В края на август група гръцки военни представители, водени от генерал-майор Йоанис Бурас, пристигнаха в Тел Авив, за да подпишат споразумение, което ще се превърне в една от най-големите сделки за износ на отбранителна продукция в историята и на двете страни.
Споразумението на стойност 3 милиарда евро - наречено "Щитът на Ахил" (Achilles Shield) - предвижда предоставянето на набор от израелски технологии за защита на Гърция от широк спектър заплахи, включително ракети, самолети и дронове.
Тази сделка е поредната стъпка в задълбочаващите се отношения между европейските правителства и израелския отбранителен сектор. Докато Европа се стреми да превъоръжи армиите си, тя разчиташе до голяма степен на Съединените щати за доставка на оръжия, танкове и самолети. Що се отнася обаче до много от по-малко видимите системи, които днес са в основата на съвременната сигурност - като сензори, системи за прехват и технологии за наблюдение - правителствата все по-често се обръщат към Израел. Това пише Антоанета Руси за "Политико".
Тази зависимост се задълбочава, дори на фона на нарастващото напрежение в политическите отношения между Европа и Израел. Войните в Газа и Ливан изостриха отношенията между Европейския съюз и Израел, въпреки че правителствата в блока стават все по-зависими от страната за критично важни системи; тези разногласия обаче почти не са забавили сътрудничеството между израелския отбранителен сектор и отделните държави.
"Ако погледнем отношенията ни с ЕС в момента - да, съществуват предизвикателства. Но когато погледнем какво правим на двустранно ниво с държавите членки на ЕС, виждаме, че конструктивното и практическо сътрудничество е интензивно и се развива успешно", заяви Ави Нир-Фелдклайн, посланик на Израел в ЕС.
Предимството на Израел започва от неговите въоръжени сили. Млади инженери служат в елитни разузнавателни и киберподразделения, където работят по справяне с реални заплахи за сигурността. След като напуснат Израелските сили за отбрана, мнозина постъпват в отбранителни компании или основават стартъпи в сферата на сигурността. Резултатът е непрекъсната връзка между бойното поле и разработването на търговски продукти.
Трите водещи израелски отбранителни компании - Israel Aerospace Industries, Rafael Advanced Defense Systems и Elbit Systems - са или държавна собственост, или поддържат дълбоки институционални връзки с израелския отбранителен сектор, като висши военни фигури участват в техните управленски структури.
"Израел е отличен пример за това как отбранителните и частните компании са толкова добре интегрирани. И това ги прави изключително способни", коментира Каупо Росин, ръководител на естонската служба за външно разузнаване.
По-широкият сектор за сигурност на Израел също се превърна в магнит за инвестиции: според доклада "High-Tech Report 2025" на Израелския орган за иновации, местните фирми привличат близо една четвърт от глобалните инвестиции в киберсигурността, а придобиването на израелския стартъп Wiz от Google за 32 милиарда долара по-рано тази година подчертава привлекателността на сектора.
Хиба Тариф, говорител на израелската мисия към ЕС и НАТО, посочи, че привлекателността се дължи на тясното сътрудничество между държавата, академичните среди и частния сектор, както и на технологиите, оформени от опита в реални операции.
"Като използваме опита си от реални операции, ние даваме възможност на партньорите си да преминат от реактивен към проактивен подход, като същевременно значително укрепваме нашата колективна устойчивост и отбранителен капацитет", заяви тя.
Задълбочаваща се зависимост
Трудно е да се изгради цялостна представа за ролята на Израел в европейската отбрана. Много договори остават непубликувани от съображения за национална сигурност, а някои израелски компании оперират чрез свои европейски дъщерни дружества. Въпреки това, десетки записи в европейската база данни за обществени поръчки, прегледани от "Политико", показват, че израелските фирми се превръщат в предпочитани доставчици на системи за военни комуникации, наблюдение и радиоелектронна борба.
Според обявленията за обществени поръчки, много от договорите - включително сделката с Гърция на стойност 3 милиарда евро - са възложени директно на израелски фирми, без да се дава възможност за конкурентни оферти, каквато е практиката, предпочитана от законодателството на ЕС.
Европейските правила за обществени поръчки разглеждат конкуренцията като стандартна процедура, дори в сферата на отбраната и сигурността. Директното възлагане е допустимо само при строго определени обстоятелства - например в случаи на реална техническа уникалност или конкретни съображения, свързани с националната сигурност.
"Процедурите без провеждане на търг са изключение; те трябва да се основават на доказателства и да бъдат солидно обосновани", коментират Анете Розенкьотер и Андреа Помана, съдружници в германската правна кантора FPS Law, специализирана в областта на обществените поръчки и европейското право.
Тази тенденция е от значение, тъй като директното възлагане може да направила европейските правителства зависими от от конкретен производител. През януари 2025 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че високоспециализираните системи могат да "обвържат" купувача, ако са проектирани така, че само първоначалният доставчик да може да извършва тяхната поддръжка или модернизация.
Нидерландия дава представа как това се случва на практика. През 2025 г. подразделението за киберсигурност и C4I (командване, контрол, комуникации, компютри и разузнаване) на компанията Elbit Systems спечели договор на стойност 25 милиона евро за доставка на системи за управление на бойните действия за нидерландското Министерство на отбраната. Сделката беше сключена чрез директно възлагане, без провеждане на търг, като решението беше обосновано с необходимостта министерството да получи допълнителни услуги от компанията, с която вече е имало сключен договор.
