От 01/01/2025 сме в Шенген! И по въздух, и по море, и по суша! България направи изключително важна крачка по пътя на своята задълбочаваща се евроинтеграция. Това е крачка, която постепенно ни отдалечава от периферията и ни придвижва към центъра на Европа. Макар и да няма формално обвързване между членството в Шенген и членството в еврозоната, то влизането в Шенгенското пространство е ключова предпоставка и за приемането на еврото.

Неслучайно няма страна в ЕС, която да е приела общата европейска валута без преди това да е влязла в Шенген (изключение правят само някои островни държави). Така че освен всички икономически ползи, които страната ни получава с влизането в Шенген, на това обстоятелство следва да се гледа и като на широко отваряне на вратата към еврозоната. Вече може да се каже, че попадането ни там от 01/01/2026 изглежда напълно реално и постижимо.

Средствата, които страната ни ще си осигури, минимизирайки загубите при търговския обмен, са в размер на 1.6 млрд. лева (по данни на правителството). Много е важно тези средства да се използват разумно и изцяло съобразно публичния интерес. С тях могат да се осигурят всички необходими баланси в публичните финанси и бюджетирането, така че изпълнението на формалните критерии за еврозоната да бъде гарантирано и в същото време да продължи увеличаването на доходите и подобряването на жизнения стандарт на хората.

Редно е също така да се отбележи, че пълноправното и пълноценно членство в Шенген е пряк резултат от работата на правителството "Денков - Габриел". Всички, които участваха в него или го подкрепяха, имат своя принос за преминаването на страната ни към единното европейско пространство. Тогавашната опозиция беше твърде скептична към Шенгенското членство на България само по въздух и море (към онзи момент). Говореше се, че това засяга едва 3% от пътуванията на българите и от транспортните услуги, ползвани от българския бизнес. Сред другите твърдения, останали без никакво основание, както стана ясно на 12/12/2024, бяха тези, че ще бъдем принудени да приемаме мигранти, които Австрия не желае на територията си, и че в обозримото бъдеще покана за цялостно влизане в Шенгенското пространство няма да получим.

За момента всичко това изглежда забравено. На субектите, заложили на неоснователни и неверни твърдения, не се задават въпроси. Те най-вероятно ще избегнат неудобната за тях ситуация да обясняват избора си на поведение, оказал се напълно опроверган от фактите и от развитието на процеса. Такова обяснение обаче тези субекти (напр. БСП) дължат на обществото. Всеки един политически субект е отговорен пред него.

Отговорността е ключов фактор за политическата стабилност. Ако той не бъде гарантиран, проблемът с нестабилността трудно може да бъде преборен. Ако сега не се състави редовно правителство и отново отидем на предсрочни избори, то те вече ще се случат в една по-различна среда. В нея част от субектите ще имат основателната претенция, че са постигнали един безспорно положителен резултат за България, за българските граждани и за българския бизнес. Дали това ще се отрази върху резултата от хипотетични нови предсрочни избори?! Зависи от начина, по който темата за влизането ни в Шенген ще бъде въведена в политическата комуникация и политическия дебат.

Ако примерно субектите с принос се спречкат помежду си относно това кой повече е помогнал, ефектът за всяка от тях ще бъде ограничен. Освен това подобна ситуация ще помогне на другите, онези с неверните твърдения, да избегнат неудобните отговори, които дължат на обществото. Ако обаче бъде възприето разбирането, че всички, свързани (по един или друг начин) с тогавашното редовно правителство, имат своята важна роля за пълноправното Шенгенско членство, то това би било полезно за вътрешната ни политика и би очертало начините и вариантите за преодоляването на нестабилността в страната. Пълноценното участие в Шенген е национален интерес за България, а постигането на националните интереси обикновено води към стабилизация. Това е напълно устойчива и абсолютно необорима логика.

