Механизмът на функциониране на международната валутна система се разви значително през последните години. От втората половина на 90-те години до 2013 г. той беше доминиран от двустранните отношения между САЩ и Китай. Китай имаше много голям излишък на спестявания в сравнение с инвестиционните си нужди и така генерираше огромен външен излишък. За да не доведе този излишък до много силно поскъпване на валутния курс на китайския юан, Централната банка на Китай натрупа много големи валутни резерви (които надхвърлиха 4 трилиона долара), инвестирани предимно във финансови активи в долари, особено в ценните книжа на САЩ.

Тези покупки на долари от страна на Китай предотвратяваха обезценяването на юана спрямо долара и финансираха външните и бюджетните дефицити на Съединените щати. Това споразумение между Съединените щати и Китай беше взаимно изгодно: Китай отпускаше на САЩ капитали, които финансираха покупките на китайски продукти от американските потребители. Но от 2014 г. функционирането на международната валутна система се промени значително, пише специализираното икономическо издание Les Echos.

Китай вече не може да финансира Америка

Китай губи валутни резерви (загубите възлизат на повече от 1 трилион долара), отчасти защото търговският му излишък е по-слаб и отчасти поради изтичане на капитали от частния сектор, което продължава въпреки контрола върху изтичането на капитали.

Външните и фискалните дефицити на САЩ вече не могат да бъдат финансирани от Китай. Изтичането на капитали в Китай вече не идва от Централната банка и нейните покупки на американски държавни облигации, а от икономически агенти, особено от компании, които правят придобивания в чужбина, предимно в Европа, отколкото в САЩ.

Но САЩ продължават да имат двойни дефицити (фискални и външни) и тези дефицити ще се влошават. Всъщност администрацията на Тръмп избра да продължи експанзионистичната фискална политика (бюджетният дефицит на САЩ ще бъде в порядъка на 5,5% от брутния вътрешен продукт през 2019 г.) в състояние на пълна заетост (безработицата е 3.7%). Това непременно ще доведе, заедно със стимулирането на търсенето, до по-нататъшно влошаване на външната търговия на страната.

Развиващите се страни и еврозоната

Как ще се финансират двойните дефицити на САЩ, ако не го прави повече Китай? В по-голямата си част финансирането на американския дефицит изисква капиталовите потоци да идват от развиващите се страни и еврозоната, преди да се насочат към Съединените щати. Такъв беше случаят от 2013 г., в началото на 2016 г. и отново от началото на 2018 г. за развиващите се страни, от 2010 г. до 2016 г. и отново от началото на 2018 г. за еврозоната. Така Съединените щати умело използват ролята на долара като резервна валута: тя им позволява лесно да привличат капитали в ущърб на други страни (в момента развиващите се страни и еврозоната) и по този начин да финансират дефицитите си. Това им позволява да поддържат много ниски нива на спестяване за домакинствата, което обяснява структурния външен дефицит, намаляването на корпоративните данъци, а оттам и рязкото увеличаване на публичния дефицит и постепенното увеличаване на външния дефицит.

Фактът, че капиталите излизат от развиващите се страни и еврозоната, разбира се, отслабва икономиките на тези страни, като отклонява за финансирането на американския дефицит капитали, които биха могли да финансират инвестиции в развиващите се страни и в Европа.

Липса на конкуренция

Основният риск за Съединените щати е в това, че ролята на долара като резервна и атрактивна валута може да отслабне и да стане трудно да се финансират бюджетът и външните дефицити на САЩ. Дали това е възможен сценарий? Виждаме рисковете, които биха могли да доведат до загуба на този статус: финансова криза в Съединените щати, ако има взрив на балона върху акциите, особено на акциите на технологичните компании; тревожна еволюция на публичния дефицит и външния дълг на САЩ; политическо възмездие заради влошаване на икономическата и търговската политика на Съединените щати. Ако доларът загуби статута си на резервна валута, последствията ще бъдат катастрофални: силно обезценяване на долара, падане на цените на акциите, повишаване на дългосрочните лихвени проценти.

Но за да се реализира този сценарий, трябва да има резервна валута, която може да замени долара. Китайският юан не може да играе тази роля поради малкия мащаб на фондовите пазари в Китай - пазари, които днес не са достатъчно големи, за да привлекат спестяванията на китайците. Еврото, междувременно, е заседнало в трудностите на еврозоната (италианската криза, ниския потенциал за растеж) и е санкционирано от сегментирането на финансовите пазари между страните.

При липсата на конкуренция Съединените щати сравнително лесно привличат капитали и спестявания от развиващите се страни и еврозоната.

Превод: Петя Михайлова