Когато в средата на миналия месец президентите на САЩ и Китай се срещнаха, на гърба на провелия се в Индонезия форум Г20, Джо Байдън и Си Дзинпин се обединиха около необходимостта от "разведряване" в отношенията между техните страни. Двамата държавни глави дори възстановиха част от преустановените към онзи моменти линии на комуникация между техните администрации. Последното се превърна в повод тази среща да получи изключително позитивна интерпретация в медиите. Още тогава обаче предупредихме, че подобна трактовка, предвид множеството проблеми и различия в интересите на Вашингтон и Пекин, би била по-скоро пожелателна, отколкото реалистична.

Публичното говорене не трябва да бъде пренебрегвано, но много по-важно от това, което си казват пред камерите Джо Байдън и Си Дзинпин, е онова, което те всъщност правят. И действията им не закъсняха (в случая тези на американската администрация заслужват внимание).

След "позитивната" среща, Вашингтон одобри продажбата на резервни части - на стойност около 428 млн. долара - за военновъздушните сили на Тайван (необходими за изтребителите F-16 и транспортните самолети C-130). По информация на Bloomberg обаче американците са предложили на острова да закупи и зенитно-ракетни системи Patriot (PAC-3 Missile Segment Enhancement, които са по-модерна серия от тази, с която разполага Тайпе) в цялостен комплект, заедно с радарите и паралелното оборудване. Ако се стигне до нея, това би била сделка на стойност 882 млн.долара. Тя ще бъде разгледана и от Конгреса, макар там да не се очаква да срещне съпротива. Продажбата на тези пакети военно оборудване не са нова инициатива, доколкото те са предвидени в договор между Вашингтон и Тайпе от 2010 г.; споразумение, чиято обща стойност е 2.81 млрд. долара. Въпросът е, че тези траншове - продажбата и/или обсъждането на такова военно оборудване се случват сега, след срещата между Байдън и Си Дзинпин.

Тук прави впечатление, че ако САЩ са против доставянето на зенитно-ракетни системи Patriot на Украйна, пък били те и по-стари модели, с аргумента, че това би ескалирало конфликта, то Вашингтон няма съображения да продава ПРО на Тайван. Дори, по информация на Wall Street Journal, доставяните от САЩ на Киев ракетни системи HIMARS са с модифициран обсег, така че на тях да не могат да бъдат поставяни далекобойните ракети ATACMS, които са с над три пъти по-голяма далекобойност от тази на получаваните от украинците GMLRS.

На фона на информациите, касаещи американското оръжие за Тайван, във Вашингтон се проведе срещата от формат "2+2" между домакините и техните гости от Австралия (този формат включва ръководителите на отбраната и външните работи на двете държави). На него стана ясно, че САЩ ще увеличат ротационното си военно присъствие в Канбера, в посока повече бомбардировачи, изтребители и военноморски сили. Причина за това, по думите на секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин, са китайските "опасни и насилнически действия из целия Индо-Пасифик, включително около Тайван, срещу тихоокеанските острови, в Източното и Южнокитайското море".

По важното от този формат обаче бе това, че на него представителите на Вашингтон и Австралия са решили да поканят Япония, така че тя също да участва в съвместните им действия в региона. Това така или иначе вече се случва, макар и под друга форма, в общите военни обучения на Четиристранния диалог по сигурността, състоящ се от САЩ, Япония, Индия и Австралия. Но през текущата година партньорството между Канбера и Токио продължи да се развива, с основен акцент сътрудничеството в отбраната и сигурността. За това са показателни два документа, подписани в последните само дванадесет месеца между Япония и Австралия (Споразумението за реципрочен достъп и задълбочената Съвместна декларация за сътрудничество в сигурността). Същият фокус - отбрана и сигурност, който обаче се отличава с още по-чувствителен обхват, касаещ и предоставянето на ядрена технология, има и сключеният през 2021-ва година пакт AUKUS (Австралия, Обединеното Кралство и САЩ).

Всичко това са просто отделни елементи от общата мрежа, плетяща се на многостранна и двустранна основа, както от САЩ, така и от държави от Индо-Пасифика, чието осъществяване - макар и не обезателно публично - се аргументира с нарастващото влияние на Китай. И като такава, тази мрежа е материализация на един от стълбовете на Стратегията на администрацията на Байдън спрямо региона: увеличаване на обема на партньорството на Вашингтон с държави от него, както и насърчаването на сътрудничеството между самите страни от Индо-Пасифика, така че те да бъдат не само консуматор, но и източник на собствената си и регионална сигурност. От години насам американците не се чувстват комфортно да функционират според "системата на Сан Франциско" (наричана още Hub and Spokes), основно поради все по-ограничения ресурс, с който разполагат.

Но въпреки продажбата на американски оръжия за Тайван, островът е поставен в изключително неизгодна ситуация, тъй като не може да развива в пълен обем отношенията си с американците, така както го правят други съюзници на Вашингтон в Азия. Така например Тайпе не може да се присъедини към Индо-тихоокеанската икономическа рамка (IPEF), която, колкото и неамбициозна да е, е все пак икономическият стълб на Стратегията на Байдън спрямо тази част от света. Това е така, понеже и самите янки не признават Тайпе като столица на независима и суверенна държава (следствие от политиката на "Единен Китай").

Подобна позиция поставя острова в стратегически неизгодна ситуация: от една страна, той е по-уязвим от потенциална агресия на Китай, отколкото е който и да е друг субект от региона, a от друга, Тайван има наложени редица ограничения, които възпрепятстват защитата му от външна агресия. Още повече, че островът има значение, което не се изчерпва в отношенията му с Китай. Един път, поради индустрията му на полупроводници (за потребителски, но и за военни технологии). Втори път, понеже Тайван е част от Първата верига острови, започваща от Северните територии на Япония и достигаща до Малайзия. Тази верига, по японски замисъл и по американско приложение, трябва да възпира китайското влияние в Индо-Пасифика.

Каквито и да е военни трансфери от САЩ за Тайван обаче ще разгневят Китай. Още повече, че такива продължава да предстоят предвид това, че американските политици са обещали повече оборудване, отколкото към момента, включително и заради затруднения покрай Ковид-19, могат да осигурят американските производители. От 2019-та година насам Вашингтон не е доставил на Тайпе военно оборудване на стойност 14.2 млрд. долара, което островът е поръчал, но все още не е получил.

На спомената среща между Джо Байдън и Си Дзинпин китайският президент бе казал на своя американски колега, че Тайван е "червена линия". С военните траншове, които тепърва ще отиват към острова - включително нови изтребители и зенитно-ракетни системи - американците ще тестват колко дебела и плътна е всъщност тази "червена линия".