ЕС трябва да подкрепи Украйна и военно, и икономически. Това вече не е просто въпрос на ценности, а на интереси.

За да е Европа привлекателно място за инвестиции, бизнес, образование, култура, здравеопазване и висок жизнен стандарт, то необходимо е континенталната сигурност да бъде гарантирана. А това може да стане, единствено ако Украйна е силна и не позволява на Русия да приближава границите на ЕС.

Всъщност от началото на тази година ЕС, заедно със страни като Великобритания и Норвегия, вече е основен доставчик на икономическа подкрепа и военна помощ за Украйна.

Европейските страни със собствени средства купуват американско въоръжение и боеприпаси и го предоставят на Киев, за да може да противодейства на кремълската агресия.

Украйна обаче трябва да бъде обезпечена за следващите една или две години чрез ясен механизъм за финансиране. Това е обективна необходимост, която ще гарантира функционирането на публичните институции в страната, както и жизнеността на нейната армия.

Тя трябва да може да осъществява не само отбранителни операции, но и да преминава в настъпление поне на отделни места по дългата 1300 км фронтова линия.

ЕС разполага с разнообразни възможности за финансова подкрепа за Украйна. Той обаче се състои от отделни национални държави, което по принцип затруднява процеса за вземане на решения.

Това в още по-голяма степен важи, когато става дума за извънредна ситуация, за която липсват примери в миналото.

В ЕС има и още нещо. Това са правилата, съобразно които блокът функционира и съобразно които се случват всички процеси в него. Страните държат тези правила да бъдат спазвани дори и когато иде реч за извънредна ситуация. И това наистина е важно.

Демокрациите работят въз основа на правила. Именно това ги отличава, в най-голяма степен, от авторитарните режими като този в Кремъл.

Де факто, започвайки пълномащабната си война срещу Украйна, Русия отправи сериозно предизвикателство към самата Украйна, към международния правов ред и към правилата на ЕС.

Подкрепата за нападнатата страна трябва да става при спазване на всички правила и правни норми. Само така европейските страни могат да запазят своя облик и да осигурят развитието на системата на международните отношения, без да допуснат нейното деградиране и разпад.

Именно това е основният въпрос, на който правителствата в ЕС трябва да намерят отговор. Заемът за Украйна е необходим и той най-вероятно ще бъде осигурен, но това трябва да стане съобразно всички изисквания и стандарти на европейското право и на законодателствата на страните членки.

Осигуряването на финанси за Украйна сега е най-голямата и ефективна инвестиция в сигурността на Европа. Киев е изправен пред най-сериозната, а спокойно можем да кажем, и единствена заплаха за европейската сигурност.

Украйна има функционираща и въоръжена армия, която единствено трябва да бъде подкрепяна, за да продължи да е устойчива и жизнена. Или казано с други думи, Украйна има това, което много страни в Европа нямат. И биха имали нужда от много повече ресурси и време, ако трябва да го създадат.

Ето защо, от гледана точка на сигурността и отбраната, е в интерес на Европа да помага на Киев и успоредно с това постепенно да изгражда отбранителни способности. В момента обаче европейската подкрепа за Украйна е на първо място.

Дори и да се стигне до примирие, тези обстоятелства няма да се променят. Необходимостта от гаранции за сигурността остава, а първата гаранция е украинската армия. Точно затова тя трябва да запази своята организационна структура и боеспособност.

Пред европейските страни съществуват няколко варианта за финансова подкрепа за Украйна. Един от тях е директното прехвърляне на замразени руски активи на Киев. Впрочем британският премиер Киър Стармър вече даде пример в тази посока, заявявайки че Лондон ще предаде на Киев всички руски средства, които са замразени във Великобритания (около 8 млрд. паунда).

В ЕС обаче този вариант няма да бъде използван. Белгия, която държи най-големия дял от замразените руски активи (около 185 млрд. евро), не желае безусловно да прехвърли на Киев въпросните средства.

Такава е позицията и на Франция, където са блокирани приблизително 18 млрд. руски активи. Страните считат, че това би нарушило правилата на ЕС, което може да повлияе негативно на инвестиционния климат в тях и на техния имидж.

Друг вариант би бил да се осигури общ европейски заем на Киев. Той обаче също е трудно осъществим, защото Унгария най-вероятно ще го блокира. Правителството на Виктор Орбан разглежда руската война в Украйна единствено в краткосрочна перспектива.

Орбан се надява военните действия да спрат час по-скоро, при каквито и да е условия, и енергийният бизнес между Будапеща и Москва да започне да се осъществява с пълна пара. За гаранции за сигурност Орбан не мисли. Той си има други грижи. През април 2026 г. в Унгария ще има избори, които ще бъдат най-трудните за унгарския премиер от 2010 г. насам. Ако той ги загуби, това няма да е изненада за никого.

Остава третият вариант, чрез който страните от ЕС могат да финансират Украйна. Именно към него са се ориентирали европейските институции и правителствата на водещите страни членки. Чрез замразените руски активи се учредява репарационен заем за Украйна, който се гарантира със средства от всички европейски държави, които желаят да се включат.

В тази формула могат да участват и Великобритания и Норвегия, които не са в ЕС, но имат солидни финансови възможности и са активни по отношение на въпроса за руската война срещу Украйна.

Изчисляването на размера на гаранцията ще става въз основа на БВП на всяка една отделна страна.

Така размерът за Германия ще е 52 млрд. евро, за Франция - 34 млрд., а за България - 1.2 млрд. И най-важното тук е да се знае, че не става дума тези пари да се дават на Украйна. Въобще не става дума за такова нещо, нека дебело подчертаем.

България ще трябва да осигури гаранция от 1,2 млрд. евро за заема за Украйна

България ще трябва да осигури гаранция от 1,2 млрд. евро за заема за Украйна

Съгласно плана за използване на замразените руски активи

Най-вероятно никога няма да се наложи Киев да връща въпросния заем. Не случайно той е определен като репарационен. С него Украйна ще може да поддържа въоръжените си сили, а страните в Европа ще могат да потребяват сигурност без да плащат за нея.

Руската страна е наясно, че не може да противодейства по институционален път при осигуряването на репарационния заем за Украйна.

Именно поради това Дмитрий Медведев отново заплашва Европа с война. Точно репарационният заем е гаранцията срещу заплахите на руския бюрократ.

Въобще ако темата за руските замразени активи би могла да бъде сериозно повдигната, то това може да стане при подписването на мирен договор. Този момент обаче е много далеч във времето. То примирие не е ясно кога ще може да се постигне, а мирният договор ще дойде много след примирието.

Когато се стигне до тази фаза и ако въобще се стигне до нея, ЕС със сигурност ще е на масата на преговорите и ще разполага с всички средства за защита на интересите на Европа и на страните от континента. Така че репарационният заем не носи съществен риск за никого. Той просто помага за жизнеността на украинската армия и осигурява гаранции за сигурността на Европа.