Помните ли Майкъл Гоув? Британският държавен секретар на околната среда (министър, по български) бе един от най-близките хора на Борис Джонсън (него със сигурност го помните), а двамата ръководеха кампанията Leave за напускането на Великобритания на Европейския съюз.

А малко след като този тандем доведе до успешен край кампанията за излизането от ЕС, увенчана с победа за лагера Leave, Майкъл Гоув се кандидатира за председател на Консервативната партия, изпреварвайки Борис Джонсън. Впоследствие Майкъл Гоув загуби битката от Тереза Мей, но преди това вече беше загубил и приятелството си с Борис Джонсън.

Именно Майкъл Гоув обаче е фигурата, която прави ронещия се кабинет на Тереза Мей все още възможен. Въпреки че ситуацията на Даунинг стрийт 10 е повече от динамична и всичко изглежда предпоследно, поне по информация от последните часове, Майкъл Гоув няма да подава остава от министерския си пост (по примера на някои негови колеги като Доминик Рааб и Естер Маквей).

А последното означава следното: това е вторият път, когато Майкъв Гоув спасява кабинета на британския министър-председател. Първият бе няколко месеца по-рано, когато Дейвид Дейвис и Борис Джонсън, тъкмо в този ред и в знак на несъгласие с плана "The Chequers", който чертаеше грубата рамка за напускането на ЕС, хвърлиха оставки.

Кой ще бъде държавен секретар на околната среда в британския кабинет, разбира се, няма кой знае какво значение. Важното тук обаче е друго: подкрепя ли Майкъл Гоув Тереза Мей? И, да, оставането му в рамките на кабинета е знак за точно това. Но нека да не мислим, че подкрепата за Мей е подкрепа за нейния план. Точно това разбира добре все още настоящият държавен секретар по околна среда.

Давайки си сметка за значението на Гоув, британският министър-председател е предложил именно той да оглави освободения от Доминик Рааб пост на главен преговарящ за Brexit от страна на Обединеното Кралство. Информацията, която идва от медиите на острова, показва, че Гоув е поставил условие, за да приеме подобна оферта: възможността да промени представения от Мей план за напускането на Великобритания на ЕС. Условието му обаче не е било прието, следствие на което Гоув си остава в рамките на скуката и управлението на околната среда.

А в кабинета на Тереза Мей не са много фигурите, които могат да го разтурят или, напротив, да го заздравят допълнително (успоредно с Майкъл Гоув, това са също така Лиъм Фокс като символ на старата генерация и Саджид Джавид като емблема на новата). Докато тези тримата не са хвърлили оставки, Тереза Мей може да бъде сравнително спокойна.

А пък и в крайна сметка след като с напускането си Борис Джонсън, който е най-рейтинговият политик на консерваторите според данните на YouGov, не успя да предизвика кадрова криза в кабинета на Мей, наистина ли мислихте, че това ще успее да направи Доминик Рааб?

Но проблемът за британския министър-председател не лежи толкова в нейния кабинет, колкото в обществото, в нейната партия и в парламента на страната. Това показват следните данни от съвсем пресния социологически сондаж на YouGov.

Първо, по отношение на обществото: 42% от британските граждани не подкрепят така представения им план за Brexit. На този фон едва 19% го одобряват, а цели 39% нямат мнение.

Второ, по отношение на партията: 41% от избирателите на торите също не одобряват въпросния план (а почти по еднакъв дял или приемат плана - 28%, или нямат мнение за него, 31%).

И в Камарата на общините, където съгласуваният план между Лондон и Брюксел трябва да мине, нещата не изглеждат добре. В рамките на представителите на Консервативна партия се очаква, по различни оценки, между 20 и 60 членове на торите да не подкрепят предложението на Мей. Те са най-вече от квотата на hard-Brexiteers (привържениците на твърд Брекзит), от които среди вече се събират писма и подписи за вот на недоверие срещу министър-председателя (всъщност техният своеобразен лидер, Джейкъб Рийс-Мог, стои много близо до Борис Джонсън, а двамата работят все повече в тандем).

Но в Долната камара на парламента проблемите за Тереза Мей не приключват с торите от нейната партия, тъй като се очаква най-вероятно малкият коалиционен партньор на консерваторите, Демократичната юнионистка партия от Северна Ирландия, също да гласува срещу така представения план. Причини не са оригинални: представителите на Северна Ирландия виждат в него създаване на различни регулации и стандарти между Белфаст и Дъблин, така както и на евентуално граница между двете страни (последното зависи от това ще остане ли Великобритания в митническия съюз заедно със Северна Ирландия).

И ако Тереза Мей се е надявала, че с подобен опит за soft Brexit или Brexit in name only (мек Брекзит или Брекзит само в името) ще успее да спечели гласове от лейбъристите, които така или иначе флиртуват с идеята за втори референдум, то сметките й поне на този етап изглеждат направени без кръчмаря: не повече от 15 представители на опозицията, ръководена от Джереми Корбин, заявяват желание да подкрепят така представения план.

А ако този план не успее да си спечели подкрепа от мнозинството в парламента на Обединеното Кралство, то тогава пътят към предсрочните избори става най-пряк.

Всичко това означава, че Тереза Мей е изправена пред най-голямото си предизвикателство, откакто е лидер на Консервативната партия и министър-председател на Великобритания.

Британският премиер трябва да бъде готов отново за танц, но този път от тези, които ще му помогнат да оцелее на сцената на политиката.

Междувременно управляващото мнозинство в Обединеното Кралство е изправено пред една грозна, но също толкова реалистична действителност. А именно, да избира кое предпочита: неудобствата на един мек Брекзит или катаклизмите от един твърд социализъм на Джереми Корбин.