По подобен начин през 2024 г. испанското Министерство на отбраната възложи договор на стойност 1,17 милиона евро на компанията Rafael Advanced Defense Systems без открит търг, като се аргументира, че израелската фирма е единственият доставчик, способен да осигури необходимото оборудване.
Сред другите директни сделки е договорът на стойност 6,5 милиона евро, сключен през септември 2025 г. между Elbit Systems Deutschland и Министерството на отбраната на Дания, за доставка на устройство за обработка и анализ на електронни сигнали.
"Въпреки политическата ситуация и враждебността между Израел и Европейския съюз, що се отнася до сферата на сигурността, е поразително, че сътрудничеството винаги е било много добро", коментира Шарън Пардо, професор по международни отношения в израелския университет "Бен-Гурион" в Негев.
Политическа реакция
Критици предупреждават, че Европа може би създава нова зависимост точно в момента, в който твърди, че се стреми към по-голяма автономия - и то докато конфликтите в Близкия изток обтягат отношенията с Израел.
Франция многократно е ограничавала участието на израелски правителствени представители в големи изложения за въоръжение, а финландското правителство беше подложено на критика през май заради съвместната организация на семинар за отбранителни технологии с Министерството на отбраната на Израел.
"Ако целта е да се засилят европейската автономия и суверенитет, не може просто да се замени един вид зависимост с друг", заяви Ли Андершон, финландски евродепутат от левицата.
Той също така обърна внимание на начина, по който някои израелски компании за сигурност рекламират продуктите си като изпитани в реални бойни действия - в някои случаи срещу палестинци, живеещи под израелска окупация.
"Трябва да е ясно, че не участваме в търговия с оръжие или сътрудничество в сферата на отбраната със субект, за когото множество различни институции многократно са установявали, че нарушава и пренебрегва най-основните правила и принципи на международното право", каза тя.
Израелският външен министър Гидеон Саар реагира остро срещу председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през септември 2025 г., след като тя предложи санкции и частично спиране на търговията между ЕС и Израел заради действията на страната в Газа. Саар заяви, че тази оценка се основава на "неверни обвинения и правни пропуски", и настоя, че Израел спазва международното право, като изтъкна, че подобни мерки само биха подсилили "Хамас".
Хана Нойман, германски евродепутат от партията на Зелените, предупреди, че европейските държави са изложени на риск да отслабят геополитическите си позиции.
Колкото повече правителствата разчитат на Израел, толкова по-трудно ще бъде да се налагат последици заради външната му политика, каза тя и допълни, че би предпочела "германските ресурси и политическа енергия да бъдат насочени към укрепване на европейската автономност".
Сигурността на първо място
Политическата реакция не успя съществено да забави сключването на сделките.
През януари Германия и Израел подписаха меморандум за изграждане на германска територия на система за киберзащита ("киберкупол"), базирана на израелски технологии. Месец по-късно Израел, Гърция и Кипър откриха Център за морска киберсигурност в Никозия.
Испания дава още по-ярък пример за това. Въпреки че правителството на премиера Педро Санчес анулира договори за отбрана с Израел на стойност 1 милиард евро като част от мярка, наречена от него "пълно ембарго върху оръжията" заради "геноцида" в Газа, регионалната администрация на Мадрид потърси и получи помощ от израелската Дирекция по киберсигурност през януари за защита на критичната инфраструктура.
Нито регионалната администрация на Мадрид, нито кипърските власти отговориха на запитванията за коментар. Испанското министерство на отбраната заяви, че няма "никакъв договор, свързан с киберсигурността, с каквито и да е компании в Израел".
Междувременно Италия официално даде приоритет на израелските технологии. През 2024 г. италианската агенция по киберсигурност въведе стимул при обществените поръчки, който третира израелския софтуер за киберсигурност наравно с продуктите от ЕС и НАТО.
За малките държави, граничещи с Русия, сметката може да бъде особено сурова, заяви Юха Мартелиус, директор на Финландската служба за сигурност и разузнаване.
"В страна като Финландия никога не сме можели да си позволим да купуваме толкова голямо количество техника, колкото може би ни е било нужно или дори сме искали. Винаги сме залагали на качеството. Тоест, купуваме най-доброто, независимо откъде идва то", каза той.
Гърция от своя страна се опита да намали зависимостта си от Израел. При сделката за системата "Щитът на Ахил" (Achilles Shield) гръцките военни настояха да получат достъп до изходния код на системата, за да могат самостоятелно да поддържат и модернизират технологията.
"Да се превърнем в "заложници" - дори и на най-приятелската чужда държава или съюзник - е абсолютно недопустимо", заяви през юли гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас.
Никлас Хербст, германски депутат от център-дясното пространство, член на парламентарната делегация за връзки с Израел, отбеляза, че Израел предлага това, което липсва на европейската отбранителна индустрия - особено по отношение на заплахите за киберсигурността и противовъздушната отбрана.
"В интерес на Европа е да поддържа стабилни и надеждни отношения с Израел в тази сфера", подчерта Хербст.
По повод критиките, че Европа използва технологии, изпитани върху палестинци, той отбеляза, че правителствата инвестират предимно в "силно специализиран софтуер и сензорни системи", предназначени за отбранителни цели.
"Въпросът е какво искаме да купим? Искаме ли да си купим чиста съвест, или искаме да купим продукти за отбрана?", каза още той.
USD
CHF
GBP
