти и по-изтъкнати общественици не пожела да захапе въдицата на сърбомакедонистите.

Въпреки че на учредяването на асоциацията бяха поканени президентът на България Росен Плевнелиев, министър-председателят Бойко Борисов, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на външните работи Николай Младенов, министърът на отбраната Аню Ангелов и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.

Както се вижда почти целият „държавен връх”. Това че поканените не пожелаха да присъстват на „събитието”, не бива обаче да ни заблуждава, че те не са уважили отправените им покани, защото са усетили отрано уловката. Причината е далеч по-прозаична! Просто от идването им на власт преди повече от две години и половина те са се проснали в краката на Скопие.

И при безусловната подкрепа, която оказват на управляващите в Македония за ЕС и НАТО, са далеч от всякаква съпричастност към положението на каквито и да е било българи край Вардар. И тук е основната стратегическа грешка на инициаторите за учредяване на „РАДКО” в България.

Авторите на „идейния проект” и тези, които го реализират, просто не са отчели един много важен, съществен момент от политическата ни реалност. И той е, че нашите държавници и политици не са като румънските, например, имащи същият идентичен проблем с Молдова, както с Македония.

Но докато Букурещ наля за последните две десетилетия 2 млрд. евро за възстановяване на своето влияние в Кишинев, то София се задоволи само с пращането на 20-ина танка на Скопие и с това реши, че е квит. На заелите се край Вардар с новото начинание за подриване на българската държавност трябва да им е пределно ясно, че безхаберието на родните ни управници спрямо Македония няма да пили нервите само на софийските патриоти, но и техните собствени такива!

Евентуална утеха за Скопие може да дойде от „обществена” подкрепа за начинанието му. Разбира се, не от отдавна изтърканите от употреба „стари македонски поборници” като Христо Матов и Николай Тошев, които присъстваха на учредяването на „РАДКО”, а от други потенциално готови да подкрепят инициативата „български общественици”. С целият си отразен блясък сред тях изпъкват маститите фигури на т. нар. професори Любомир Иванов и Божидар Димитров.

Още при изготвянето преди пет години на програмата за нова политика на България спрямо Македония те разпалено защитаваха „необходимостта” от „признаването на културна автономия на българите в Македония”, което реално ще забие последният пирон в ковчега на българщината там!

Какво да се прави - разни хора, разни идеали! За сърбомакедонистите, в случая, е важно, че Скопие ни работи с всякакви мюрета!