Българската държава произвежда "вечни тайни", за да прикрива историята

В години на глобална несигурност гръбнакът на една държава са не само въоръжените ѝ сили, но и службите за сигурност. Вероятно това е и една от причините новата власт у нас да прави опит за стягане на редиците в този сектор. Със сигурност това е, бил е и ще бъде разказът, оправдаващ всяка една бъдеща намеса и промени в службите. За съжаление обаче той често е представян като единствено възможният и самодостатъчен, за да мотивира добрите намерения на управляващите. Които и да са те.

През последните дни промени в Закона за ДАНС пораздвижиха августовския медиен застой. По-популярната част от тези текстове бяха свързани с агентите в контраразузнаването, които ще могат да прилагат професионалния си опит на психолози и извън агенцията. По-непопулярната част от промените възроди идеята за въвеждане на т.нар. "вечна тайна" в службите - опити, които в повече от 10-годишното управление на ГЕРБ, не успяха да видят бял свят. Защо тази тема е важна?

Липса на визия за националната сигурност

Тъй като вече беше направена аналогия с правителствата на Борисов, ето още една: кабинетите на ГЕРБ утвърдиха в годините практиката премиерът лично да "надзирава" службите. Изглежда, че това е добра практика, тъй като тя се прилага и от настоящия премиер. И, разбира се, това не е лишено от здрав, юридически и държавнически разум, тъй като общественият ред и сигурността са приоритет на правителството. В същото време логиката за това ресорен силов министър да е нагърбен с контрола над службите е не по-малко лишен от логика. Но не в това е основният проблем.

Най-сериозният проблем с промените в Закона за ДАНС, е този, че те идват в момент, в който настоящото правителството не е предложило еднозначна, монолитна и достатъчно убедителна визия за националната сигурност на страната, която ясно и категорично да обосновава всяка една промяна в сектора "Сигурност". Това е чувствителна зона, това е материя, която не се определя еднозначно от конкретен министър-председател - макар и Конституцията да му вменява такива отговорности. Националната стратегия и визията за сигурността на страната изискват консенсус, те се определят от цялата разузнавателна и контраразунавателна общност, от службите и ведомствата, ангажирани със сигурността, с техния опит и експертиза, както и от експертизата на неправителствения сектор.

ДАНС предлага законови промени, с които разработки могат да останат вечна тайна

Освен това са предложени и промени в унищожаването на класифицирана информация

В този смисъл, отново (за съжаление!), трябва да напомним факта, че до настоящия момент нито в програмата за управление на правителството, нито в предхождащата програма за управление на "Прогресивна България", не е засегната темата за националната сигурност на концептуално ниво. Наближава краят на годината, а държавата няма действаща стратегия за национална сигурност - проблем, който вече е коментиран тук. Именно подобен рамков документ би трябвало да очертава приоритетите, целите и задачите, които си поставя държавата в областта на националната сигурност. И това на фона на бушуващи в близост конфликти, нестабилни правителства, девиантни икономически и финансови траектории.

Именно на този фон идва инициативата за въвеждане на практиката за многократно удължаване на грифовете за секретност на документи. В момента действащото законодателство предвижда това да става не повече от два пъти. Тоест, ако грифът "Строго секретно" има срок на тайна от 30 години, то това засекретяване може да бъде удължено най-много още веднъж за срок до 30 години. Промените, утвърждаващи порочната практика за промени в закон през преходните и заключителни разпоредби на друг закон (в случая, през промени в Закона за ДАНС се правят промени в Закона за защита на класифицираната информация), регламентират това многократно засекретяване да става, "когато националните интереси налагат това".

Ако за правителството е ясно какви са националните интереси, за обществеността - поради изброените по-горе вече причини, това не е така. Не е ясно и как и защо Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), която е чисто административен орган по отношение на държавните тайни, ще преценява дали даден документ отговаря на националните интереси или не, така че той да се превърне във "вечна" тайна.

Близката история на службите у нас показва явни и категорични нарушения на закона. С действията, които настоящата власт има намерение да въведе някакъв ред, се узаконяват практики, които не просто капсулират службите, но и ги отдалечават от заявеното намерение за прозрачност и граждански контрол в службите (Програма на коалиция "Прогресивна България", Раздел "Обществен ред и сигурност", стр. 125), но и ги превръщат в опасен инструмент за въздействие.

Един показателен случай за беззаконията в службите

Един от емблематичните случаи, в които службите са доказали, че нямат намерение да информират обществеността за каквото и да е, е този със смъртта на Ахмед Емин. През 2008 година най-довереният сътрудник на лидера на ДПС по това време Ахмед Доган бе открит мъртъв в Сараите в Бояна. За смъртта на Ахмед Емин беше съобщено от МВР и още тогава, преди да е проведено разследването и да са извършени съответните експертизи, случаят беше определен като самоубийство.

