Френският кръстопът на Европа - на къде ще тръгне колективната отбрана и неизбежна ли е фрагментацията на ЕС?

2027 година е решаваща за Франция. А и за Европа. Французите ще избират следващия си президент на 18 април 2027 г. и на 2 май, когато ще е балотажът, евентуално.

Лидерката на крайната десница Марин льо Пен отново официално обяви своята кандидатура и за пореден път ще атакува Елисейския дворец. Първата спънка бе успешно премината, тъй като апелативният съд изчисти правните спънки пред участието й в изборите. И ето, че льо Пен води в предварителните социологически проучвания.

В случай, че възникнат нови юридически пречки, като алтернатива за партията се разглежда младият политик Жордан Бардела.

Льо Пен остава в битката за президентския пост, но с какви шансове ?

Тя разчита, че избирателите ще поставят политическите ѝ позиции над съдебните проблеми

Основните претенденти от либералния и консервативния спектър са бившите премиери Едуар Филип и Габриел Атал. От традиционната дясна Републиканска партия кандидат е Брюно Ретайо. 

И отново френската левица е разединена. В ляво се обсъждат кандидатурите на ветерана Жан-Люк Меланшон, социалиста Оливие Форе и евродепутата Рафаел Глюксман. Тези избори са важни не само за Франция, но и за Европа и пътя, по който ще поеме Старият континент.

Нека не забравяме, че Франция е втората по големина икономика в Европейския съюз и основен двигател на интеграцията заедно с Германия. Всеки вот там оказва директно влияние върху насоките на общата европейска политика, сигурността и отбраната.

Смут в Европа, а и в самата Франция, е възходът на крайната десница, тъй като това силно заплашва проевропейския курс на страната. Поемането на властта от евроскептиците може да промени съотношението на силите в Европейския съвет. Освен това, позициите на традиционните лидери - като Еманюел Макрон, отслабват при вътрешни трусове, което води до застой в реформите. А французите не са свикнали с това.

Според анализатори политиките на радикални партии увеличават риска от дългосрочна икономическа нестабилност и висок държавен дълг. А това е важно и за ЕС, защото Франция влияе пряко върху правилата за бюджетния дефицит, зеления преход и търговските споразумения на общността.

Нека не забравяме, че Франция е лидер в идеята за независима европейска отбрана, отделна или допълваща НАТО. Освен това страната играе ключова роля в подкрепата за Украйна. Позицията на Париж е важна за общия отговор на съюза срещу руската агресия и бъдещото разширяване на ЕС. Именно и поради тези причини политическият дебат във Франция за президентските избори поставя акцент върху бъдещето на Европейския съюз.

Позициите на основните претенденти варират от пълна евроинтеграция до радикално преструктуриране на отношенията с Брюксел.

Президентските избори във Франция може да се окажат кошмарен сценарий за Брюксел

Възможно е и двамата кандидати на балотажа да са представители на политическите крайности

Основната заплаха за Европа - Марин льо Пен - смекчи позициите си. Тя се отказа от Брекзит и от напускане на Еврозоната, а предлага реформиране на ЕС отвътре. Льо Пен настоява за замяна на настоящия модел на ЕС със съюз от суверенни държави, където националното право има пълно превъзходство над европейското. Също така предлага въвеждането на "национален приоритет" за френските граждани по отношение на социални помощи и работни места. Това обаче е в директно нарушение на договорите на ЕС за свободно движение и равенство.

Тя се противопоставя остро на Пакта за миграция на ЕС и стои твърдо зад идеите за намаляване на френската вноска в бюджета на ЕС и затягане на границите за стоки и хора.

Едуар Филип и Габриел Атал споделят проевропейската визия на Макрон, но поставят по-голям фокус върху икономическата сигурност и контрола.

Филип е считан за по-консервативен центрист. Неговата визия е за технократска и икономически силна Европа, способна да се конкурира със САЩ и Китай. Той подкрепя общите европейски инвестиции, но настоява за по-строга фискална дисциплина в рамките на ЕС, намаляване на дълговете и реформа на пазара на труда по европейски стандарти.

Атал предлага визията "Европа, която защитава", с акцент върху засилването на външните граници на ЕС и пренасочването на европейските политики към сигурността, зелената индустриализация и подкрепата за младото поколение, като същевременно твърдо поддържа досегашния курс на тясно сътрудничество в Брюксел.

Меланшон заема силно критична, евроскептична позиция отляво и вижда ЕС в настоящия му вид като инструмент на неолиберализма. Той предлага Франция да отхвърли икономическите правила на ЕС и настоява за прекратяване на Пакта за стабилност и растеж, като се обявява и против правилата за бюджетен дефицит. Неговата стратегия включва политика на неподчинение на европейските директиви, тъй като е на мнение, че те пречат на социалните реформи във Франция.

Избраният кандидат на традиционните консерватори Брюно Ретайо застъпва умерено евроскептична линия. Той предлага по-малко Брюксел, повече сигурност и се обявява за ограничаване на правомощията на Европейската комисия и премахване на "бюрократичната тежест". Вижда Европа като крепост и се обявява за тоталното реформиране на Шенгенското пространство и налагането на много по-строга обща европейска политика за депортиране на незаконни мигранти.

Ето защо на французите този път се пада тежък избор. Това не е просто изборът за бъдещето на една държава, а за бъдещето на целия континент. Това е избор между дълбока интеграция в Европейския съюз и фрагментация на съюза. Като ядрена сила и втората най-голяма икономика в ЕС, политическата посока на Париж директно определя бъдещето на целия континент.

При умерено и центристко лидерство се запазва стабилността на френско-германския двигател, което позволява реформиране на еврозоната и съвместни икономически инициативи. Триумфът на крайнодесни или евроскептични сили означава блокиране на решенията в Брюксел и замразяване на общите европейски политики.

Европа е изправена пред дилемата дали Франция ще подкрепи отворените пазари и общия бюджет на ЕС, или ще се насочи към икономически патриотизъм, приоритет на френските стоки и оспорване на търговските споразумения на съюза, какво ще се случи с колективната сигурност в общността, както и какво ще е бъдещето на Шенген.

Франция и Германия разширяват партньорството си в отбраната, докато Европа се стреми към по-голяма военна автономия

Да противодействат на интензивната икономическа конкуренция от Китай