Независимо, че нови скорошни предсрочни избори остават доста вероятни, от ГЕРБ дават знаци, че ще опитат да формират кабинет като първа политическа сила в 51-то НС. Сред формациите, с които контактната група на Борисов ще разговаря, е и БСП. Добре ще е по време на тези разговори да бъде изяснено цялостното отношение на социалистите към членството ни в Шенген и намеренията, които страната ни има за членство в еврозоната.

Когато влязохме по въздух и море, поведението на БСП по тази тема беше на ръба между системността и антисистемността. А когато има вероятност една партия да влезе в изпълнителната власт, то важно е да се знае от какви позиции отива там. Още повече, че БСП разглежда приемането на еврото като част от неопределеното бъдеще, а възможността да се работи активно за това, е налице в момента. Ако има редовно правителство, което действително възнамерява да осигури влизане в еврозоната, то шансът за това не бива да се пропуска.

Пълното влизане в Шенген е и повод страната ни да обърне повече внимание на двустранните отношения със съседните държави. Румънската активност и стремеж към пълноправно Шенгенско членство определено помогна на България. Това ясно показва, че изграждането на общи позиции и съвместната работа по тяхното отстояване са от полза за националните интереси и на двете страни. Хубаво би било ако сред политическата класа у нас това се осъзнае в по-голяма степен и се пристъпи към отдаването на по-сериозно значение на двустранните отношения със страните от региона, особено що се отнася до тези от тях, които са част от ЕС и НАТО.

Оттук нататък между България и Румъния ще има все повече поводи за двустранно сътрудничество - подобряване и разширяване на инфраструктурата над р. Дунав, сътрудничество в сферата на отбраната, особено по отношение на Черно море. Дори само тези две теми са достатъчни, за да се разбере, че интересите на двете държави са силно и трайно обвързани.

За много българи, както и за българския бизнес транспортът през Румъния към Централна и Западна Европа вероятно ще стане по-желан отколкото преминаването през Сърбия. Макар и разстоянието малко да се увеличава, липсата на проверки на границата ще спестява средства и време. Туристическите пътувания ще станат по-комфортни, а транспортирането на стоки - по-изгодно. Ето защо България трябва да е по-активната страна, когато става дума за осигуряването на повече и по-удобни възможности за преминаване през р. Дунав.

Българското пълноправно членство в Шенген е важно и за Гърция. За първи път тази страна има съсед, който е Шенгенски член. Досега Гърция беше пълноправен, но не и пълноценен участник в Шенген. Де факто шенгенските ползи за Гърция се изчерпваха с въздуха и морето, т.е. с това, което правителството "Денков - Габриел" издейства за България. Отделен, разбира се, е въпросът, че търговското и икономическото значение на Средиземно море е много различно от това на Черно море. С пълноправното влизане на България и Румъния в Шенген гърците получават безпрепятствен сухопътен достъп до Централна и Западна Европа.

От друга страна ползите за гръцкия туристически сектор също са очевидни. Вече от дълги години интересът на българи и румънци към морските курорти в Гърция е много голям. Сега пътуването ще е свободно, без проверки и губене на време по границите. През лятото на 2025 г. няма да сме свидетели на новинарски кадри от граничните пунктове с Гърция, къде български и румънски туристи престояват по няколко часа преди да стигнат до избрания от тях морски курорт.

Пълноправното членство в Шенген означава и сигурност. Около 100 австрийски, унгарски, румънски и гръцки гранични служители ще помагат на България да опазва границата си с Турция, която е външна за ЕС. За първите 6 месеца от 2025 г. проверките между Румъния и България и Румъния и Унгария ще останат. Те обаче ще се случват при много по-олекотен режим, след което напълно ще изчезнат.

Следващата крачка за България е членството в еврозоната. С това ще завърши нашата евроинтеграция и ще имаме възможност да се развиваме изцяло като европейска страна с напълно свободен достъп до европейския пазар и с глас в Европейската централна банка (ЕЦБ) при определянето на нейните политики, които са важни за всички в Европа.