След журналистически разследвания през 2015 година от ДАНС разсекретиха няколко документа по този случай. Но не съдържанието на документите беше интересно. С появата им на бял свят стана ясно, че грифът им за сигурност е изтекъл, но въпреки това документите са продължавали да се съхраняват в контраразузнаването. Законът повелява те да бъдат предадени в държавния архив или да бъдат унищожени по съответния ред.

ДАНС и армията сочат Русия за заплаха №1, а Радев е с широко затворени очи

Дума по дума мнението на службите

В годините стана ясно, че неопределен обем от документи, които касаят не само случаи като цитирания, но и т.нар. "дела на прехода", буквално стоят заключени в нечии чекмеджета или събират прах по рафтовете, въпреки че по закон те би трябвало да са обществено достояние.

Две години по-късно бяха въведени нормативни промени - през 2017 година ДКСИ инициира редакции в правилника си именно във връзка с документите с изтекъл гриф на секретност. И мотивите за това бяха доста показателни: "На практика се получава точно това — неизпълнението на задължението за заличаване на грифа за сигурност на основание изтекъл срок на защита, непредприемане на законови действия за удължаване на срока за защита (в случай на необходимост) и неуведомяване на адресатите за предприети съответни действия води до незаконосъобразно удължаване на срок на защита и то неопределено дълго във времето" (Доклад относно Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, стр. 2).

Екзотична идея: Агенти на ДАНС да работят и като психотерапевти

Това се предлага в поправки в закона, публикувани за обществено обсъждане

Подобна практика беше потвърдена и от определен брой съдебни решения, в които съдът нееднозначно е потвърждавал подобна практика. Тя е потвърждавана в годините и от изказвания на политици, от изтичане на секретна информация в медиите, от констатациите дори, че председател на парламента, премиер и президент не получават равна по количество и обем информация от службите.

Случаят с Ахмед Емин е важен за онагледяване на случващото се днес, защото той привидно може да не не попада в графата "национални интереси", но пък касае една от най-влиятелните политически сили за времето си. В този смисъл остава да виси въпросът кой, по какви критерии и кога би сметнал за необходимо да определи дадена информация, като засягаща националните интереси?

Какво е положението днес?

Интересно е обаче какво се случи след поисканите и приети през 2017 година промени в правилника за прилагане на ЗЗКИ и каква е картината днес. На практика, когато срокът на защита на един документ изтече, но това не е направено изрично по съответната процедура - физическо заличаване на грифа за сигурност, зачеркване на всеки един от елементите на грифа от служител с отбелязване на дата, име, фамилия и подпис, то автоматично се приема, че документът е с изтекъл гриф на сигурност (Правилник за прилагане на ЗЗКИ, чл. 36, ал. 1, 2 и 3). Или с други думи: да си представим, че въображаемо досие с името "Буда" лежи необезпокоявано на един рафт във ведомствено подземие; идва датата, в която то вече се счита за разсекретено; то вече е явно, публично, но това не е констатирано под някаква административна форма - поради незнание, нехайство или умисъл. Резултатът е абсурден: публичен документ на практика остава вечна тайна.

А сега може да си представим, че това касае 10, 100, 1000 бр. и т.н. архивни единици!

Именно на този фон, възродената от новото правителство идея, затвърждава една тенденция на капсулиране и напълно затваряне на службите за сигурност и изолирането им от обществеността. От една страна в момента има действащ механизъм за производството на "вечни тайни", от друга страна се въвежда и допълнителен, който "надгражда" установената през последните години практика.

Това поражда поредица от въпроси: Как "вечната тайна" ще има отражение върху олигарси, които са били в полезрението на службите? Как "вечната тайна" ще се отрази върху осветяването на случаи с взривени складове за боеприпаси през последните повече от 10 години у нас? Как това ще се отрази на случаи, свързани със знакови убийства в годините на прехода? Каква ще бъде съдбата на потънали в прах дела и случаи като "Оня списък", "Сови", "Лиани" и под.?

"Оперативната" памет на службите до голяма степен е историята на една държава, а документите са именно история - те засвидетелстват държавните политики в определен етап от управлението на една страна. Няма житейска логика, която да налага прикриването на информация за действията на държавни органи за период от време, в който е по-вероятно авторите на прикриваните политики да са отдавна покойници и/или дори забравени. Особено, когато става въпрос за национални интереси. Защото историята показва, че националните интереси невинаги са константна величина. А в други случаи и изобщо отсъстват.

КРС отхвърли твърденията за „теч на информация“ при акцията в Драгалевци

От Комисията са реагирали на сигнал за смущения от РВД